Текст: д-р Светослав Тодоров
Той е част от екипа на Отделението по неврохирургия на УМБАЛ-Бургас

Юли е. И слънцето буквално се е възкачило на „трона“ си, пръскайки щедро лъчи. С градусите на термометъра рязко се покачват и тези на настроението – разгарът на лятото сякаш е запазен само за удоволствия. И най-хубавото време обаче може да се окаже коварно за здравето. Особено, когато навън безмилостно пече.

Какви опасности крият горещините? Кога могат да ни покосят топлинен и слънчев удар? И как да окажем първа помощ, ако станем свидетели на подобен инцидент? Отговорите дава неврохирургът д-р Светослав Тодоров. Той е част от екипа на Отделението по неврохирургия на УМБАЛ-Бургас и ДКЦ 1 в морския град, както и лектор в курсове по първа помощ на Българския червен кръст (БЧК).

Топлинен и слънчев удар – често ги използваме като синоними, но между двете състояния има съществена разлика, подчертава д-р Светослав Тодоров. Каква е?

„В първия случай говорим за състояние, което може да се провокира не само от продължително излагане на тялото на слънце – което е най-честата причина за слънчев удар, но и при работа в топли и влажни помещения“, откроява причините неврохирургът. До топлинен удар може да се стигне и на открито – например, когато времето е много задушно, а влажността на въздуха е висока.

„В тези  условия се затруднява отделянето на топлина от организма към околната среда и често се преустановява потоотделянето – вследствие на дехидратация, за разлика от слънчевия удар, при който потоотделянето е запазено“, отбелязва още д-р Тодоров. Оказва се, че в градска среда рискът от топлинен удар е по-голям.

„Причина за това са нагряването на асфалта и близкото разположение на сградите, което ограничава движението на въздуха“, допълва специалистът от УМБАЛ-Бургас. Но бързо уточнява, че и двете състояния са животозастрашаващи, особено в тежките им форми, понеже се стига до увреждания на мозъка и сърцето, които понякога могат да доведат и до фатален край.

Диабетици и хипертоници да внимават

Жегите са особено коварни за възрастните над 65 години и малките деца до 4 г., напомня д-р Тодоров. В „червената зона“ са още спортистите на терен, хората с наднормено тегло, както и онези, които не приемат достатъчно количество течности или пък са употребили алкохол в горещините.

„Пациентите с определени заболявания – сърдечносъдови, белодробни, бъбречни, диабет, анемия, както и с всяко състояние на повишена телесна температура, също трябва да бъдат много предпазливи с излагането на слънчева светлина“, не пропуска да отбележи лекторът в курсовете по първа помощ на БЧК.

„Трябва да имаме предвид и че приемът на някои лекарства нарушава способността на тялото да се справи с високата температура. Такива са антихистамини, диуретици, транквилизанти, антиконвулсанти, медикаменти за сърце и срещу високо кръвно налягане – като бета-блокери и вазоконстриктори, антидепресанти и невролептици, както и  таблетките за отслабване и наркотични средства като кокаин и амфетамини“, изрежда ги д-р Тодоров.

Пулсът и дишането се учестяват

Кои са белезите, алармиращи, че сме станали „жертва“ на прегряване? „Реакциите на организма, които се проявават вследствие и на двете състояния, са сходни и трябва да бъдем в готовност за оказване на първа долекарска помощ при проява на следните симптоми“, изрежда д-р Тодоров:

  • Главоболие – често е силно, „пулсиращо“, в областта на слепоочието
  • Зачервяване на лицето
  • Обилно изпотяване
  • Учестена дихателна дейност (повече от 20 вдишвания/издишвания за минута)
  • Затруднено дишане
  • Учестен пулс (над 100 удара в минута)
  • Повишена температура на тялото
  • Отпадналост
  • Гадене или повръщане
  • Световъртеж
  • Дезориентация
  • Загуба на съзнание
  • Халюцинации
  • Гърчове
  • Кома

„Когато забележим част от проявите на топлинен или слънчев удар, особено в напредналите му фази, е необходимо да потърсим Спешна медицинска помощ, обаждайки се на тел. 112 и давайки коректна и пълна информация за случая“, подчертава неврохирургът.

За диспечера на горещия телефон е важно да знае: къде се намира лицето, полът и приблизителната му възраст, обективното му състояние, обстоятелства около инцидента, както и каква помощ сме му оказали дотук, за да подобрим състоянието му. Когато подаваме сигнал на тел. 112, е важно да поискаме и насоки какви допълнителни действия да предприемем, докато пристигне медицинският екип.

