Александра е родена в Щип, Северна Македония. Завършва Фармацевтичния факултет  на Медицинския университет  в София през 2009 г. Остава в България и в продължение на десет години работи като магистър-фармацевт в аптечна верига, преди да отвори собствена аптека: през 2020 г. в столичния квартал Лозенец и годинa по-късно аптека в ДКЦ Неоклиник в квартал Стрелбище. И двете са част от партньорска програма Betty и носят името Омниа от латинското omnia, което означава „всичко“.

• Александра, как избра фармацията за своя професия? Има ли някой друг фармацевт в твоето семейство?

-Леля ми е фармацевт, но по-скоро избрах фармацията заради моя интерес към биологията и химията в училище. Когато завърших гимназия през 2004 г. имах ясна идея какво точно искам да уча – генетика или съдебна медицина в Белград. Но тогава времената в Белград не бяха спокойни, а баща ми силно се възпротиви на идеята ми за съдебна медицина. Той е инспектор и много добре знаеше, че това не е лека професия за жена. А аз не се интересувах от медицината по принцип, исках точно съдебна медицина. Може да е странно, но си мислех и за архитектура, обичам точните, конкретните неща, логиката, структурата. Майка ми е строителен инженер.

След всички размисли се появи и идеята за фармацията, а мои познати препоръчаха университета в София. Така съдбата ме доведе тук. Издържах четирите изпита и всички трудности да отидеш сам на 18 години на ново и непознато място, без близките си, без да познаваш никого. Но желанието ми да уча фармация в София беше толкова силно, че ме движеше с голяма сила напред.

• Когато един фармацевт отвори собствена аптека, той се сблъсква и с предизвикателствата на предприемача. Как се реши на тази стъпка?

-Пред завършващите фармация има различни възможности за реализация. Нямах идея да отварям собствена аптека. След като се дипломирах, години наред работих за други аптеки. Работата ми харесваше и давах всичко от себе си. Но един ден усетих, че вече нямам какво повече да науча и какво повече да дам. Напуснах и реших да направя пауза, да размишлявам как да подредя нататък живота си. Точно тогава се появи възможност да наемем хубаво място на ул. „Горски пътник“ 55 и да отворим аптека. И аз не се колебах дълго!

• Кои са най-големите трудности в момента в този бранш?

-Трудностите, като се започне с административните и бюрократичните, никак не са малко. Да имаш аптека не е бизнес с големи печалби, както може би се смята. И те не идват бързо. Но аптеката е голямо сърце, работа, която носи удовлетворение. Да дадеш съвет, да помогнеш, да имат доверие в теб, да си нужен, това е безценното! Открих аптеката в Лозенец точно преди пандемията от Ковид-19, въпреки негативната тенденция за затваряне на много аптеки. Пандемията доведе до голяма нужда от медикаменти, а най-вече – от професионален съвет и помощ наистина на първа линия, каквито бяхме ние, фармацевтите. Това даде тласък на аптеките, но въпреки това много не издържаха и затвориха. Като една от най-големите трудности в момента отчитам липсата на кадри.

• Какви са предимствата на кварталната аптека пред големите аптечни вериги?

-Отворих аптека в квартала, в който намерих първата си квартира под наем, след като се дипломирах, и където живея и до днес. Спокоен квартал с интелигентни хора. В аптеката създадох много приятелства, 20-30 души имат личния ми телефон и могат да ми се обаждат да попитат нещо по всяко време. Предимството на кварталната аптека, ръководена лично от магистър-фармацевт собственик, е точно това. Хората имат близък контакт с доверен аптекар, когото познават, на когото могат да разчитат за съвет, за решение на проблем, за консултация, за разговор. Същото нещо имат в лицето на целия ми екип, за което съм горда с него!

• В аптеката на ул. „Горски пътник“ имате чудесен детски кът, какъвто предлагат малко аптеки у нас. Как го приемат децата и родителите?

-Децата го забелязват още от витрината и много му се радват. А родителите все се притесняват - „не пипай това“, „внимавай нещо да не повредиш“. Но постепенно разбират, че да, този кът е създаден точно за децата, могат да пипат, да рисуват, да поседят, да се позанимават на спокойствие. Защото тук има място за всички - и за най-малките, които да са спокойни, докато баба си мери кръвното или мама избира кремове и витамини.

• Как виждаш бъдещето на аптеките?

-Изправени сме пред доста трудности, но именно заради това трябва да се мобилизираме и да търсим „умните решения“. Ръстовете на продажбите няма да са така динамични и очевидни. Все по-важни са добре обучените фармацевти и обслужващ персонал, достъпността на аптеките, възможността за консултация, безкомпромисното качество и отговорност за продуктите.

• Кое ти носи удовлетворение?

-Усещането, че правя нещо смислено. Че помагам по начина, по който мога най-добре.

• Кои мисли понякога не ти дават да спиш?

-Мисля, че пандемията се отрази много негативно на физиката и психиката на хората и това има дълготрайни последствия. Най-големите ми притеснения са за живота и здравето на близките.

• Вече цялото ти семейство живее в София. Как се чувствате тук? Намерихте ли добри приятели и дом?

-Да, аз дойдох първа, след това и брат ми, който взе магистърска степен по финанси, създаде собствено семейство и дом, а след това в София се преместиха и нашите родители. Имаме много добри приятели тук.

• В ежедневието на аптеката се срещаш с болката на хората, с техните радости и грижи, с притесненията им от този нов свят, в който постепенно разбираме, че вече живеем. Какво би казала на всички читатели, до които ще стигне списанието чрез аптеки Betty в цяла България?

В този нов свят много хора живеят зад завеси, никога не показват истинското си лице, общуват предимно в паралелния свят на социалните мрежи. Нека не забравяме истинските неща, важните. Нека не забравяме как да се срещаме, как да си говорим, как да споделяме и да се подкрепяме, как да бъдем човеци. Защото от това зависи душевното ни спокойствие, а оттам – и доброто здраве. А здравето... Както казва Артур Шопенхауер „Здравето не е всичко, но БЕЗ ЗДРАВЕ – ВСИЧКО Е НИЩО!