22:47. Лежиш в леглото. Тялото е уморено, но умът продължава да прави списъци. Утрешните задачи, недовършените разговори, „трябваше да…“, „можех да…“.

Стресът рядко идва драматично. Той не тропа по вратата. Той се натрупва тихо – капка по капка. Като психолог често чувах: „Ще си почина, когато отида в отпуск.“ Само че нервната система не чака лятото.

Нашият мозък има нужда от микросигнали за безопасност. Малки моменти, в които получава посланието: „Добре си. Няма опасност.“