643 млн. души ще порази диабетът до 2030 г., като до 2045 г. прогнозите предвиждат 783 млн. болни, предупреждава д-р Дениз Бакалов. Темповете на нарастване варират в различните части на света. „Например за Европа се очаква през следващите 20 години хората с диабет да се увеличат с 13% - до 68 млн., а за Северна Америка прогнозата е за 24% ръст. Този темп на нарастване е малък, ако се сравни с Африка – увеличение със 134% и с Близкия изток – 87%“, коментира будещите тревога числа ендокринологът. Като отбелязва, че епидемиологичните данни са за хора на 20 г., а тенденцията за засягане на все повече млади от захарен диабет тип II е ясно изразена.

РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ – ОТ НАСЛЕДСТВЕНОСТ ДО СТРЕС
Каква е причината за тази надвиснала над човечеството пандемия? „Захарният диабет е мултифакторно заболяване, като основните рискове за развитието му са идентифицирани: фамилна обремененост, ниска или липсваща физическа активност, хранителни навици (включващи прием на висококалорийна храна в големи количества и развитие на наднормено тегло и затлъстяване). Хроничният стрес също може да влияе на нивата на кръвната захар, както и предхождащият гестационен диабет и др. Повечето от рисковите фактори могат да бъдат контролирани и в определена фаза от развитието на заболяването са напълно обратими“, подчертава д-р Бакалов.
Специалистът от „Александровска“ смята, че при идентифицирането на рисковите групи, които подлежат на профилактика, „на първа линия“ са общопрактикуващите лекари и след това тесните специалисти – ендокринолозите. „Мисля, че за да има положителни резултати, е нужна целенасочена държавна политика в тази насока. Трябва да се започне с децата и възпитаването на култура на хранене и физическа активност. И след това – да има проактивно търсене и диагностициране на заболяването“, споделя ендокринологът.

ПРЕДИАБЕТЪТ КАТО „ЧЕРВЕНА ЛАМПИЧКА“
Битката с диабета може да започне и преди „разгръщането“ му. „Статистиката показва, че вероятно около 350 млн. по света са в състояние на предиабет, което може да предхожда поставянето на диагнозата с около 3-5 години. В този период все още не са се развили микро- и макросъдови усложнения и метаболитните промени са обратими. Програмите за профилактика и активен скрининг за диабет биха могли да идентифицират хората в риск и да се предприемат адекватни мерки“, убеден е д-р Бакалов. „Профилактиката трябва да се изпълнява от общопрактикуващите лекари, но това е и двустранен процес – нужно е хората да отидат на ежегоден профилактичен преглед. След тази първа стъпка идва ролята на ендокринолога с насоки за правилен хранителен режи, контрол на теглото и включване на физическа активност при рисковите групи“, отбелязва специалистът от „Александровска“.

ПАНДЕМИЯТА ОТ ЗАТЛЪСТЯВАНЕ
Д-р Бакалов признава, че диагностицирането на захарния диабет не е трудно, защото са въведени ясни критерии, но закъснението обичайно идва заради неглижирането на някои ранни предвестници на болестта. „Наднорменото тегло и затлъстяването достигат пандемични размери в последните години в резултат на лесен достъп до висококалорийна храна и уседнал начин на живот. Това, съчетанo с настъпващите промени в метаболизма на мазнините и развитието на инсулинова резистентност, води до невъзможност за контролиране на кръвната захар“, разяснява ендокринологът.

НЕУТОЛИМАТА ЖАЖДА Е АЛАРМИРАЩ СИМПТОМ
Класическите първи симптоми на захарния диабет обичайно са:
- Повишена жажда и консумация на повече вода.
- Често – и особено нощно – уриниране.
- Поява на уро-генитални и кожни инфекции.
„Често при по-възрастните хора диабетът първоначално може да протича напълно безсимптомно и се диагностицира късно след началото. При тези форми най-важното за ранна диагноза трябва да са скрининговите програми“, подчертава д-р Бакалов.

СПОДЕЛЕНАТА ОТГОВОРНОСТ НА ЛЕКАР И ПАЦИЕНТ
„Мисия възможна“ ли е доброто качество на живот с тази коварна диагноза и какви са предизвикателствата пред постигането ú? „Контролирането на захарния диабет е двустранен процес – отговорност от страна на пациента да спазва предписанията и адекватна медикаментозна и немедикаментозна терапия от страна на медицинския специалист. Напълно възможно е болестта да бъде контролирана и да се избегне развитието на съдовите усложнения“, вярва ендокринологът. И напомня, че основната причина за краен фатален изход и инвалидизиране при захарен диабет е развитие на микро- и макросъдови усложнения.

