Д-р Мариана Кобер, интензивен терапевт

Случвало ли ви се е да влезете в друга стая и изведнъж да забравите защо сте там? Или да срещнете познат човек и за няколко секунди да не можете да си спомните името му? А ключовете – те сякаш имат собствен живот и обичат да се скриват точно когато най-много бързаме. Подобни моменти са част от ежедневието на много хора и невинаги означават, че с паметта ни се случва нещо тревожно. С възрастта някои процеси на запаметяване и извличане на информация могат естествено да се забавят.

Както тялото има нужда от движение, така и мозъкът има нужда от работа. Четенето, ученето на чужд език, решаването на кръстословици и логически задачи, свиренето на инструмент или усвояването на ново умение са чудесни начини да поддържаме ума активен.

Когато научаваме нещо, което не сме правили преди, мозъкът трябва да се концентрира, да обработва информация и да изгражда нови връзки. Затова понякога най-добрата тренировка за ума е просто да излезем от рутината. Нова книга. Нов маршрут за разходка. Ново хоби. Няколко думи на чужд език. Рецепта, която никога не сме опитвали. Любопитството е отлична гимнастика за мозъка.

Когато мислим за здравето на мозъка, често си представяме книги, пъзели и интелектуални занимания. Но не трябва да забравяме и тялото. Редовната физическа активност подпомага общото здраве и кръвообращението. Бързото ходене, плуването, колоезденето, танците или просто една по-дълга разходка са прекрасни начини да съчетаем грижата за тялото с грижата за ума.

Докато ние спим, мозъкът не „изключва“. Сънят е важен за обработването и затвърждаването на информацията, която сме получили през деня. Когато не си почиваме достатъчно, по-трудно се концентрираме, ставаме по-разсеяни и можем да изпитваме затруднения със запомнянето. Затова добрият сън не е загубено време. Той е инвестиция в следващия ден. Редовният режим на сън, спокойната вечерна рутина и ограничаването на излишните стимули преди лягане могат да помогнат на организма да се подготви за качествена почивка.

Мозъкът е част от нашия организъм и има нужда от добро хранене. Разнообразното меню с повече зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, бобови растения, ядки, риба и други питателни храни е част от здравословния начин на живот. Не трябва да търсим една „чудодейна“ храна, която да ни гарантира перфектна памет. По-важен е цялостният модел на хранене. И, разбира се, достатъчното количество вода.

Телефонът знае телефонните номера. Календарът помни срещите. Навигацията знае пътя. Търсачката намира информацията вместо нас. Това е удобно, но не означава, че трябва напълно да се отказваме от собствената си памет. Опитайте понякога да запомните телефонен номер. Оставете телефона настрана и се опитайте сами да намерите пътя до познато място. След разговор си припомнете основните неща, за които сте говорили.

Човекът не е създаден да живее изолиран. Разговорите, срещите с приятели, общуването с близки, участието в клубове или различни занимания ни карат да слушаме, да си спомняме, да разказваме, да реагираме и да мислим. Социалният живот не е просто приятен. Той дава на мозъка множество различни задачи. Затова не отказвайте покана за кафе само защото „нямате време“.

Когато сме постоянно напрегнати, умът ни трудно остава съсредоточен. Мислите прескачат от една задача към друга, а информацията не се запаметява добре. Затова почивката не е лукс. Разходка в парка, музика, книга, градинарство, рисуване, дихателни упражнения или просто няколко минути тишина могат да ни помогнат да забавим темпото. Понякога най-доброто, което можем да направим за паметта си, е просто да спрем за малко.

Важно е да разграничаваме обичайното разсеяно забравяне от промени, които започват сериозно да пречат на ежедневието. Ако човек все по-често забравя важни неща, губи се на познати места, изпитва затруднения с обичайни задачи или близките му забелязват съществена промяна в поведението и паметта, е добре да се потърси медицински съвет. Причините за проблемите с паметта могат да бъдат много и не всяко забравяне означава деменция. Навременната консултация е най-разумният начин да се установи какво стои зад промените.

Да не забравяме най-важното: паметта не е само способността да помним телефонен номер или къде сме оставили очилата. Тя е нашата лична история. В нея са първият учебен ден, лицето на любим човек, песента от младостта ни, ароматът на домашния хляб, пътуването, което никога няма да забравим, и онзи смях, който още можем да чуем в спомените си. Затова грижата за паметта е всъщност грижа за качеството на живота.