ЖИВОВЛЯК

Проф. д-р Радиша Янчич

Plantago lanceolata L.
(Plantaginaceae) – живовляк, мъжки, теснолист живовляк

Листата на живовляка са често срещана съставка на смесите за чай, предназначени за лечението на кашлица, а в зависимост от останалите съставки тези чайове могат да действат успокояващо на раздразнената лигавица или да помагат за отхрачване. Листа от живовляк се дават и при инфекции и възпаления на горните дихателни пътища, защото успокояват възпалението и имат бактериостатично действие. Това е и възможното обяснение за ефикасното приложение на листа от различни видове живовляк в народната медицина като средства за заздравяване на рани, както външно, така и вътрешно.

Теснолистният живовляк (Plantago lanceolata) е многогодишно тревисто растение с прави, ребрести цветоносни стъбла, с височина до 50 см. Листата са групирани в приосновна розетка, елипсовидно ланцетни, с гладък ръб и заострен връх, с успоредно жилкуване. Цветовете са дребни, белезникави, невзрачни, събрани в гъст заоблен или цилиндричен клас на върха на безлистното стъбло. Плодът е яйцевидна, дребна кутийка. Цъфти от юни до октомври.

Расте из ливадите и край пътищата, до 2000 метра надморска височина. Разпространен е в почти цяла Европа и Азия, расте в Иран, а като привнесено растение и в много страни от Северна Африка, Северна и Южна Америка и Австралия.

Смята се за лечебна билка; използват се листата му, които съдържат различни активни съставки: гликозиди, кумарини, флавоноиди и танини. Използва се най-вече във вид на екстракт за производството на препарати за отхрачване и против възпалителни процеси в гърлото и фаринкса, както и външно за заздравяване на рани и при различни възпаления и увреждания на кожата.

Plantago major L. – живовляк, широколист живовляк

И той е двугодишно или многогодишно тревисто растение. Стъблото (едно или няколко) е право или полегнало в долната част, а горната се издига над земята. Листата, събрани в приосновна розетка, са широки, яйцевидни или елипсовидни. Основата на петурата е заоблена, с тъп връх и гладък ръб, с три до седем отчетливи жилки откъм гърба. Листните дръжки са по-дълги или равни по дължина с петурата. Цветовете са дребни, невзрачни, събрани в дълъг цилиндричен клас на върха на безлистното стъбло. Плодът е яйцевидна, дребна кутийка. Цъфти от юни до септември. Живовлякът расте из ливадите, посевите, тревните площи. Той е широко разпространен, а в народната медицина се използват листата му.

Листата на живовляка се берат от началото на май до август, докато билката цъфти, но семената още не са съзрели. Сушат се на сенчесто и проветриво място; лечебни са само листата, запазили зеления си цвят и след изсушаването. Живовлякът съдържа много витамини и минерали, като витамините С и К, както и танин, пектин, холин, желязо, калий, калций и гликозида аукубин. Благодарение на тези съставки живовлякът действа като антибиотик.

Прясно изцеденият сок от живовляк се използва за лечение на кашлица, бронхит и белодробни заболявания. Живовлякът помага и при диария и хемороиди. За лапа върху рана или изгорено място пресните листа от живовляк трябва да се нарежат на ситно и да се запарят, а след това да се наложат върху раната.

Чай се приготвя, като лъжичка сухи, надробени листа от живовляк се заливат с 200 мл вряла вода и се оставят да престоят 20 минути, а после се прецеждат. Чаят може да се пие и профилактично, а в народната медицина се използва и като компрес за лечение на конюнктивит.