Намери аптека BETTY

Betty Instagram
Контакти
За фармацевти

Защо са безценни витамините B?

BETTY - Защо са безценни витамините B?
Текст: д-р Жулиета Христова, дм, ръководител на Лабораторията по лекарствен терапевтичен мониторинг и клинична фармакология при УМБАЛ „Александровска“
13.05.24
BETTY брой 120
BETTY - д-р Жулиета Христова

Тиамин, рибофлавин, ниацин, пантотенова киселина, пиридоксин, биотин, фолат, кобаламин. Или – витамините, без които не можем. Защо 8-те молекули от групата В са безценни за организма ни? Как да си ги набавим? Кога се стига до дефицити? Кои са симптомите им? И как самолечението може да доведе до коварно предозиране? Разговаряме с изтъкнатия специалист д-р Жулиета Христова, която е ръководител на Лабораторията по лекарствен терапевтичен мониторинг и клинична фармакология при УМБАЛ „Александровска“ и главен асистент в Катедрата по клинична лаборатория при Медицински университет-София.

„Витамините от група В са представени от 8 молекули с различна химическа структура, които в исторически план са били разглеждани като единствен „витамин В“. От една страна, те не могат да се синтезират в организма, без да имаме предвид недостатъчните количества на някои от тях, продуцирани от нормалната бактериална флора. От друга – са водоразтворими, което означава, че с малки изключения тялото ни не може да ги складира и тяхната ежедневна доставка е абсолютно необходима за осигуряването на физиологичната функция на органите и системите“, подчертава д-р Жулиета Христова.

Ключ към метаболизма

Ръководителят на Лабораторията по лекарствен терапевтичен мониторинг и клинична фармакология в „Александровска“ разказва, че още в древността лекарите съвсем правилно са свързвали различни болести и патологии с дефицити на жизненоважни, но неизвестни тогава вещества. „Съвременната наука описва в детайли ключовата роля на витамините от група В във функционирането на клетката, където действат като кофактори в множество метаболитни процеси.

Събирателният им ефект е от съществено значение за редица мозъчни функции, включително продукцията на енергия, синтезата и поправката на ДНК и РНК, геномното и негеномното метилиране, както и синтезата на различни неврохимични субстанции и сигнални молекули“, разкрива специалистът по клинична лаборатория.

Д-р Христова обяснява накратко каква е ролята на всеки един от витамините от групата:

Тиаминът превръща въглехидратите в енергия

Витамин В1 (тиамин) е от есенциално значение за метаболизма на глюкозата и за нормалното функциониране на нервите, мускулите, сърцето и стомашно-чревния тракт. Осигурява превръщането на въглехидратите в енергия и участва в транспорта на електролити в мускулните и нервните клетки. Дневните нужди зависят от възрастта, пола и някои физиологични състояния, в това число бременност, като неусвоеният витамин В1 се екскретира с урината. Хранителните източници включват: свинско месо, ядки, яйца, черен боб, карфиол, кейл, портокали, картофи, аспержи, риба тон, треска, миди, пълнозърнести храни и др. В търговската мрежа се намират различни продукти, обогатени с витамин В1, които са готови за употреба и не подлежат на топлинна обработка, тъй като загряването и варенето във вода ще разруши тиамина.

Рибофлавинът е и антиоксидант

Витамин В2 (рибофлавин) също подпомага превръщането на хранителните вещества в енергия и едновременно с това действа като антиоксидант. Нормалната чревна флора произвежда малки количества, но те са крайно недостатъчни, за да задоволят дневните нужди на организма. Подобно на тиамина, не се складира в организма и излишъкът се екскретира с урината, като по-високите нива могат да я оцветят в ярко жълт цвят.

Заедно с витамин А има важна роля в поддържането на мукозните мембрани на стомашно-чревния тракт, осигуряването на нормалната чернодробна функция, превръщането на триптофан в ниацин, запазва зрението, като забавя развитието на катаракта, поддържа нервите, мускулите и кожата, подпомага абсорбцията и активирането на желязото, фолиевата киселина, витамините В1, В3 и В6, способства за продукцията на някои хормони и участва във феталното развитие. Някои нови проучвания свързват липсата на достатъчни количества рибофлавин с мигренозното главоболие и с проявите от аутистичния спектър. Сред хранителните източници, богати на витамин В2, са риба, месо и някои месни субпродукти, яйца, млечни продукти, аспержи, артишок, авокадо, касис, водорасли, грах, гъби, ядки, магданоз, тиква, шипки, сладки картофи, броколи, брюкселско зеле, спанак, пълнозърнести храни и др.