БИТКАТА С ТЕГЛОТО Е КЛЮЧОВА
„Засягането на малките съдове води до диабетна ретинопатия и диабетна нефропатия. Крайната им фаза е загуба на зрение и развитие на терминална бъбречна недостатъчност с хемодиализа. При засягане на големите съдове се развива исхемична болест на сърцето, мозъчносъдова болест и периферна артериална болест“, изрежда най-честите усложнения д-р Бакалов. „За да не се случва всичко това, е препоръчително още в ранните фази на диабета да се постигне много добър контрол на кръвните захари при използването на съвременните лекарствени средства за понижаване на глюкозата. Техният потенциал обаче не е безкраен и ефектът им може да бъде компрометиран при неспазване на хранителен режим и контрол на теглото. Съветите за хранене трябва да бъдат индивидуализирани в зависимост от желанията и вкусовете на конкретния човек. Тук ние, ендокринолозите, работим в комбинация с диетолози, които да изготвят специален хранителен режим. За да се контролира заболяването, важно значение има и поддържането на нормален индекс на телесна маса. Колкото по-високо е теглото, толкова по-трудно се постигат оптимални нива на кръвната захар“, категоричен е специалистът от „Александровска“.

ПРЕДИМСТВАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕРАПИИ
Има ли „пробиви“ в лечението на захарния диабет и какви са предимствата на модерните терапии? „В последните 20 години излязоха много нови класове медикаменти, които не само понижават захарта, но имат и допълнителни ефекти за намаляване на сърдечносъдовия и бъбречен риск“, обяснява д-р Бакалов. Такава например, е групата на GLP-1 рецепторните агонисти. „Освен че намаляват кръвната захар, те имат мощен ефект за сваляне на тегло, както и понижение на сърдечносъдовия риск. Другият сравнително нов клас медикаменти са SGLT-2 инхибиторите, които също намаляват сърдечносъдовия риск и този от прогресията на бъбречната увреда при диабет“, допълва ендокринологът. „Новите класове аналогови инсулини все повече се доближават до профила на действие на ендогенния човешки инсулин и значително намаляват риска от хипогликемии и подобряват контрола“, споделя опита си специалистът от „Александровска“.

ЛИПСВАЩИТЕ ИНСУЛИНИ – ЗАЩО И ДОКОГА?
В последната година темата за липсващи инсулини обаче бе трайна в новините. Каква е реалната картина днес – има проблем с достъпа до лечение? „Българите със захарен диабет имат възможност да се лекуват с всички видове инсулини, които са налични в Европа, и те се реимбурсират от НЗОК напълно. Липсата в аптечната мрежа на някои препарати е административно-търговски проблем, а не медицински и аз, като лекар, не мога да я коментирам. Отговорност за осигуряването на наличности имат регулаторните власти“, подчертава д-р Дениз Бакалов.

ОПАСНАТА МОДА ЗА „МАГИЧЕСКО“ ОТСЛАБВАНЕ

Напоследък сме свидетели на опасна мода – лекарства за диабет да се ползват за „магическо“ отслабване, от здрави хора. Какви опасности крият подобни експерименти в името на суетата? „Трябва да уточня, че това, което се използва за „магическо“ отслабване не е инсулин, а са медикаменти от класа на GLP-1 агонистите. На този етап наличните в България имат разрешение за ползване само при пациенти със захарен диабет.

В Северна Америка и някои европейски държави са регистрирани лекарствени продукти със същото активно вещество, но в различна дозировка и показание за хора с наднормено тегло и затлъстяване. Тези медикаменти трябва да се отпускат само по лекарско предписание и терапията да е с продължително лекарско наблюдение“, категоричен е д-р Бакалов.

„Самолечението увеличава рисковете от прояви на нежелани реакции – основно, свързани със стомашно-чревния тракт, които могат да водят и до фатален изход. След такова ударно и бързо отслабване много често се получава и обратен ефект след спиране на приема – рязко покачване на теглото, понякога повече от сваленото. Въведените мерки за електронно изписване на антидиабетните медикаменти ще ограничат тази злоупотреба и ще контролират процеса на лечение“, смята ендокринологът от „Александровска“.