Брой 136 · 2026 Тема на броя
Женско здраве
В броя, посветен на женското здраве, ви срещаме с трима ключови специалисти, които имат важна роля във всеки етап от живота на жената: акушер гинеколог, мамолог и ендокринолог. Зададохме им въпросите, които най-често вълнуват жените – за профилактиката, ранната диагностика, хормоналния баланс и грижата за тялото във всяка възраст.
Кои симптоми не бива да се подценяват, а често жените пренебрегват?
В забързаното ежедневие много жени отлагат профилактичните прегледи, особено когато нямат сериозни оплаквания. Именно това обаче е една от най-честите грешки. Част от гинекологичните заболявания се развиват „тихо“ и дават симптоми едва в по-късен етап. Сред симптомите, които често се пренебрегват, са нерегулярно кървене, зацапване между менструациите, кървене след полов контакт, болки ниско в корема, необичайно вагинално течение или усещане за подуване и тежест.
Много жени отдават тези оплаквания на стрес, умора или хормонален дисбаланс, но понякога те могат да бъдат признак за инфекции, кисти, миоми, ендометриоза или предракови изменения на маточната шийка. Често срещам проблем са влагалищните гъбични инфекции, които без лечение хронифицират. Основните симптоми са парене, сърбеж, зърнисто течение тип „пресечено мляко“, чувствителност при допир и дискомфорт при полов контакт. При такива оплаквания е важно да се направи микробиологично изследване на влагалищен секрет, да се проведе навременно лечение и около 10 дни след края му да се проследи резултатът. Профилактиката включва балансирано хранене, достатъчен прием на витамини и минерали и, при продължителен антибиотичен курс, противогъбичен и пробиотичен препарат по лекарска преценка.
Липсата на симптоми не означава липса на проблем. Затова профилактичният гинекологичен преглед веднъж годишно остава изключително важен.
Цитонамазка и колпоскопия: колко често?
Цитонамазката и колпоскопията са двете абсолютно необходими изследвания за профилактика на рака на маточната шийка. Чрез цитонамазка се проверява шийката на матката за атипични клетки, които не се виждат с просто око, а чрез колпоскопия – за видими белези на предракови състояния по самата и повърхност, които не винаги се засичат чрез цитонамазка. Двете изследвания са допълващи се, а не взаимно заменяеми, и следва да бъдат провеждани заедно. При жени без рискови фактори и с нормални резултати се препоръчва да се извършват веднъж на от 1 до 3 години, според възрастта. При наличие на HPV инфекция или предходни отклонения контролът следва да бъде почест. Най-важното е жената да не чака появата на болка или други сериозни симптоми. Профилактиката спасява живот именно защото открива проблема навреме.
Кога започва грижата за здравето на гърдите?
Грижата за здравето на гърдите започва още в млада възраст – с опознаване на собственото тяло и внимание към промените в него. След 25–30-годишна възраст е препоръчително жената да провежда профилактични прегледи според нейната възраст, фамилната й анамнеза и индивидуалния риск. Редовната профилактика позволява ранно откриване на патологични промени, а така лечението е най-успешно.
Ехография или мамография – колко често?
Ехографията и мамографията имат различна, но взаимнодопълваща се роля в диагностиката на заболяванията на гърдата. При по-млади жени ехографията е основен метод, особено при плътна гърда. След 40-годишна възраст мамографията става водещото изследване за скрининг, тъй като може да открие ранни промени, все още невидими на ехография. Обикновено скрининговата мамография се препоръчва веднъж на 1–2 години според възрастта и риска, а ехографията се извършва допълнително при необходимост.
Кои сигнали са алармиращи и изискват преглед?
Всеки новопоявил се симптом в гърдата трябва да бъде оценен от специалист. Сред симптомите, налагащи преглед, са: бучка или уплътнение, промяна във формата или размера на гърдата, кожни промени, зачервяване, секреция от зърното, болка само в едната гърда или увеличени лимфни възли под мишницата. Важно е да се знае, че ракът на гърдата невинаги причинява болка – затова и профилактичните прегледи остават ключови дори при липса на оплаквания.
Кои хормонални промени най-често влияят на здравето на жената през различните възрасти?
Има три основни хормонални оси, които са особено често засегнати при женския пол. Това са половите хормони и отклоненията в тяхната секреция, щитовидните хормони и хормоните на стреса. Вариациите в нивата на половите хормони през пубертета и около менопаузата са най-изразени, съответно са най-изразени и симптомите, свързани с промяната им. Много често наблюдаваме в практиката на ендокринолога как спадът на женските полови хормони около 50-годишна възраст е свързан с множество промени в обмяната на веществата, покачване на теглото, увеличаване на мастната тъкан и развитието на свързани с това метаболитни отклoнения. При щитовидните хормони по-често отклонение има при жените (6 до 8 пъти в сравнение с мъжете).
Според това в каква посока са отклонени може да има различни симптоми. Много често това са сърцебиене, горещи вълни, нощни изпотявания. В този случай трява да се направи разграничаване между отклонението в щитовидните хормони и половите, например в менопаузата. Хормоните на стреса се увеличават физиологично при различни натоварвания, които имаме в ежедневието, както физически, така и психически. Нормално е при стрес да има покачване на класическия стресов хормон, кортизола.
Това не означава болест, най-често означава естествена реакция на организма, за да преживее съответния труден момент. Когато обаче кортизолът се произвежда по неконтролируеми начини от организма и води до различни отклонения в тялото, вече става дума за заболяване, което налага диагностика и лечение от специалист.
Кога нарушенията в щитовидната жлеза могат да окажат влияние върху цикъла и теглото на жената?
За правилното протичане на репродуктивния живот на жената се изисква абсолютно идеален баланс на производството на щитовидни хормони. При повишена функция на щитовидната жлеза много често се наблюдава отслабване, изпотяване, разтреперване, нарушение в менструалния цикъл. Обратно, при недостиг на щитовидни хормони обикновено се наблюдават симптоми като немотивирано покачване на теглото, зиморничавост, нарушена концентрация, сънливост и отново нарушения в менструалния цикъл.
Менструалният цикъл може да се ползва като индикатор дали процесите, които протичат в организма са нормални.
Каква е връзката между инсулиновата резистентност и репродуктивните способности при жената?
Инсулиновата резистентност много често се свързва и с покачване на теглото и затова 5 до 10 процента покачване на теглото може да предизвика спиране на образуването и отдeлянето на яйцеклетки от яйчниците, спиране на овулацията и неспособност за постигане на бременност. Много често наблюдаваме, че при лечение на инсулиновата резоистентност – дали с медикаменти, дали с промяна в стила на живот или двете заедно – се подобряват репродуктивните способности и жените успяват да забременеят. Така че категорично двете състояния са свързани.
Симптоми на някакъв вид хормонално отклонение, което изисква уточняване: нарушение в менструалния цикъл, немотивирана промяна в теглото, сърцебиене, нарушена концентрация, изразена умора, натрупване на мазнини предимно в областта на корема.
