Текст: д-р Мария Георгиева, хематолог, МБАЛ „Света София”

Върхът на айсберга – така хематологът д-р Мария Георгиева нарича желязодефицитната анемия. Какво се крие „под повърхността”, много ли са митовете за диагнозата, за кого е най-голяма заплаха и лесна ли е битката с нея? Специалистът от столичната МБАЛ „Света София” разкрива пред списание BETTY.

„Желязодефицитната анемия е най-честата диагноза, с която се срещаме в кабинета. Поради изчерпване на запасите от желязо в организма, намалява производството на хемоглобин, тъй като железният йон е една от важните съставни части на хемоглобиновата молекула. Състоянието на занижен хемоглобин и еритроцити, заедно с още няколко важни показатели от кръвната картина, се нарича анемия. Причините за тази загуба на желязо могат да бъдат различни и, в зависимост от възрастта на пациента, трябва да се търсят упорито”, обяснява д-р Мария Георгиева.

Лесна уморяемост, отпадналост, сънливост – особено през втората половина на деня, нарушена памет и концентрация, косопад, чупливост на ноктите, суха кожа, акне и други кожни болести, болезнено нацепване на кожата в ъглите на устните, податливост на вирусни инфекции – това обикновено са симптомите на анемията, разкрива хематологът. „При младите дори латентният дефицит на желязо (нормални кръвни показатели, но намалени железни наличности в организма) би могъл да причини гореспоменатите оплаквания. Причината е, че са по-активни физически и организмът им е по-чувствителен към т.нар. хипоксемия – намалено насищане на кръвта с кислород. Имах пациентка на 26 години, която се оплакваше, че не успява да си направи клековете във фитнеса, а хемоглобинът и беше нормален”, дава пример д-р Георгиева.

Защо „обича” младите жени?
Именно младите жени са „любимата жертва” на анемията. Причината – загубата на кръв с ежемесечната менструация, която по една или друга причина е по-обилна от обичайното. Тийнейджърките пък са в риск, защото нуждите от желязо на подрастващия организъм са по-високи, отколкото на по-зрелите дами. „Често в кабинета попадат млади жени между 18 и 28 години с лека анемия (хемоглобин над 100, но под 130 г/л), при които причината е именно такава – „наследен” от юношеската възраст дефицит, който не е лекуван или не е доизлекуван”, споделя опита си д-р Георгиева.

Рискова група са и бременните жени, както и раждалите, при които е провеждано лечение с желязо по време на 9-те месеца, което не е продължено по време на кърменето. Анемията е проблем и за дамите с гинекологични проблеми, допълва хематологът. Интересното е, че при бъдещите майки нуждите от желязо са по-ниски в сравнение с менструиращите жени, въпреки развиващия се плод. „Но най-честата анемия при тях е именно желязодефицитната, в мнозинството от случаите поради съпътстващ железен дефицит към началото на бременността”, обяснява феномена д-р Георгиева.

Симптом е и на рак
Болестите на стомашно-чревния тракт, при които има загуба на кръв, са другият сериозен „виновник” за анемията. Например – язви на стомаха и дванадесетопръстника, ерозивен гастрит, диафрагмална херния (честа причина за недостиг на желязо при по-възрастните пациенти), улцерозен колит, болест на Крон, кървящи хемороиди, изрежда диагнозите д-р Георгиева. „Редно е да се обърне специално внимание на по-възрастните пациенти, както и на мъжете с железен дефицит, които най-често биват насочвани за провеждане на ендоскопски изследвания на стомаха и дебелото черво. Ракът на дебелото черво понякога има като единствен симптом желязодефицитна анемия”, предупреждава хематологът. И допълва, че по-рядко причина за нея стават белодробни болести, при които пациентите имат кръвохрак и така губят желязо.

