[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1643976241869{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог

Старост – нерадост! Свързваме дълбоките копнежи и силни амбиции предимно с енергията и идеализма на младостта. Мислим, че с напредване на възрастта ставаме по-мъдри или разочаровани от живота и безсилни. Със страх очакваме зрелите си години. Но това послание „старост – нерадост“ се оказва мит. Всъщност възрастните хора често са по-щастливи и по-удовлетворени от живота и връзките си, отколкото по-младите хора.

Общоприето е, че възрастните хора са неспособни да изпитат силна любов, така както се очаква, че тяхното сексуално желание и физически способности са намалели с времето. Но често се случва любовта в напреднала възраст да е по-дълбока от тази в младите години.

Живеем във време на значителни демографски промени. Дълголетието е факт, който се дължи на значителен напредък в икономическото и социалното развитие и в здравеопазването. Подобрението на качеството на живот допринесе за увеличение с 10 години на средната продължителност на живота през последните 50 години. Тъй като все повече хора живеят добре в своите 60, 70 и нагоре години, успокояващо е да знаем, че е напълно възможно те да са по-щастливи с напредване на възрастта.

Като се има предвид, че успешните романтични връзки носят значителни ползи за физическото и психическото здраве, разбирането, че могат да се установят и поддържат такива връзки, има значителни ползи за застаряващото население. Зрялата възраст не е лишена от предизвикателства. Възрастните са изправени пред преходи като пенсиониране, „празно гнездо“ (децата са напуснали дома) и потенциално влошаване на здравословното състояние. Как тогава може да се говори за успешни връзки?!

Нека не забравяме, че възрастните хора имат по-голям емоционален контрол, имат и  повече опит и умения в това активно да избягват или ограничават негативни и стресови ситуации. Те все повече осъзнават, че времето, което им остава в живота, става все по-малко, и искат да извлекат най-доброто.

С напредване на възрастта те предпочитат връзки, които са удовлетворяващи, и прекъсват такива, които са по-малко задоволителни. Или пък с осъзнаването, че оставащото време с партньора е ограничено, идва и нежеланието да прекарват това време в конфликти. Изминалото време е с по-малка важност от оставащото до края на живота.

По-възрастните семейни двойки може да имат по-малко брачни конфликти, отколкото по-младите, въпреки че еротичните преживявания не са толкова централни в живота им. Любовта, която се основава на приятелство, е основната характеристика на техните взаимодействия.

Интимните отношения в напреднала възраст са относително хармонични и удовлетворяващи. Изглежда, че в напреднала възраст, когато когнитивните и физическите способности са склонни да намаляват, способността да бъдеш доволен от собствената си съдба се увеличава, което намалява брачните конфликти, както и преживяването на романтичен компромис. Възрастните хора са по-склонни да възприемат конструктивното отношение да се възползват максимално от това, което все още имат. Тяхната грижа не е да имат повече, а да загубят по-малко.

Преходът от младост към по-напреднала възраст включва промяна в близките социални отношения, промяна на акцента от количество към качество. Смята се, че основната задача на по-младите двойки е управлението на конфликти, докато за по-възрастните е взаимната подкрепа. Възрастните двойки изглежда по-лесно приемат нагласата да бъдат доволни от съдбата си.

Може би, когато дойде осъзнаването, че годините са преброени, се променя гледната  точка и фокусът е върху настоящите положителни преживявания, като е по-вероятно акцентът да е върху спокойствието, а не на вълнението. Наистина романтичните хоризонти се свиват в напреднала възраст и със сигурност има по-малко възможности числено и емоционално. Това прави много хора твърде склонни да останат в зоната си на комфорт и да не се ангажират във връзка или да очакват връзката просто да им се случи, без да правят нищо.

Възрастните хора имат по-малки социални мрежи, по-малко са привлечени от новостите от по-младите и намаляват сферите си на интерес. Въпреки това изглеждат толкова щастливи, колкото (ако не и по-щастливи) от по-младите хора. Това има смисъл, тъй като в ситуация на намаляващи хоризонти хората дават приоритет на задълбочаването на съществуващите взаимоотношения и развиването на опит във вече удовлетворяващи сфери на живота.

Случва се някои възрастни хора да се окажат в изолация, да изпаднат в депресия, да се страхуват от смъртта. Много важни са приятелствата, които оказват влияние върху удовлетворението от живота в края на зрелостта. Приятелите може да са по-важни от членовете на семейството за много възрастни хора. В късна възраст приятелствата не се създават с цел подобряване на статуса или кариерата и може да се основават единствено върху чувство за свързаност или удоволствие от това да сте заедно.

Повечето възрастни хора имат поне един близък приятел. Тези приятели могат да осигурят както емоционална, така и физическа подкрепа. Да можеш да говориш с приятели и да разчиташ на другите е много важно през този етап от живота.

С възрастта приемането на себе си нараства, хората имат по-силно усещане за истинската си същност и по-малко несъответствие между „истинското“ и „идеалното“ Аз.

В нашите ръце е да преформулираме посланието от „старост – нерадост“ в „старост – РАДОСТ“. Уейн Дайър казва: „Любящите хора живеят в свят, пълен с обич. Враждебните хора – в свят, пълен с омраза. Същият свят“. В какъв свят да живеем е въпрос на избор![/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]