[vc_row][vc_column][vc_column_text disable_pattern="false" css=".vc_custom_1608295994755{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Олга Георгиева
Снимки: Архиви

Когато през 1859 г. белодробната туберкулоза отново броди из Европа, в малкото планинско селце Гьорберсдорф немският лекар Херман Бремер открива първия санаториум. Санаториуми за лечение на туберкулозата се появяват из цяла Европа, след откриването на антибиотика стрептомицин са разрушени, но на някои места идеята за санаториумите остава и в тях започват да се лекуват различни заболявания. 

В Гьорберсдорф, тогава в Германия (днес Соколовско на територията на Полша), д-р Бремер осъществява идеята си болните да бъдат изолирани и лекувани високо в планината на чист въздух и слънце. През 1859 г. след значителни трудности той построява Kurhaus („спа къща“ или „здравен курорт“) с 40 стаи, помещения за прекарване на свободното време и кухни.

Неговият терапевтичен режим включва планински въздух, упражнения, обилно хранене, силно унгарско вино и коняк, дъждовни вани и ледено студени душове, изискващи от пациента да се изкачи в гората и да застане под водопад с определена сила под прякото наблюдение на самия д-р Бремер.

До 1869 г. той лекува 958 пациенти, от които само 4,8% умират. Днес познаваме санаториумите като здравни заведения за профилактика и лечение главно на хронични заболявания с помощта на естествените природни условия (климат, минерална вода, лечебна кал) и с използването на физиотерапия, специфични диети и режим на живот.

Жълтата гостенка

В миналото българският народ е наричал туберкулозата „жълтата гостенка“ заради най-характерните ú признаци – прогресивната кашлица и отслабването. Тя е хронично протичащо възпалително заболяване, уврежда главно белите дробове, но може да засегне и централната нервна система, лимфната и храносмилателната система, костите, ставите, кожата.

Противно на изградените представи, туберкулозата не е „гост“ на човечеството само в определен период, не посещава само бедните и не е наследствена, а инфекциозна болест. Туберкулозата е спохождала хората още от преди 17 500 – 18 000 години, от плейстоцена (открити са фрагменти от ДНК на причинителя на заболяването в кост на бизон в Северна Америка от този период).

Доказателства за наличие на болестта са открити и при египетски мумии отпреди 5000 години. За съжаление туберкулозата съществува и днес. Пръв започва да я проучва същински Авицена през 1020 г. и първи открива, че тя е контагиозна болест, установява връзката между диабета и туберкулозата и първи изказва предположението, че тя може да се предаде при контакт с почва и вода.

След това в продължение на столетия е проучвана от учените и чак през 1820 г. всичките ú симптоми са обединени в една болест, която през 1839 г. Йохан Шьонлайн нарича с името туберкулоза. През XIX и началото на XX век заболяването придобива сериозна обществена значимост, превръща се в ендемично заболяване на бедните граждани, но засяга много хора от всички обществени слоеве.

През XX век от туберкулоза умират около 100 милиона души. Жълтата гостенка отнема живота на Фредерик Шопен, Антон Павлович Чехов, Франц Кафка, Максим Горки, Дан Колов, Йордан Йовков, Марин Дринов, Христо Смирненски и много други. След като е потвърден заразният характер на болестта, Великобритания забранява храченето на обществени места, в САЩ остава разрешено само в специално поставени за целта плювалници. Започва изграждането на санаториуми, но разделени за бедни и богати...

Бедните болни са били принуждавани да влизат в санаториуми с условия на затвор, а санаториумите за по-богатите кръгове от обществото предлагали многократно по-добра среда и постоянни медицински грижи. Но въпреки това дори и в най-добрите 50% от постъпилите в тях умирали до петата година.

През 1890 г. немският учен Роберт Кох открива причинителя на туберкулозата - бактерията Mycobacterium tuberculosis, наречена още бацил на Кох. Предлага екстракт от туберкулозни бацили, наречен по-късно туберкулин, за лечение и профилактика на болестта, но той се оказва подходящ единствено за диагностика и с тази цел се ползва и до днес. През 1906 г. е постигнат успех в разработването на ваксина против туберкулоза от атенюиран щам на Mycobacterium bovis.

Откритието е на микробиолога Албер Калмет и ветеринарния лекар Камил Герин, а ваксината се нарича БЦЖ (BCG/Bacillus of Calmette and Guérin). Тази ваксина е приложена за първи път във Франция на новородено и започва масово да се прилага в страната, а в годините след Втората световна война се налага и в САЩ, Великобритания, Германия и други страни.

През 1943 г. Зелман Ваксман и Алберт Шац получават стрептомицин, който започва да се използва за лечение на туберкулозата чак след три години през 1946 г. И до днес единствената налична ваксина против туберкулоза е БЦЖ, с нея са ваксинирани над 90% от всички деца. След десет години обаче имунитетът, който тя дава, намалява.

Първите български санаториуми

И в България жълтата „гостенка“ става причината за създаването на първите санаториуми, а идеята за откриването им принадлежи на д-р Марин Русев, основател на Дружеството за борба против туберколозата и основоположник на балнеологията като дисциплина.

По негова инициатива се откриват първите санаториуми за гръдноболни в Искрец и Троян и морските санаториуми във Варна и Бургас. Д-р Русев проучва детайлно минералните извори и бани в Банкя, Хисаря, Момин проход (тогава Сулудервент), Наречен и карловските бани. Издава безценни книги за тях с важна информация за произхода, физическите им свойства, химическия им състав и лечебното им приложение.

Подробно са описани различни процедури като частични бани, термоминерални душове, вдишване и пръскане, минерална кал, масажи, упражнения и медицинска гимнастика. В книгите си д-р Русев пише подробно и за районите с тези минерални води и климатичните им особености.

Д-р Марин Русев

България има изключително богатство от лечебни минерални извори, съчетани с планински или морски климат и прекрасна природа. Огромната заслуга за тяхното изучаване и използване е на д-р Марин Русев. Роденият във Велико Търново лекар посвещава целия си живот на две големи мисии: създаването и организирането на Медицински факултет в София и борбата за ограничаване на туберкулозата в България.

През 1890 г. д-р Марин Русев завършва медицина в Женева, връща се в България и веднага започва работа като ординатор в Търновската болница и като поддиректор на Гражданската санитарна инспекция. До 1894 г. е член-секретар  на Върховния медицински съвет. Предлага изключително напредничав и демократичен „Закон за опазване на общественото здраве“, приет през 1903 г. и в сила в следващите 25 години.

Между 1903 и 1908 г. и между 1912 и 1918 г. е директор на Гражданската санитарна инспекция. По време на Първата световна война освен това е и заместник-началник на Военносанитарната част на Военното министерство. От 1915 г. е санитарен генерал-майор и председател на Висшия медицински съвет. Личен лекар е на царете Фердинанд и Борис III.

Благодарение на ръководената от него Военномедицинска служба през Първата световна война 78,8% от болните и ранените са излекувани, а заразните болести във войската са силно ограничени. За пръв път у нас д-р Марин Русев развива темата за балнеологията и разкрива значението ú за лечението и превенцията за редица заболявания. Със своя енциклопедизъм, ерудиция, трудолюбие, скромност, новаторство и човещина д-р Русев се превръща в едно от най-авторитетните имена в България. Поклон![/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]