Намери аптека BETTY

Betty Instagram
Контакти
За фармацевти

Живот сред книгите

BETTY - Живот сред книгите
Текст: Олга Георгиева
Снимки: Георги Георгиев, www.georgigeorgievph.com
14.06.24
BETTY брой 121

„Нормално е, когато си извървял нелек житейски път, да хвърлиш поглед назад. Днес констатирам, че уж скучната ми, еднопосочна библиотечна пътека, е била съпътствана от изключително противоречиви обстоятелства. Много пъти се е превръщала в сложен лабиринт... Житейските предизвикателства обаче ми вливаха кураж, правейки ме по-упорита, по-твърда и опитна. Затова сега благодаря на Бога, че ме дари с родители, които ми изваяха характера и мирогледа, с приятели, на които всеки би завидял, с учители, които ме окрилиха, и с професия, която изцежда силите, но и зарежда с енергия от светлината на книгите и писаното слово.“

Само няколко дни след нашия разговор доц. д-р Красимира Александрова получи голямо отличие по повод 24-ти май – златното огърлие „Златен век“. Това е престижната награда на Министерството на културата за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност. Дали си даваме сметка или не, съхраняването на познанието и истините от древни времена до наши дни е много отговорна работа, от която зависи бъдещето на една нация и нейната свобода. Тази работа доц. Александрова върши всеотдайно през целия си професионален път от библиотеката на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ до Националната библиотека, чийто директор е от 2016 г. Тя е университетски преподавател, автор на монографии и научни публикации, на библиографски указатели, учебни помагала и ръководства, участник и организатор на множество проекти.

-Доц. Александрова, каква беше Вашата мотивация да се посветите на библиотеките и библиотечните науки?

- Когато си на крехките 18 години е трудно да се планира професионално и кариерно развитие. В този смисъл мога да кажа, че попаднах случайно на информация за специалностите в тогавашния Държавен библиотекарски институт – ДБИ (сега Университет по библиотекознание и информационни технологии).

-Но нали казват, че случайността е другото име на Бог…

-Вероятно е наистина така! Казах „случайно“, защото вече бях приета в друг ВУЗ, но вътрешното ми усещане ме подтикваше да търся нещо различно. След завършването на ДБИ продължих образованието си с българска филология, а после с още квалификации и така до днес. Може би защото съм любопитна към света, аз не спирам да търся и да се уча. В този смисъл работата в библиотеката наистина приляга на характера ми. Независимо че съм в професията повече от 30 години, тя продължава да ми носи вдъхновение.

-Кои бяха любимите Ви книги в детството?

-В детството си, както всички деца от моето поколение, четях много. Обичах приключенски истории, романи за пирати и съкровища, книги за индианци, вълшебни приказки... До ден днешен с носталгия пазя и понякога препрочитам някои от любимите си детски книжки. Ярък е отпечатъкът в съзнанието ми на Андерсеновите приказки, на „Пипи дългото чорапче“ (Астрид Линдгрен), на „Мечо Пух“ (Алън Милн), на „Малкият принц“ (Антоан Дьо Сент- Екзюпери) и още много други. Спомням си например как родителите ми бяха купили две „Пипита” – за мен и за по-малката ми сестра, защото много обичахме историите ù с Томи и Аника. Емблематичните крилати фрази на Мечо Пух, прочетени за първи път, бяха откритие за мен, а вече преосмислени от позицията на времето са извор на житейска мъдрост в ежедневието ми. Само се замислете какъв екзистенциален заряд носят! „Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях” или „С каквито се събереш – с такива се събираш”… Привърженик съм и на твърдението, че малката „голяма“ книжка за Малкия принц носи различни послания, когато се чете на 10, на 20 или на 50 години.

-А сега какъв тип четива харесвате?

-Преобладава специализираната литература в областта на професионалното ми направление – библиотекознание и библиография, мениджмънт, опазване на книжовното наследство. Разбира се, чета и друга литература. Ще спомена например за удоволствието от времето, преживяно с „Това не е краят на книгите” от Умберто Еко и Жан-Клод Кариер. С интерес наскоро изчетох и спомените за „Несвършващото време” на проф. Петър Стоянович с неговата блестяща стилистика и завладяващ талант на разказвач. По отношение на тези последни две мои интелектуални попадения в пълна сила е фразата на Ж. П. Сартр: „Започнах живота си, както навярно и ще го завърша – сред книгите“.

-С какви трудности Ви среща ежедневната грижа за българското книжовно съкровище, грижливо пазено от Националната библиотека?

-Ежедневието в НБКМ е специфично от гледна точка на текущата работа с читатели и посетители, както и на културните събития, следвани от посещения на официални гости от цял свят. Разбира се, че за екипа, с който работя, е важен всеки отделен посетител, защото смисълът на нашата мисия е именно в активната комуникация с хората. НБКМ е особена институция, защото наред с организацията на дейностите, свързани с читателите, ние трябва да осигурим и подходящи условия за опазване на книжовно-документалното наследство на българската нация. За своите 145 години в библиотеката е създаден фонд с обем от 8,5 милиона документи (книги, монографии, периодика)! Обособен е и неприкосновен архив на българските печатни и други видове документи, в който се съхранява за вечни времена по един екземпляр от цялата печатна продукция на България. Само неговият обем е 1 900 970 библиотечни единици! Годишно цифрата на новите издания, които постъпват в библиотеката, варира между 50 000 и 60 000 екземпляра. Тези впечатляващи цифри предполагат наличие на пространства с благоприятни условия (температура, влажност, осветеност) за съхраняване на новопостъпилите издания. В последните години все по-сериозен става проблемът с липсата на достатъчно пространство за подреждане и съхраняване на колекциите. Наред с новите издания пред нас стои ежедневната грижа за ръкописите, редките и ценни печатни издания. Сред тях мога да откроя „Добрейшовото евангелие“ – среднобългарски илюстрован ръкопис от началото на 13 век, който се състои от 175 пергаментни листа. Уникален старобългарски паметник от 10-11 век, определян като най-стария кирилски ръкопис, съхраняван на територията на България, е „Енинският апостол“. Той е и първият български книжовен паметник, включен през 2011 г. в регистъра на световното писмено наследство „Паметта на света” на ЮНЕСКО. През 2016-2017 г. са вписани два средновековни паметника в международния регистър на ЮНЕСКО – „Бориловият синодик“ от 14 век и „Лондонското четвероевангелие“ на цар Иван Александър, като вторият е съвместна номинация на НБКМ и Британската библиотека. За наша радост и гордост в края на 2023 г. препис на персийския философ Руми (Мевляна Джелал ад-Дин Руми, 1207-1273) „Духовни двустишия” беше също включен в регистъра на ЮНЕСКО „Паметта на света”. Разказвам всичко това, защото примерите са добра илюстрация за отговорността, която носим пред обществото и поколенията след нас.

