Брой 136 · 2026 Интервю на броя
Ванеса Пеянкова: Вяра, надежда, любов
Разговор с младата актриса за пътя от спорта към актьорството и за грижата към женското тяло като лична отговорност.
Ванеса Пеянкова е млада театрална, филмова и телевизионна актриса. Родена е през 2001 г. в София, а през 2024 г. се дипломира в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорство за драматичен театър“, в класа на проф. Пенко Господинов. Преди актьорството има сериозен опит в художествената и естетическата гимнастика, владее балет и танци, свири на барабани и пиано, рисува и има интерес към визуалните изкуства. Познаваме я и от телевизионните сериали „Пътят на честта“ и „Мен не ме мислете“. В броя ни, посветен на женското здраве, разговаряме с нея за пътя от спорта към актьорството, за предизвикателството да изгради образ на акушер-гинеколог, за уважението към лекарската професия и за грижата към женското тяло като лична отговорност.
Ванеса, какво те накара да замениш спорта с актьорството?
Спортът е до време. След това най-често изборът е да станеш треньор, което те оставя в една сфера. В актьорската професия ме привлече голямото разнообразие – на гледни точки, материи, интереси.
Да изградиш образ на млада акушер-гинеколожка от края на 90-те със сигурност е предизвикателство. Кое беше най-трудното?
Увереността. Да влезеш „в обувките“ на човек с професия, с която досега не си имал нищо общо, изисква достоверност. Трябва да изглеждаш достатъчно сигурен, за да ти повярват хората, че наистина си лекар. Най-предизвикателни се оказаха операциите и сцените с раждания.
На какво те научи д-р Маргарита Луканова?
Да обръщам повече внимание на намеренията на хората и да се опитвам да бъда по-внимателна – както към чувствата на другите, така и към моите собствени.
Какво научи за медиците покрай сериала?
Винаги съм смятала лекарската професия за много отговорна, важна и интересна. Но благодарение на сериала се сблъсках по-пряко с трудностите, през които лекарите преминават. Те постоянно срещат хора с проблем, който трябва да бъде решен, и носят огромна отговорност. Да успееш да се съхраниш въпреки това е достойно за уважение.
Според теб как лекарите успяват да се съхранят – психически и физически?
Честно казано, ако са сами – не знам. Надявам се повечето от тях да имат близки, партньори или просто човек до себе си. Професията е много натоварваща. Вероятно с времето изграждат някаква бариера между личния си живот и работата.
Като пациенти понякога сякаш не си даваме сметка за това.
Да. Понякога си мислим, че сме единствените и че лекарите са ни длъжни. А те се сблъскват с тежки случаи всеки ден. Понякога нещо е неизбежно, но пациентът трудно приема, че това се случва точно на него.
В актьорската професия също има тема за влизането и излизането от образ. Случвало ли ти се е роля да остане с теб и след снимки?
Ролите влияят на ежедневието и на общуването, но в България актьорите рядко имат възможност да се фокусират месеци наред само върху един образ. Докато снимаш едно нещо и репетираш друго, често трябва да правиш още много неща, за да се издържаш. Това не позволява пълно потъване само в една роля, както понякога се случва на Запад.
Сериалът пресъздава атмосферата на 90-те – болничен интериор, апаратура, облекло, отношения в здравеопазването. Къде снимахте?
В „Майчин дом“ в София. Наши консултанти бяха акушерки от болницата. В сградата има етажи и отделения, които не са променяни от онова време и в момента не се използват. Те свършиха чудесна работа за автентичността на сериала.
Успя ли да направиш паралел между тогава и днес?
Аз не съм била родена през 90-те и срещата ми с това време е основно чрез сериала. Колкото и да ни се струва, че някои неща не са се променили, все пак има развитие. Но имаме още много път до едно наистина модерно здравеопазване.
Променили ли са се отношенията между лекар и пациент?
Със сигурност. Навлезли са стандарти, които не позволяват към пациента да се подхожда като към подчинен. Лекарят е там заради пациента и в негова полза. Маргарита, моята героиня, е по-спокойна, разбираща и грижовна — тя носи по-съвременен модел на отношение. В същото време в сериала има и герои, които пазят по-старите маниери на работа. Днес все повече се говори за човешките права и за правата на жените, а това неизбежно променя и медицинската среда.
Какво научи за женското здраве покрай различните казуси и човешки истории в сериала?
Че всеки случай е сам за себе си. Колкото и женската физиология да изглежда обща тема, не можем да сравняваме себе си с приятелки или познати и да решаваме, че щом при тях е било така, значи и при нас всичко е наред. Всеки организъм е индивидуален.
„Важно е да обръщаме внимание на себе си, да не подценяваме симптоми и да се грижим навреме.“
Ванеса Пеянкова
Как ти самата се грижиш за здравето си?
След толкова години спорт и режими сега имам нужда да се храня с това, което усещам, че ми е необходимо. След десет години ежедневни тренировки вече чувствам умора, затова поддържам тялото си с домашни упражнения, които са ми приятни, и понякога ходя в залата. Важно е тялото да е пъргаво и подвижно, защото добрата физическа форма влияе и на психиката, и на професията.
Всяко време има своите предизвикателства към жените. Кое е най-голямото за твоето поколение?
Като наблюдавам моите връстнички и приятелки, виждам много сложни отношения между мъжете и жените. Може би това е едно от големите ни предизвикателства. Съвремието изисква да бъдеш самостоятелен, но понякога тази самостоятелност може да се превърне в самодостатъчност, в усещането, че нямаш нужда от друг човек.
Кои са най-важните качества, които искаш да има мъжът до теб?
Смелост, чувство за отговорност, чувство за хумор. И, разбира се, да ме обича!
Как си представяш идеалната лятна ваканция?
Да е разнообразна, свежа, нова, да има слънце и малко море.
Какво ти предстои след сериала?
В момента репетирам в Драматично-кукления театър в Шумен, където съм на щат. Междувременно ходя на кастинги. На актьорите често ни се налага да работим и неща извън професията, защото културната среда в България не е най-добре финансираната. Но това ни дава и различни гледни точки, повече разнообразие и възможност да се развиваме като хора.
Твоето пожелание към нашите читателки?
Правете всичко възможно да се чувствате добре!
