Текст: д-р Дияна Бележанска, специализант в Клиниката по нервни болести на столичната УМБАЛ „Александровска“
Забравата. Превзема те бавно. Днес ще ти открадне някой мимолетен спомен от вчера. Утре – ще те свари объркан и лутащ се пред наглед дребна дилема. За да те запрати накрая в „недрата“ на лабиринта си – безпаметен и безпомощен пред уж най-простичкия въпрос: „Кой съм аз?“.
Деменцията е безпощадна „спътница“ – отнема ти всичко съкровено. Ограбва не само твоя свят, но и този на най-близките ти. Лек и спасение от „прегръдката“ ú засега няма. Но пък, оказва се, превенцията е възможна. И надежда има – да запазиш достойнството си, докато губиш спомена за себе си. Как може да се постигне това? За изпитанията в лабиринта на деменцията разговаряме с д-р Дияна Бележанска.
Тя е специализант в Клиниката по нервни болести на столичната УМБАЛ „Александровска“ и една от младите надежди в екипа на акад. Лъчезар Трайков.
„Деменцията се определя като група от нарушения, които се характеризират с развитието на множество когнитивни (познавателни) дефицити, които включват загуба на памет и нарушения в поне още една познавателна област (език, ориентация и т.н.), довеждащи до нарушения в ежедневното функциониране на пациентите“, обяснява д-р Дияна Бележанска.
Най-често срещаната ú форма е болестта на Алцхаймер, представляваща 50-70% от всички случаи. „Втората основна причина, съставляваща около 15%, е мозъчно-съдовата болест. Докато останалите случаи основно се дължат на деменция с телца на Леви, фронтотемпорална деменция и болестта на Паркинсон“, разкрива още лекарката от екипа на акад. Лъчезар Трайков.
200 хиляди българи са засегнати
46,8 милиона души в света живеят с деменция, сочат данните на Международната асоциация за болестта на Алцхаймер. А тревожното е, че до 2050 г. се очаква броят им да се утрои заради нарастването на дела на хората над 65 години. „По наши данни в България 100 000 души имат развита класическа форма на деменция и още 100 000 са във фазата на леко когнитивно нарушение – състояние, характеризиращо се с леки паметови нарушения, при което деменцията е в начална фаза“, допълва специализантката от „Александровска“.
Жените с по-голям риск от Алцхаймер
„Генетичните фактори и тези на околната среда предразполагат към деменция, а взаимодействието между тях все още се нуждае от изясняване. По принцип болестта на Алцхаймер не се унаследява – подобни случаи са под 1%“, уточнява д-р Бележанска. „Основният рисков фактор е нарастването на възрастта, като след 65 г. рискът се увеличава експоненциално, като приблизително се удвоява на всеки пет години“, отбелязва лекарката от Клиниката по нервни болести.
Полът също е от значение. „Доказателствата сочат, че жените имат повишен риск за развитие на болест на Алцхаймер, докато съдовата деменция, дължаща се на налична мозъчно-съдова болест, е по-често срещана при мъжкия пол“, отбелязва още специализантката.
Контролът на кръвното и захарта е важен
„Начинът на живот има основно влияние върху развитието на деменция, именно поради това е необходим стриктен контрол на модифицируемите рискови фактори. На първо място върху артериалното налягане и стойностите на кръвната захар, както и нивата на холестерола. Тютюнопушенето и прекомерната консумация на алкохол също са свързани с повишен риск от деменция, като спирането им го намалява.
Наличието на депресия, особено в късния стадий на живота, увеличава опасността, като нарушението при тези пациенти е свързано с тежестта ú“, изрежда ключовите фактори д-р Бележанска. „В същото време развлекателните дейности, включващи физическа активност, умствена дейност и социално ангажиране, имат защитен ефект върху развитието на деменцията, а за средиземноморската диета е установено, че има протективен ефект върху мозъка“, не пропуска да отбележи младата лекарка от „Александровска“.
Забравянето на скорошни събития – симптом №1
Забравянето на скорошни събития е най-характерният симптом за развитието на деменция. „Добавят се и проблеми с изразяването и общуването, неспособност за преценка и вземане на решения, дезориентация във времето и пространството, рязка смяна на настроението. Пациентите трудно си припомнят случки отпреди седмица или предишния ден, но нямат проблем да си спомнят например събитие от преди няколко години. Това създава лъжливо усещане, че нямат нарушения в паметта, и в много случаи довежда до по-късната диагноза“, предупреждава д-р Бележанска.
Пациентите късно търсят помощ
Обикновено заболяването започва след 65-годишна възраст, но е възможно да се прояви и в по-ранен етап, особено при пациентите с фронтотемпорална деменция, както и при онези с болест на Алцхаймер с ранно начало. Затова при постоянен и повтарящ се характер на нарушенията в паметта е необходимо да се потърси консултация със специалист невролог или невропсихолог, подчертава специализантката от екипа на акад. Трайков.
Наред с неврологичния преглед и невропсихологичните тестове могат да се наложат и образни изследвания (компютърна томография или магнитнорезонансна томография). „Основният проблем по отношение на навременната диагностика се дължи на това, че поради подценяване на симптомите пациентите и техните близки се обръщат за помощ към специалист в един по-късен етап на развитие на болестта, в който медикаментите и превантивните програми имат ограничен ефект.
Именно поради това при поява на ранните симптоми на деменция е важно да се потърси консултация своевременно“, подчертава д-р Бележанска.
Началото на края
Каква надежда за достоен и пълноценен живот имат пациентите, щом диагнозата стане факт? „Трябва да се знае, че деменцията не е причина за фаталния им край. При различните заболявания с деменция средната продължителност на живота след появата на първите симптоми варира от 4 до 15 години или повече“, обяснява младата лекарка от „Александровска“.
