Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог

Да бъдеш Марко Тотев не е най-приятното нещо на света, тъй като това е станало символ на несполука и лош късмет. Зад това име обаче се крие интересната личност на човек, способен да се самоиронизира и шегува със съдбата.

Но невинаги успяваме да се справим с шега и смях, особено когато става дума за т.нар. заучена безпомощност, която се проявява като липса на самочувствие, ниска мотивация, липса на постоянство, убеденост в неспособността ни и в крайна сметка провал. Започваме да вярваме, че не сме в състояние да контролираме или променим ситуацията, така че не се и опитваме –дори когато имаме възможност за това.

Когато се усещаме безпомощни, ние нямаме контрол над живота си, нашите действия са безполезни. Нищо няма да се промени! Заучената безпомощност се среща по-често при хора, които са преживели повтарящи се травматични събития, пренебрегване и малтретиране в детството или домашно насилие. Въпреки това винаги е възможно да се предприемат действия, просто трябва да сме отворени за възможностите.

През 70-те години на миналия век американският психолог Мартин Селигман разширява концепцията за заучената безпомощност от изследвания върху животни до хора с клинична депресия и създава теория за заучената безпомощност. По-късно Селигман разработва концепцията за научения оптимизъм: като си обясняват събитията по конструктивен начин и развиват положителен вътрешен диалог, хората могат да се освободят от своя цикъл на безпомощност.

Какво е заучена безпомощност?

Заучена безпомощност е, когато човек не е в състояние да намери решения за трудни ситуации – дори когато решението е достъпно, когато е склонен да се оплаква много, когато се чувства претоварен и неспособен да направи каквато и да е положителна промяна. Заучената безпомощност е състояние, което възниква, след като човек е преживял стресова ситуация многократно.

Често заучената безпомощност започва в детството. Когато полагащите грижи не реагират по подходящ начин на нуждата на детето от помощ, то научава, че не може да промени нищо. Ако това се случва редовно, състоянието на заучена безпомощност може да продължи и в зряла възраст. Прекомерното опекунство също може да доведе до заучена безпомощност в зряла възраст. Децата, които стават прекалено зависими от родителите си, обикновено се страхуват, че ще се провалят без подкрепа.

Често такива деца са:

• с ниско самочувствие и ниска мотивация,
• имат ниски очаквания за успех,
• проявяват по-малко постоянство,
• не искат помощ,
• приписват неуспеха си на липсата на способности, а успеха - на фактори извън техния контрол като късмет например.

Необходимо е родителите да осигурят подкрепа, докато децата се научат да се ориентират в света сами. Въпреки че децата може да имат и неуспехи, родителите могат да затвърдят стратегиите им, да им помогнат да учат и да засилят самочувствието си, докато растат.

Възможно е да сте се научили на безпомощност в някои области от живота си, но не и в други. Например, човек може да се справя добре на работа, но му е трудно да определя граници с родителите си.

Кога говорим за заучена безпомощност?

Вероятно става дума за това, ако имате:

• Ниско самочувствие - при заучена безпомощност хората се съмняват в способността си да изпълнят дори най-малката задача.
• Фрустрация - лесно се претоварвате или смущавате, когато работите по проекти или общувате с хора.
• Пасивност - нагласата „Такъв ми е късметът“ премахва всяко желание за опит да промените нещата. Хората с тази перспектива не полагат много усилия да се опитват да избегнат трудности или да подобрят шансовете си за успех.
• Липса на усилия - заучената безпомощност може да доведе до отлагане и избягване на решения. Хората често не се опитват да завършат проекти или задачи, като предполагат, че нищо – или нищо добро – няма да се случи.
• Предавате се – дори когато започнат да работят върху нещо, тези хора се отказват относително бързо.

Заучената безпомощност може да повлияе на живота ви по всякакви начини и нито един от тях не е особено обнадеждаващ. Добрата новина е, че е възможно да се „отучи“ заучената безпомощност. Работата с някой, който може да ви помогне да разпознаете тези модели, би била огромна стъпка напред в научаването на нещо ново.

Как мога да се науча да бъда по-малко безпомощен?

Хората могат да се противопоставят на заучената безпомощност, като практикуват независимост от най-ранна възраст и чрез култивиране на устойчивост, самооценка и самосъчувствие. Участието в дейности, които възстановяват самоконтрола, също може да бъде ценно.

Може ли психотерапията да помогне?

Вашият мозък иска да се справи с провала, като се откаже. Терапията може да помогне да изследвате произхода на възприеманата безпомощност и да се научите да се справяте със свързаните поведения. Работата с терапевт може да ви помогне да се отучите и да се „освободите“, може да ви помогне да промените стила си на мислене от песимизъм към оптимизъм и да се научите да преосмисляте ситуациите и резултатите в по-положителна светлина.

И ако се страхувате, че ще бъде трудно и невъзможно за справяне, спомнете си думите на Руми: „Тръгнеш ли да вървиш, пътят се появява“. Просто започнете. В момента, в който направите първата крачка, пред вас ще се отвори възможността да се справите със заучената безпомощност и да промените живота си към добро.