Брой 134 · 2026 Тема на броя
Зависимостите, за които не говорим
Красимир Иванов, психолог и психотерапевт
Когато говорим за зависимости, е важно да знаем, че ние, хората, сме зависими същества. Зависим от храната, водата, слънцето и още много други неща, но тези наши зависимости правят възможно за нас да бъдем живи.
Има и други зависимости, които ни пречат да живеем и ни убиват. Такива са зависимостите към алкохол, наркотици, хазарт, виртуалното пространство. Всъщност зависимостта е една и тя е болестно състояние на човека, не на дадено вещество или на хазарта и интернет. Но е възприето да се нарича алкохолна зависимост, хазартна зависимост и така нататък.
Според определението на Световната здравна организация от 2004 г. зависимостта към вещества е медицинско разстройство, което може да засегне всяко човешко същество и няма общо с липсата на воля или сила на характера.
Работи се с ЧОВЕКА, не с веществото
В моя опит винаги работим с човека, който има зависимост. От своя страна той има да опознае своята зависимост като хронично рецидивиращо заболяване, нейните проявления, и да се научи как да я овладява. В същото време самият той има да се възстанови от пораженията на болестта и да се научи да изпитва радост и удовлетворение от чистия живот и справянето с трудностите, които ще срещне.
Най-важната част от работата е зависимият човек да намери, опознае и приеме себе си като човешко същество. Да открие своето призвание и място в света, в който живеем.
Болестта е процес, не миг
Зависимостта като болест е процес, който се развива във времето и преминава през съответните етапи на употреба, злоупотреба и зависимост. Далеч не всеки, който е употребил дадено вещество или е правил хазартен залог, развива зависимост.
Тези хора, които развиват зависимост, всъщност са приели за себе си, че единственият начин да се справят със свои трудности или радости е да са под влияние на дадено вещество или да са пред екрана, в казиното. Това е илюзорно справяне. Външният свят е станал непоносим, превърнал се е в обременяваща и пагубна реалност, което принуждава зависимите да търсят убежище и измъкване от действителността.
Съзависимостта като път
Идваме на този свят преизпълнени с мечти, надежди, очаквания. Обичайно така започва житейският ни път. Но както всеки път, освен прави и леки участъци, той има препятствия, завои, стръмнини и пропадания.
Начинът, по който срещаме болката, е различен. И той много зависи от това в каква среда сме израснали, в какво семейство сме се научили да живеем и как да срещаме несгодите – дали сме получили обич и подкрепа, или отхвърляне и присмех.
Според канадския лекар и психотерапевт Габор Мате зависимостта не е нито наследствено заболяване, нито лош избор, а реакция на травма – опит човек да се почувства добре в кожата си, да избяга от болката.
Но често виждаме пристрастяванията по един ограничен начин: човек има „слаба воля“, механизмите му за справяне са неправилни, „бяга“ от трудностите чрез своите деструктивни навици – пропускайки да погледнем към семейството и към междупоколенческите връзки.
Семейната система е група от хора, които споделят обща семейна история и се грижат взаимно за физическите и емоционалните си нужди. Понякога може да се чувстваме откъснати от тази система, но това е илюзорно усещане – всъщност ние отразяваме не само присъствието на нашите близки, но и тяхната липса.
Когато някой от членовете на семейството страда от здравословен проблем, психосоматично заболяване, поведенчески проблеми или зависимост, това има неблагоприятни ефекти и за останалите членове на семейството.