И е категорична – поддържането на качеството на живот при тези хора не е „кауза пердута“. „Но е необходимо близките, грижещи се за човек с деменция, да се информират по отношение на протичането на заболяването и специфичните нужди на пациента, за да могат да осигурят адекватна подкрепа и да съхранят достойнството и самочувствието им във всеки един етап от развитието на болестта“, не крие д-р Бележанска.
Трудът като „терапия“
Какво значи това на практика? „В ранните етапи пациентите трябва да бъдат максимално стимулирани за извършване на ежедневните дейности – чрез въвеждането на ежедневна рутина, да бъдат мотивирани да продължат работа, докато се справят, а впоследствие – да бъдат прехвърлени на длъжност, отговаряща на уменията им и нивото на справяне.
Те трябва да са социално ангажирани, като предоставените им задачи да бъдат опростени и фокусът трябва да е насочен повече върху успехите и постиженията им, отколкото към наличните дефицити. Това е особено важно в ранните етапи на болестта, за да могат да бъдат стимулирани и да се избягват ненужни конфликти“, изтъква специализантката от Клиниката по нервни болести на „Александровска“.
С прогресирането на болестта и изпитанията стават повече. „В умерената фаза на заболяването е необходима помощ и надзор по отношение на ежедневното функциониране – излизане от вкъщи, прием на медикаменти, боравене с финанси и електроуреди и презентиране на рисковите ситуации, докато в напредналата фаза пациентите се нуждаят от ежедневна помощ по отношение на личната хигиена, храненето и придвижването“, признава лекарката.
Обещаващ медикамент на хоризонта
За жалост, за момента лекарствата повлияват симптомите, но не и причините за деменцията. „На този етап се предписват три медикамента от групата на антихолинестеразните препарати и мемантин, които довеждат до леко подобрение в познавателните умения, поведението и ежедневните функции и забавят прогресията на болестта на Алцхаймер.
От тази година Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) обяви своето решение за приложение на Aducanumab, който представлява моноклонално антитяло, действащо срещу белтъка бета-амилоид, чието натрупване в мозъка има ключова роля за възникването на болестта на Алцхаймер и по този начин променя хода на заболяването. На този етап не е налично валидно одобрение за приложение на препарата от Европейската лекарствена агенция (EMA) на територията на Европейския съюз, както и не са известни критериите за одобрение на пациентите, подходящи за приложение на медикамента – фаза на заболяването, противопоказания, допълнителни изследвания за верифициране на заболяването и др.“, подробно обяснява д-р Бележанска.
Каузите на INDEED
Здравните грижи и социалните услуги при деменция трябва да вървят ръка за ръка. Но случва ли се това у нас? „В България има трудности в следдиагностичните грижи за пациентите с деменция, като отговорността и грижите основно падат върху близките им. Наблюдава се дефицит по отношение на дневните центрове за такъв тип болни, а в домовете за възрастни хора често персоналът не е квалифициран за работа с тях“, откровена е младата лекарка.
Част от тези „празнини“ опитва да запълни и европейският проект INDEED (Innovation for Dementia in the Danube Region), в който участва и екипът на акад. Лъчезар Трайков. „Той цели да подпомогне развитието и въвеждането на работещи национални стратегии, насочени към подобряване качеството на живот на хората с деменция и на тези, грижещи се за тях. Проектът създава информационна система, която да подпомогне работата на институциите, занимаващи се с услуги за хората с деменция: например здравни и социални служби, професионални организации, държавни служби, както и неправителствени и частни организации“, обяснява д-р Бележанска.
Острият дефицит на специализирана грижа
В рамките на INDEED е проведено и проучване, целящо да провери достъпността на услугите за ранна диагноза и терапия при деменция, както и предизвикателствата, пред които са изправени специалистите. В изследването участват специалисти от 10 страни от дунавския регион: Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Хърватска, Босна и Херцеговина, Румъния, България и Словения.
„Резултатите показват, че общопрактикуващите лекари играят важна роля при първоначалното поставяне на диагноза и започването на терапия най-вече в по-малките населени места, където пренасочването към специалисти е по-трудно. Окончателната диагноза и прецизирането на терапията във всички страни от региона се прави предимно от специалисти. По отношение на терапията, във всички страни се откроява нуждата от повече дневни центрове и специализирани домове за настаняване“, коментира данните младата лекарка от „Александровска“.
Като най-големи трудности пък специалистите посочват липсата на квалифицирани кадри, нуждата от заплащане на някои от диагностичните и терапевтични услуги и ограниченото обществено съзнание за деменцията.
„Не“ на цигарите, „да“ на судокото и разходката
Ако животът с деменция е истинско изпитание, то възможна ли е превенцията? Отговорът е „да“. „Необходим е контрол на рисковите фактори (артериалното налягане и кръвната захар); избягване на затлъстяването в средна възраст; спиране на тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол. По отношение на протекцията физическата активност има основно значение, като дори разходка по един час дневно е напълно достатъчна.
Необходимо е поддържане на социални контакти (срещи с близки и приятели), както и когнитивна стимулация (четене, занимание с творчески дейности, решаване на судоку и кръстословици). Средиземноморска диета – с консумация на плодове, зеленчуци и риба също има протективен ефект върху мозъка“, дава препоръките си специализантката от „Александровска“. „Необходимо е превенцията да започне възможно най-рано и с приложение на всички мерки, което може да предотврати или отложи появата на деменция в 40% от случаите“, казва в заключение д-р Дияна Бележанска.