Ниацинът повишава „добрия холестерол“

Витамин В3 (ниацин) е прекурсор на два ключови кофактора в процеса на окислителното фосфорилиране – процес, при който се осъществява енергийният пренос в клетката. Участва в клетъчното сигнализиране, метаболизъм, продукция и поправка на ДНК. Някои проучвания демонстрират ролята му за повишението на „добрия холестерол“ и понижението на „лошия холестерол“ и триглицеридите. Сред храните, богати на ниацин, са пилешко месо, риба тон, леща и други варива, както и зърнени храни.

Пантотенова киселина синтезираме сами

Витамин В5 (пантотенова киселина) – биологично активната форма на витамин В5 е коензим А, който е есенциален кофактор в много реакции в организма. Безспорна е критичната му роля в синтезата и разграждането на множество молекули, сред които витамин А и D, холестерол, стероиди, хем, мастни киселини, въглехидрати, аминокиселини и белтъци. Тук добрата новина е свързана с това, че дефицитът на пантотенова киселина се среща много рядко поради наличието му в широк спектър от хранителни продукти, но дори при недохранване бактериите в дебелото черво осигуряват до голяма степен необходимото производство.

Пиридоксинът е важен за имунитета

Витамин В6 (пиридоксин) съществува в няколко химически форми. В черния дроб се трансформира в активния си метаболит пиридоксин 5-фосфат и участва в метаболизма на аминокиселините, глюкозата и липидите, продукцията на червени кръвни клетки, образуването на невротрансмитери, в нормалното функциониране на имунната система и модулирането на стероидните хормони. Установена е и ключовата му роля в превръщането на хомоцистеина в цистеин. Хранителните източници, богати на пиридоксин, са свинско и телешко месо, шамфъстък, банани, картофи, сьомга, нахут и др.

Биотинът е най-много в соята и жълтъка

Витамин В7 (биотин) е есенциален кофактор за няколко карбоксилазни ензимни комплекса, участващи в метаболизма на въглехидратите, липидите и аминокиселините. Действа като преносител на въглероден диоксид на повърхността на тези ензими, в което се състои ключовата му роля в редица процеси, включително синтезата на белтъци и клетъчната репликация. Биотинът се съдържа в доста растителни продукти, но с най-висока концентрация се открива в черен дроб, яйчен жълтък, соя и квас. В храната той е свързан с белтъци, като за да се превърне в биологично активната си форма, е необходимо освобождаването му с помощта на ензима биотинидаза.

Фолатът е критичен за синтеза на ДНК

Витамин В9 (фолат) е абсолютно необходим за клетъчния растеж, метаболизма на аминокиселините, образуването на червените и белите кръвни клетки, както и за правилното клетъчно делене. Има критична роля в синтезата и метаболизма на ДНК, по-конкретно в процесите на метилиране. Богати на фолат са листните зеленчуци, черният дроб и бобовите култури. Едно уточнение – фолатът е тази форма на витамин В9, която присъства естествено в храната, докато фолиевата киселина е синтетичната форма на витамина.

Кобаламинът помага на кръвотворенето

Витамин В12 (кобаламин) е жизнено важен за метаболизма на редица биомолекули, в това число въглехидратите, липидите и белтъците. Поддържа нормалните неврологични функции и развитието на червените кръвни клетки. Хранителни продукти, богати на кобаламин са миди, риба тон, сьомга и треска, яйца, телешки черен дроб, млечни продукти, квас и др.

Дефицитите – причини и симптоми

Кои са основните причини за дефицит на витамини от групата В? И има ли симптоми, които алармират за недостиг? „Диетичните грешки са най-честата причина за дефицит на есенциални нутриенти, включително витамини от група В“, отбелязва д-р Христова. Специалистът по клинична лаборатория разкрива как и при кои хора се стига до недостиг и как да разпознаем симптомите му.

Причините, които могат да доведат до дефицит на витамин B1, могат да се разделят в няколко групи:

Недостатъчен внос: консумация предимно на рафинирани зърнени храни, хроничен алкохолизъм, парентерално хранене без адекватен прием на тиамин, както и бариатрична хирургична интервенция.