-Изпитвала ли сте някога съжаление за този професионален избор – в моменти на умора, разочарование?

-Едва ли ще учудя някого, ако кажа, че позицията ми на директор на Националната библиотека е сериозно предизвикателство в живота ми. Вече осем години ежедневно се срещам с много позитивни емоции, но и с трудности. С общите усилия на прекрасния ми екип от експерти се стремим да ги преодоляваме разумно и с професионализъм. Няма как да не се прокрадне умората, но тя е преодолима. По-тежко е разочарованието, когато се чувстваш неразбран и неоценен. Но ще спра дотук, защото не обичам да се оплаквам. По-скоро нагласата ми винаги е в позитивна посока и в търсене на решение и изход от всяка ситуация, независимо колко е сложна.

-Кой е най-важният въпрос, който трябва да се реши от държавата по отношение на Националната ни библиотека, а и останалите библиотеки у нас?

-Развитието на библиотеките в голяма степен е обвързано с държавата. Така е навсякъде по света. На първо място стои въпросът с финансирането и обезпечаването на дейността им. Важен проблем, който в годините е неглижиран, е статутът на професията на библиотекарите. Ниското заплащане е сериозен фактор, който води след себе си множество проблеми, като например отлив на млади специалисти и липса на приемственост. На държавно ниво трябва да бъдат решени казуси, свързани с обезпечаването на сградния фонд на библиотеките, осигуряването на технологичното им развитие. Темата за дигитализацията на библиотечните колекции вече не търпи отлагане, защото е крайно време държавата да предприеме действия за осигуряване на финансови ресурси за обединяване на наличните дигитални масиви. Изоставаме много в тази насока в сравнение със световните тенденции. Дигитализацията на библиотечните колекции в развитите държави на практика е финализирана като процес и на този етап се мисли за ефективни подходи в разкриване на дигиталното съдържание. Разсъжденията ми по изброените проблеми не са нови. Това са затлачени проблеми, които от години се неглижират.

-Какви са читателите и посетителите на НБКМ през последните години, променят ли се?

-Читателският профил специално за НБКМ е специфичен. Основни потребители на библиотечни услуги са студенти, преподаватели, изследователи, научни работници. В последните години, по-конкретно след пандемията, броят им рязко се увеличи. Така например по статистически данни от януари до края на април 2023 г. цифрата на потребителите е 5400, а през 2024 г. за същия период – 30 200. Възможностите за онлайн обслужване чрез непрекъснато обогатяване на услугите и разширяване на периметъра за достъп също е важен компонент на завишения интерес към библиотеките като цяло.

-Какви са актуалните проекти и инициативи на Националната библиотека?

-В Националната библиотека вече повече от 10 години по образец на редица европейски и американски библиотеки работим по дарителска програма „Осинови книга“. Нейната цел е да подпомага опазването на увредени документи, които се нуждаят от реставрация. За т. нар. осиновяване всеки има възможност да предостави средства за извършване на реставрационна намеса. Току-що на сайта на библиотеката се предоставя списък на „нуждаещи се от осиновители“ книги. Осиновителите получават достъп до документа в неговия оригинален вид, както и/или след приключването на неговата реставрация. Ще спомена и някои от проектите, по които работихме през изминалата година: „Единство в различието“, изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“, „Осигуряване на достъпна архитектурна среда за хора с увреждания в НБКМ чрез монтаж на пътнически асансьор“. Разработихме изложби по национални програми за отбелязване на различни годишнини, като 80 години от спасяването на евреите в България по време на Втората световна война, 150 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски и 200 години от издаването на първия новобългарски учебник – „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон. Програмата ни е изключително богата като съдържание и видове дейности. Все по-често коментираме възприятието за библиотеката като място за пребиваване.

-Чехов твърди: „У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите“. Как поддържате като жена „витрината“ на Вашата душа – външността си?

-Любопитен детайл в професията на библиотекарите е, че отдавна вече ги няма онези плашещи лелки с грозни очила и провлачени дрехи… Образовани, интелигентни и много приятни са хората, които работят тук, в НБКМ. Атмосферата одухотворява и озарява хората, които са се посветили на каузата „библиотека”. А ако трябва да говоря конкретно за себе си, мисля, че не правя нищо по-различно от жените на моята възраст, които се отнасят отговорно към визията си, но със спокойствие към неизбежното въздействие на гравитацията. Както казва Коко Шанел: „Нищо не състарява една жена повече от това да се опитва да изглежда по-млада от възрастта си“. В годините се убедих, че истинската елегантност и женственост нямат възраст. Важното е да не изневеряваме на собствения си стил.

cross