Текст: Христо Донев
Повечето хора свързват високите скорости в спорта най-вече с надпревари, в които участват автомобили, мотоциклети и други машини, задвижвани с двигатели. Има обаче спортове, където подобен ефект се постига само с помощта на аеродинамична шейна и подходяща гравитация. Такъв например е бобслеят, където максималните скорости на спускащите се надвишават 130 км/ч.
ИСТОРИЯТА
Според легендата бобслеят като спорт се появява през 1888 г. в Санкт Мориц, Швейцария, където английски турист съединява две ски, за да се спусне по снежен хълм. Там е създаден и първият клуб на този спорт през 1897 г. Първите състезателни шейни са с дървени ски, които скоро са заменени с метални. Първоначално са били модифицирани и използвани за превоз на богати туристи и жители на града. Малко след това и по-бедните започват да си правят такива шейни, което поставя началото на истинско състезание по улиците на града и околните на него пътища. Заради опасността, която се създава за обикновените минувачи, бобслей състезанията са забранени по обществените пътища. Международната федерация по бобслей е създадена през 1923 година. През следващата година състезание с четириместен бобслей е част от програмата на първите зимни олимпийски игри в Шамони, Франция. На игрите в Лейк Пласид, САЩ, през 1932 г. към програмата е добавена надпревара с двуместен бобслей. През първите години от развитието си спортът е доминиран от британците. Между 1928 и 1956 година най-добри резултати постигат представителите на САЩ. След това европейските алпийски нации поемат щафетата. Най-успешните държави до началото на XXI век са Швейцария и Германия. Швейцарците са спечелили повече медали от олимпийски игри, световни и европейски първенства от всяка друга държава. ГДР се превръща във фактор в спорта в средата на 70-те. След обединението на Германия през 1990 година германските състезатели по бобслей продължават да са сред най-силните в дисциплината.
ПРАВИЛАТА
Бобслей е зимен спорт, в който отбори от двама или четирима състезатели се спускат по специален тесен леден улей с гравитационно задвижвана шейна, която по форма наподобява торпедо. Съвременните шейни комбинират леки метали със стоманени ски и са много аеродинамични. Състезателните модели не могат да бъдат по-дълги от 3,80 метра за екипите от четирима състезатели и 2,70 метра – за двойките. Междурелсието и на двата вида е еднакво – по 0,67 метра. Преди в правилника да се включи лимит на теглото през 1952 година, шейните са били много тежки с цел да се гарантира по-голяма скорост. Сега максималното тегло заедно с екипажа е 630 килограма за четворките, 390 килограма за двойките мъже и 340 килограма за двойките жени, които могат да бъдат достигнати с добавяне на метални тежести. До 1930 година екипажите са били с пет или шест души, но след тази година те се ограничават максимум до четирима. Задължително трябва да има един пилот и един състезател, който спира шейната. При четворките останалите двама са тласкачи. Позициите се определят спрямо силата на спортистите, която е необходима, за да се даде достатъчна първоначална скорост на шейната. Пилотите трябва да притежават умения, бърза реакция и сила да управляват шейната така, че да ú придадат правилната линия за постигане на оптимална скорост и по-добро време. В съвременните шейни кормилното управление се състои от два метални пръстена, които задействат система от макари, разположени в предната част на корпуса. Те от своя страна карат ските да завиват в желаната посока. За управлението на шейната са необходими съвсем леки корекции, защото при скорост от над 120 км/ч всяко рязко движение би довело до катастрофа.
СЪСТЕЗАНИЯТА
Стартовете започват от място, като екипажът засилва шейната с бутане за около 50 метра, преди да се качи в нея. Пилотът влиза първи, въпреки че в началото няма нужда от управление, тъй като ските на шейната попадат в малки улеи в стартовата права. Началният тласък е почти без значение, тъй като скоростта на шейната зависи най-вече от нейното тегло, аеродинамика, ски, състояние на леда и уменията на пилота. Състезателното време се записва с точност до стотна от секундата, така че дори дребни на пръв поглед грешки могат да се окажат фатални за крайното класиране. При нормалните състезания времето за крайното класиране се определя от две спускания както при мъжете, така и при жените. В олимпийските игри и световните първенства се правят по 4 спускания.
У НАС
Бобслеят е слабо разпространен спорт и на практика не съществува в България. Страната ни в момента не разполага нито с улей, нито с шейна. Държавата ни дебютира на Олимпийските игри в този спорт през 1988 г. в Калгари, Канада. Там стартират 3 наши шейни. Двойката Цветозар Викторов и Александър Симеонов е 22-ра, а четворката Викторов, Симеонов, Стамов, Ботев – 24-та. Двойката Тодор Тодоров и Николай Ботев е 32-ра. Другите ни участия са в „Албервил“ през 1992 г., където Цветозар Викторов и Валентин Атанасов заемат 28-мо място, Николай Димитров и Димитър Димитров – 39-о място, Викторов, Димитров, Атанасов, Йордан Иванов – 22-ро място. България има представители и на игрите в Лилехамер през 1994 г., където Цветозар Викторов и Валентин Атанасов заемат 25-то място и „Солт Лейк Сити 2002“, където Стефан Василев и Мирослав Данков заемат 32-ро място.