Нарушена абсорбция: недохранване, бариатрична хирургия, малабсорбция.

Повишени загуби: диария, повръщане (включително, свързано с бременността), употреба на диуретици и бъбречно-заместителна терапия.

Повишени нужди: бременност, лактация и хипертиреоидизъм.

„Напредналата възраст и диабетът също са предпоставка за развитието на дефицит на витамин В1“, допълва специалистът от „Александровска“. Спира се и на симптомите, най-честите сред които са тахикардия, затруднено дишане, мускулна слабост, гърчове, повръщане, анорексия и поява на отоци.

Вегетарианците в риск от недостиг на В2

Дефицитът на витамин В2 (арибофлавиноза) пък е два типа – първичен (дължи се на недостатъчен прием) и вторичен (неадекватна абсорбция или повишена загуба). „С най-висок риск от развитието му са хората на веган или вегетарианска диета – поради пълното изключване на млечните продукти и месото. При бременни също може да настъпи недостиг поради повишените нужди, особено ако приемът на млечни продукти и месо е редуциран“, предупреждава д-р Христова. Симптомите включват: рагади в ъглите на устните, напукани устни, суха кожа, възпаление на устната лигавица и езика, възпалено гърло, скротален дерматит, развитие на желязодефицитна анемия, дразнене и сълзене на очите и др.

Пелагра – що е то?

Недостигът на витамин В3 пък се свързва с болестта пелагра, която се характеризира със симетричен фоточувствителен пигментен дерматит по откритите части на кожата, диария и деменция. „Други симптоми включват червен език, безсъние, дезориентация и енцефалопатия. Наблюдава се повишена тенденция към развитие на това заболяване при хора, които системно злоупотребяват с алкохол, както и при пациенти след бариатрична хирургия, с анорексия и малабсорбция. Недостигът на ниацин показва и някои географски характеристики, като честотата му е значително по-висока в региони, в които се консумират основно непреработени царевични продукти“, допълва ръководителят на Лабораторията по лекарствен терапевтичен мониторинг и клинична фармакология в „Александровска“.

И лекарства свалят нивата на В6

Дефицит на витамин В5 може да се наблюдава при тежко недохранване – например по време на война. „Клиничните прояви са свързани с изтръпване, особено в долните крайници, стомашно-чревен дистрес, побеляване на косата и развитие на анемия“, изрежда ги д-р Христова. „Същински дефицит на витамин В6 пък се среща рядко, като по-скоро се наблюдават гранични състояния, характеризиращи се с неспецифични стоматити, глосити, хелиоза, раздразнителност, депресия, понякога периферна невропатия. В редките случаи на тежък дефицит може да се наблюдава себореен дерматит, микроцитна анемия и различни прояви от страна на централната нервна система“, уточнява лекарката от „Александровска“. „Ниски концентрации могат да се наблюдават и при някои случаи на астма, диабет, алкохолизъм, сърдечни заболявания, бременност, сърповидно-клетъчна анемия и определени злокачествени заболявания. Лекарства като изониазид, пенициламин и леводопа имат способността да се „намесят“ в метаболизма на пиридоксина и по този начин да причинят недостиг“, отбелязва още д-р Христова.

Оплешивяване и конюнктивит заради В7

Специалистът по клинична лаборатория коментира, че в днешно време дефицитът на витамин В7 се среща рядко. „Консумацията на големи количества сурови яйца може да затрудни абсорбцията на биотина. Вторичен дефицит може да настъпи и при липса на специфичния ензим биотинидаза, благодарение на който витамин В7 се превръща в биологично достъпната си форма. Класическите прояви на дефицитно състояние включват дерматит около очите, носа и устата, конюнктивит, оплешивяване, неврологични симптоми както от страна на централната, така и от страна на периферната нервна система“, посочва лекарката от „Александровска“. И не пропуска да отбележи, че вродени дефекти в метаболизма на биотина неминуемо водят до недостиг и развитието на редица тежки състояния.

В9 и В12 вървят „ръка за ръка“?

