Текст: д-р Елена Керинова, неонатолог, отделение по наонатология, Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда

Жълтеницата е физиологично състояние, през което преминават всички новородени. Понякога обаче тя може да бъде изявена по-силно и да създаде трудности на родителите в първите дни с бебето.

Какво представлява жълтеницата?
Жълтеницата при новородените е често срещан симптом през първите дни след раждането на детето, изразяващ се в жълто оцветяване на кожата, склерите и видимите лигавици, поради натрупване на пигмента билирубин в тях.

Жълтеницата се среща при повечето родени на термин деца и е част от нормалната адаптация на новороденото след раждането, но в някои случаи може да бъде и симптом при инфекции, при заболявания, засягащи черния дроб, жлъчката и кръвната система.

Кои са различните видове жълтеница при новороденото? 

Физиологична жълтеница
Това е най-често срещаната форма на жълтеница. Дължи се на разрушаването на голям брой еритроцити, съдържащи фетален хемоглобин, от една страна, и от друга, от незрелите ензимни системи на черния дроб, които участват в преработването на билирубина. Наблюдава се от 2-ри – 3-ти ден и продължава до края на първата седмица след раждането. Общото състояние на бебето е добро. Жълтеницата постепенно изчезва към 7-ия ден. Лечение не се налага. Прогнозата е добра.

Жълтеница от майчина кърма
Среща се сравнително често. Някои компоненти на майчината кърма като прегнандиол и ненаситени мастни киселини понижават активността на глюкоронилтрансферазата (ензима, преработващ билирубина в черния дроб).

Протича подобно на физиологичната жълтеница, но е с по-късно начало – обикновено в края на първата седмица, и трае няколко седмици, дори месеци. При стойности на серумния билирубин над физиологичните се препоръчва прекъсване на кърменето за 2–3 дни. Това служи и за диагностичен тест – билирубинемията бързо спада и жълтеницата намалява. След това кърменето отново продължава.

Тази форма на жълтеница трябва да се разграничава от жълтеницата при деца, които се кърмят, но не получават достатъчно кърма и гладуват. В тези случаи е необходимо да се вземат мерки за увеличаване на лактацията или да се премине към смесено хранене.

Хемолитична болест на новороденото (ХБН) – несъвместимост между плода и майката по Rh, АВО и други еритроцитни антигени.

Среща се при майки с отрицателен Резус фактор Rh(-), родили бебе с положителен Pезус фoктор Rh(+), или при майки с кръвна група „0“, родили бебе с кръвна група „А“, „В“ или „АВ“.

Тежки бактериални инфекции при новороденото
Вродени структурни и функционални аномалии на еритроцитите – наследствена сфероцитоза, Г6ФД/глюкозо-6-фосфат дехидрогеназен/дефицит и др.
Хепатални жълтеници – дължат се на инфекциозно, токсично или метаболитно увреждане на черния дроб (вродени инфекции, вирусни и токсични хепатити).
Генетични дефекти на билирубиновия транспорт – синдром на Dubin-Johnon и Rotor.
Вродени малформации (атрезия и хипоплазия) на интра- и екстрахепаталните жлъчни пътища.
Синдром на сгъстена жлъчка, муковисцидоза и други.

Кои са рисковите фактори за развитие на жълтеница при бебето?
– Рисков фактор при здрави, родени на термин деца е лошото хранене през първите седмици от живота на новороденото.
– Кръвногрупова несъвместимост майка–бебе.
– Недоносени новородени.
– Вродени/придобити инфекции в периода на новороденото.
– Генетично обусловени заболявания на черния дроб, жлъчната или кръвотворната система.

Как се поставя диагнозата?
Точната диагноза се поставя чрез кръвно изследване на пигмента билирубин в серума на кръвта. В някои случаи лекуващият лекар може да назначи допълнителни тестове за уточняване на чернодробната функция.

По какъв начин се лекува жълтеницата при бебето?
При повечето здрави новородени след консултация с педиатър или неонатолог при липса на умерена и тежка дехидратация на новороденото е достатъчна корекция на хранителния режим. При всички останали случаи детето трябва да бъде хоспитализирано за уточняване вида и причината за жълтеницата. При детето се правят венозни вливания с глюкозни разтвори и се назначава фототерапия. В редки случаи се прилага фенобарбитал.

Какви са възможните усложнения, които може да настъпят?
Поради незрялата кръвно-мозъчна бариера при новородените, когато серумният билирубин надвиши опредени стойности, билирубинът се натрупва в мозъчните структури (базални ганглии) и има риск от неврологично увреждане – ядрена жълтеница (керниктер).

Друго възможно усложнение е увреждането на слуховия нерв.