Спанакът и цвеклото не са лекарство
Лошата диета също може да „отключи” анемия. Макар и най-рядко, причина за железен недостиг е недоимъчното хранене – независимо дали се дължи на хранителни разстройства като булимия и анорексия, веганство или твърде популярното сред тийнейджърите хранене тип fast food – без достатъчно месо, яйца и зеленчуци, които са основните източници на желязо, предупреждава специалистът. „Вегетарианците са чести посетители в кабинета на хематолога, но недоимъкът на желязо при тях не е толкова заради намален прием, колкото от повишени загуби. Разбира се, понякога и двете са причина за болестта”, обяснява д-р Георгиева. И не крие, че най-честият въпрос на пациентите е: „Не може ли да не пия хапчета, а да ям месо?”. Честният отговор е: „Не!”. „Невъзможно е, поради простия факт, че няма как терапевтичната доза желязо да бъде достигната с месо – поради невъзможността да бъде погълнато такова количество храна за деня. Тук ще разочаровам и любителите на коприва и спанак – съдържанието му в тези растения е далеч под необходимото за лечение. Мит е и твърдението, че желязо има в сока от цвекло”, разсейва илюзиите специалистът.

Преливат кръв при хемоглобин под 70 г/л
Какво е лечението тогова? „Назначава се железен препарат, подбран индивидуално, според предполагаемата поносимост на пациента. Имат се предвид най-честите странични ефекти – стомашен дискомфорт, гадене, слаба болка, запек, диария или редуване на двете, които при пациенти с язви и гастрити, както и такива с раздразнено дебело черво или по-сериозни чревни заболявания биха могли да са доста по-тежки и да причинят смущения в дневния ритъм и обичайната активност”, обяснява д-р Георгиева. На пациентите, които не понасят или не усвояват желязото, прието през устата, се предписват венозни вливки. Хематологът предупреждава – при преждевременно преустановено лечение са възможни рецидиви. За жалост, до тях се стига и при повишени загуби на желязо, които са свързани с гинекологични или стомашно-чревни заболявания, а така също при обилна менструация без отстранима причина, допълва специалистът от МБАЛ „Св. София”.

Най-опасно, разбира се, е неглижирането на лечението. „Може да се стигне до тежка анемия, която да наложи кръвопреливане. При хемоглобин под
70 г/л тази процедура е животоспасяваща. Кръвопреливането обаче съвсем не е невинно и би могло да доведе до сериозни късни усложнения, затова е редно железният дефицит и желязодефицитната анемия да бъдат лекувани своевременно”, категорична е д-р Мария Георгиева.

Kакви изследвания са нужни?
Изследванията, необходими за поставяне на диагнозата желязодефицитна анемия, са пълна кръвна картина, серумно желязо, желязосвързващ капацитет и серумен феритин. „За анемия говорим при понижение на нивата на хемоглобина, еритроцитния брой, хематокрита, средния еритроцитен обем и средното хемоглобиново съдържание под нормите за възраст-та и пола. Едновременно с промените в кръвната картина се понижава серумното желязо, а се повишава тоталният желязосвързващ капацитет, който демонстрира наситеността на белтъците, които транспортират желязото след усвояването му и ги доставят до хемопоетичните органи. И, разбира се, серумният феритин, който е изключително важен показател и при диагнозата, и при проследяването на ефекта от терапията, тъй като ни показва състоянието на депата от желязо”, обяснява д-р Мария Георгиева. И напомня – пациентите няма как сами да интерпретират резултатите от тестовете си с помощта на референтните стойности, а непременно трябва да търсят консултация с хематолог на всеки етап от лечението.

Веганството е рисково
„Не съветвам пациентите с желязодефицитни състояния да променят начина си на хранене – все пак това е личен избор и право на всеки”, пояснява  д-р Мария Георгиева. Но не крие, че веганството е рисково, защото желязото в растителната храна е доста по-трудно усвоимо. „Начинът на хранене е важен за лекаря при избора на медикамент и поради възможния дефицит на други ценни за организма и кръвотворенето съставки като витамин В12 и фолиева киселина. Редно е да се обърне внимание и върху евентуалната злоупотреба с алкохол и кофеин”, допълва хематологът.