Търсете сянка и подсолена или подсладена напитка

Д-р Светослав Тодоров дава полезни съвети как да помогнем на човек, покосен от жегата. „Щом стане свидетел на инцидент с прегряване на улицата, освен законово, всеки човек има и морално задължение към пострадалия – да му окаже първа долекарска помощ, ако няма опасност за собствения му живот“, категоричен е лекторът в програмата на БЧК.

„Ако човекът е в съзнание, контактен и адекватен, първо трябва да го попитаме има ли нужда от помощ и желае ли да му помогнем, при съгласие – да го изведем от средата, която е предизвикала това му състояние, т.е. да го придружим до сенчесто и прохладно място, да проведем разговор с него относно това как се чуства, има ли нужда от нещо в момента, да окажем и психологическа подкрепа и да го накараме да се почувства в сигурни ръце – това играе важна роля в процеса на по-бързото му възстановяване.

Постига се, като говорим ясно и отчетливо с него, проявяваме разбиране към състоянието му, действаме решително, без колебание“, споделя опита си д-р Тодоров.

„Следваща стъпка е да се разкопчае облеклото му и се отстранят излишните дрехи. След това кожата му да се напръска обилно с вода и да се създаде движение на въздуха – да се постави вентилатор или да се използва някаква хартия като ветрило. Може да му дадем да пие охладена подсладена или подослена напитка.

Периодично е добре да извършваме измерване на пулса и дишането. Състоянието на човека трябва да се следи или до неговото стабилизиране,  или до пристигането на медицинските екипи“, обяснява специалистът от УМБАЛ-Бургас.

При припадък вдигнете крайниците високо

Има и по-драматичен „сценарий“ обаче – ако човекът загуби съзнание. Как да действаме тогава? „Ако е „припаднал“, е редно незабавно да повдигнем долните му крайници нависоко – по този начин стимулираме по-бързото придвижване на кръвта към жизнено важните органи – мозък и сърце“, дава насоки д-р Тодоров.

Нужно е да се проверят и дишането и пулсът, като се види дали дихателните пътища са свободни – защото има риск да си е „глътнал езика“. „Да, възможно е да му е паднал коренът на езика. Дихателните пътища се освобождават с две последователни действия – застава се зад главата му, която се поставя назад (към гърба), а долната челюст се повдига напред и нагоре“, разкрива лекторът по първа помощ.

„В случай че пострадалият е в клинична смърт – липсват съзнание, пулс и дишане, максимално бързо е добре да се започнат действията по т.нар. КПР – кардио-пулмонална ресусцитация (сърдечно-белодробно съживяване). Състоят се в редуване на извънгръдни притискания към обдишване в съотношение 30:2 за една минута за възрастен човек“, подробно разкрива алгоритъма на действие неврохирургът.

Възстановяването може да отнеме седмици

Дори най-лошото да се размине, връщането „в ритъм“ след подобен инцидент в жегите може да отнеме време. „Възстановяването е процес с различна продължителност, който зависи от това колко дълго е било неблагоприятното въздействие върху организма, какви са полът, възрастта, придружаващите заболявания на пострадалия. Понякога няколко часа са достатъчни, за да се възвърнат нормалните функции.

В други случаи, освен че са необходими дни и седмици, периодът на възстановяване е в лечебно заведение, съпътстван с множество процедури и медикаментозно лечение. До тежки усложнения се стига, когато е било налице и изгаряне на кожата, засягане на сърдечносъдовата, дихателната и нервната система“, споделя опита си д-р Светослав Тодоров.


Съвети

Пийте поне 8 чаши вода дневно

Д-р Светослав Тодоров дава и конкретни съвети, които биха могли да ни предпазят от неприятни инциденти в жегата. Ето ги и тях:

Превенция на топлинен удар:

  • По-добра циркулация на въздуха на мястото, в което пребиваваме.
  • Носене на широко облекло в светли цветове от естествени материи.
  • Прием на достатъчно количество течности, за да се избегне дехидратацията на организма – минимум по 8 водни чаши на ден.
  • Избягване на физическа работа и спорт при топло време.

Превенция на слънчев удар:

  • Да се стои на сянка, особено в обедните часове.
  • Да се носи шапка в града и да се ползва чадър на плажа.
  • Да се избягва стоенето на плажа между 11 и 16 часа.
  • Да се използват слънцезащитни средства с висока UV-протекция.