Когато броят на слънчевите часове намалява, организмът отделя хормона мелатонин в повишени количества, което предизвиква сън, забавя овулацията при жените и увеличава апетита.

Зимата ни влиза лесно под кожата. Докато природата забавя своя ритъм, ние бързаме през мъгливата сутрин в новия ден. При връхлитането на студа търсим топло местенце, а топлина можем да намерим и в аптеката, която по това време на годината е особено посещавана. Въпреки че е сезонът на кашлицата и температурата, много хора се оплакват на фармацевта от лошо настроение, умора и забавеност, болки в костите и трудно храносмилане по време на празниците. Изглежда, че в този период всички спим и ядем повече. Дали природата не ни подготвя за зимен сън? Как да разбираме и да реагираме на тези промени?

Човешкият организъм е чувствителен към стимули от околната среда и променя нуждите си според тях. Количеството слънчеви лъчи, с които разполагаме през деня, влияят на физиологията на настроението, секрецията на хормоните, физическата активност, сънят и количеството течности. Ниските температури стимулират тялото ни да консумира по-малко, а да натрупва енергия повече. Трябва да сме наясно, че макар природата да променя метаболизма ни, тя също така ни предлага и адаптивни решения.

Нивата на хормоните, които регулират физиологията на нашите тела (напр. кортизол и инсулин) следват т. нар. вътрешен биологичен часовник, който зависи от количеството слънце, което тялото ни регистрира чрез очите или кожата. Както слънцето има свой цикъл, така и организмът адаптира своите циклични механизми. Когато броят на слънчевите часове намалява, организмът отделя хормона мелатонин в повишени количества, което предизвиква сън, забавя овулацията при жените и увеличава апетита. В допълнение синтезът на хормона на щастието (серотонин), който стимулира физиологичните функции, подобрява настроението и задвижва активността ни, е намален. Хормоните на движението достигат своя максимум през сутрешните часове, когато слънцето ни стимулира да станем и да работим. В късните следобедни часове, когато се стъмва, настроението спада и повече ни привлича спокойствието, топлината и почивката. В съответствие с това, учените са стигнали до заключението, че по-лошото настроение, което ни следва като мълчалив спътник, не трябва да приписваме на себе си, а на нормалния стремеж на природата да намали активността на организма и да го подтикне към почивка през по-мрачния, студен период.

Температурата на човешкото тяло достига своя максимум в периода от 14 до 19 часа, затова в ранните сутрешни и късните вечерни часове ни е нужно затопляне. Всички механизми в нашия организъм са настроени да произвеждат и съхраняват енергия. Повишената необходимост от хранителни вещества и отлагането на излишните мазнини не трябва да се приписва на лошите навици, а да се възприема като адаптивен отговор на зимата.

През летните слънчеви дни в организма се синтезира витамин D, който е необходим за пълноценното усвояване на калция. При нормални обстоятелства усвояването на калция от храната е около 40%, което през зимните месеци спада с 10%, тъй като метаболизмът на витамин D значително намалява. През този период се препоръчва адекватна суплементация, особено при хора с остеопороза или нисък прием на млечни продукти.

Посланията на съвременното общество ни подтикват да се стараем да адаптираме света към себе си, чрез навиците и поведението си. Би трябвало да разберем, че сме част от природата и е необходимо да се помирим с влиянията, които тя упражнява върху нас. Дневната светлина и температура, зелените цветове на пролетта и жълтите цветове на есента са все сигнали, които природата изпраща на тялото ни, за да се подготви най-добре за периода, който предстои. Вместо да им се противопоставяме, е най-добре да се оставим на сиво-бялата гледка около нас и да се отпуснем, загледани в далечината, с ясното съзнание, че онова, което наистина свързва всичко, е точно този природен закон, чието мощно действие ни адаптира и променя. Истинското щастие идва от осъзнаването на това, че всички сме равни пред природата.