Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог

„По-добре куче в мирни времена, отколкото човек в епоха на хаос“, гласи китайска поговорка, която се оказа вярна днес. „Дано живееш в интересни времена“, е първото от три древни проклятия. Другите две са: „Дано привлечеш вниманието на властите“ и „Дано намериш онова, което си търсиш“. Случи ни се да живеем в интересни времена, във време на хаос.

Пaндемията COVID-19 e страховито изпитание за човечеството. Кризата, която изживяваме, е и край, и ново начало. Светът няма да бъде същият. За броени дни сигурността ни напусна и на нейно място се настани страхът.

Залутани в усещането за контрол над живота ни и за това, че „нищо не зависи от мен, отделния човек“, бяхме загубили вкуса на Живота. Тази криза ни учи, дава ни уроци за малките неща, които иначе подминавахме. За това, че всички сме свързани много повече, отколкото сме предполагали. И ако благополучието и сигурността на цивилизацията ни пречеха да го видим, сега, пред лицето на опасността да загубим живота си, проумяваме, че всички сме важни, че нещо зависи от мен, от теб, от другите. И си казваме: в степента, в която аз мога да съдействам на Живота, аз съм отговорен човек, отговорен към себе си, към другите, към общността, към всички хора. И като отговорен човек мога и трябва да дам своя принос.

Днес все още няма яснота за това как ще се справим в тази ситуация. Това ни кара да се усещаме тревожни, несигурни и уплашени. И това е напълно нормално. Нормално е да сме загрижени за собственото и това на близките ни оцеляване. Нормално е да се усещаме гневни, объркани, тъжни. Нормално е да отричаме и подценяваме реалността, като по този начин намаляваме тревожността си. Нормално е да търсим задоволяване на базисните си потребности от храна, вода и сигурен подслон. Нормално също така е да видим, че след паниката идва ред на мобилизирането, на активирането на собствените ни ресурси, защото това е естественият отговор на съществото ни при криза, за да оцелеем.

Със сигурност има неща, които биха ни помогнали по-ефективно да възвърнем усещането си за контрол върху живота ни. Кои са те?

  • Търсете надеждна и сигурна, проверена информация. Не прекалявайте с нея, защото непрекъснатото следене на новинарските канали само може да повиши нивото на тревожността ви.
  • Разговаряйте с хора, на които имате доверие.
  • Поддържайте връзка с близките си! Макар да са ограничени социалните контакти, може да разчитате на съвременните средства за комуникация. А ако живеете сам, разчитайте на приятели и социалните мрежи. Едно от най-силните средства за противодействие на стреса е свързаността и съпричастността. Не сте сами!
  • Не прибягвайте към алкохол, тъй като макар и да намалява напрежението, в големи дози употребата му има негативен ефект – повишава тревожността, намалява имунитета, обостря хроничните заболявания.
  • От изключителна важност е да спазвате всички изисквания на СЗО и Националния кризисен щаб. Спазването на дистанция, избягването струпването на хора, предпазването от биологични секрети, ограничаването на социалната активност са инвестиция в здраве и живот. Честото миене на ръце, почистването на дома, дрехите и обувките не е упрек, че сте немарливи.

Нашият живот вече няма да бъде същия и се налага да го преструктурираме. Това повишава нивото на стрес и в началото е съвсем естествено да сме объркани. Нека си помогнем, като се опитаме да видим добрите страни на новото ежедневие, да изровим от килера забравени удоволствия, да позабършем праха от отложени мечти, да подновим занимания, за които все не сме имали време. И за всичко това да си направим план. Доброто менажиране на времето дава възможност да се уталожи напрежението от промяната. Пишете си всеки ден, макар и малки задачи, които да отмятате – разговори с приятели, приготвяне на храна, йога, рисуване, четене на книга, филм, пазаруване за възрастни съседи, спазвайки всички изисквания за социална дистанция.

Дори да работите вече от вкъщи, не оставайте по пижама целия ден. Всичко може да продължи постарому – ставате от сън, приготвяте се за работа, грим, прическа, бръснене и се отправяте към работното си място у дома.

Не забравяйте, че това време ще мине и тогава отново ще се върнем на улицата, в парковете, кината и театрите. Мислете си, че това ще се случи, представяйте си го живо, в цветове, с аромати. Рисувайте във въображението си красивата бъдеща картина на мир, радост и спокойствие. Това ще се случи!

Преди няколко години бях на екскурзия в Босна и посетих Сараево. Наш гид беше млад мъж, който с жар разказваше за любимия си град. Разказа ни за обсадата на Сараево – най-дългата обсада в съвременната ни история. Загиват почти 14 000 души. Разказа ни и за ужасите, които са преживели жителите на града. По време на тези събития той е бил бебе и за всичко това знаеше от своите родители. Това, което ме разтърси, бяха думите му: „Моите родители казват, че това е било и най-щастливото време за тях! Никой не е знаел дали ще оживее следващия ден и именно заради това са показвали най-доброто от себе си, помагали са си и са се обичали!“.

Любовта дава сетива за сегашния момент, за човека до теб, за близките и приятелите ти, за непознатите, които също преживяват трудностите и с това ти стават много близки до сърцето.

Доказано е, че когато хората вярват в добрия изход, общностите са креативни и издръжливи и имат способността да се справят успешно с кризите. Справянето се основава на лична отговорност, солидарност и взаимна подкрепа. Виктор Франкъл казва: „Ако човек не може да промени ситуацията, която причинява страданието, той все пак може да избере своето отношение към него“. А това е напълно в наши ръце и ни възвръща в пълна сила усещането за контрол над случващото се.