„Дефицит на витамин В9 може да се наблюдава при пациенти с нарушена абсорбция, тежко недохранване, различни рестриктивни диети, хроничен алкохолизъм, хронична хемолитична анемия и други състояния, свързани с ускорено клетъчно обновяване. Тъй като фолатът е ключов витамин по време на ранната ембриогенеза, допълнителният прием на фолиева киселина по време на бременност значително намалява риска от поява на дефекти на невралната тръба“, напомня д-р Христова.

„Откриват се много общи характеристики при дефицит на фолат и витамин В12, поради което е напълно уместно да се разглеждат заедно, като, разбира се, има и някои отличителни характеристики. Повечето хора с недостиг на тези витамини са асимптоматични със случайно открити лабораторни находки“, споделя опита си специалистът по клинична лаборатория.

„Симптомите се развиват бавно и в крайна сметка недоимъчното състояние прогресира до анемия, неврологични или невропсихически прояви. Понякога са налице неспецифични прояви като лесна уморяемост, чувство за слабост, констипация, загуба на апетит, депресия и проблеми с паметта. Други симптоми могат да бъдат намалена чувствителност в дланите и ходилата, нарушен баланс и променена стойка“, допълва д-р Христова. „При децата дефицитът се изразява в забавен растеж и развитие, затруднени движения. С особено внимание трябва да се отнесем към бременните, тъй като недостигът може да окаже крайно неблагоприятно влияние върху плода“, алармира лекарката от „Александровска“.

Внимателно с хапчетата за киселини

Д-р Христова обяснява още, че дефицитът на витамин В12 и развитието на пернициозна анемия може да се дължи на наличието на автоантитела, които потискат усвояването на кобаламина. Уязвими са още веганите и вегетарианците, както и новородените, кърмени от майки с дефицит. „Някои лекарства от групата на инхибиторите на протонната помпа и Н2 блокерите потискат продукцията на стомашна киселина, с което обаче затрудняват усвояването на кобаламин“, предупреждава опитният специалист по клинична лаборатория.

Предозирането с В1 причинява от мигрена до аритмия

Има ли опасност от предозиране с витамини от групата В? Какви рискове крият самолечението и „криворазбраната профилактика“? Предозиране чрез храната е почти невъзможно, категорична е д-р Христова. „Приемът им във високи дози под формата на добавки обаче може да доведе до редица неблагоприятни ефекти“, не крие лекарката. Кои са те? „Прекомерният прием на витамин В1 може да причини главоболие, стомашно неразположение, чувство за слабост, а екстремните дози могат да доведат до сърдечна аритмия, неравномерен пулс, понижено кръвно налягане и конвулсии. Характерно за предозирането с тиамин е посиняването на устните“, посочва специалистът от „Александровска“. Често уриниране, алергични реакции, диария, затруднено дишане и оток на лицето и езика – това пък са проявите при прекаляване с витамин В2. „По-вероятно да възникне на фона на терапия с трициклични антидепресанти“, уточнява д-р Христова. Като разкрива още, че високи дози витамин В3 могат да причинят замъглено зрение, гадене и повръщане, болки и подуване в корема, главоболие и раздразнителност. „По-тежката увреда включва засягане на черния дроб, жълтеница и стомашна язва. Типичен ефект при предозирането е т.нар. ниациново зачервяване с усещане за парене, изтръпване и сърбеж в областта на лицето и гърдите в съчетание със световъртеж“, допълва специалистът по клинична лаборатория.

И още опасни усложнения…

Прекомерният прием на витамин В5 пък най-често причинява тежък диариен синдром и калцификация на артериите с риск от развитие на сериозни сърдечносъдови усложнения. „А високите дози витамин В6 могат да доведат до непохватност, загуба на мускулна координация, болки в корема и засягане на черния дроб. Най-явните симптоми са отоците на устните, шията и гърлото“, изрежда ги д-р Христова. При прекаляване с В9 оплакванията са свързани с безсъние, общо неразположение, раздразнителност, както и с потискане на действието на някои лекарства, което на практика ги прави безполезни. „Предозирането с витамин В12 пък може да причини усложнения като диария, образуване на тромби, тежки алергични реакции. А според някои проучвания води до повишен риск от рак на простатата“, признава специалистът от „Александровска“.

Не вземайте добавки „на своя глава“

„Ползите от витамините от група В са неизмерими, но както е видно, ефектите от предозиране могат да бъдат изключително сериозни. Свободният достъп до хранителни добавки от всякакъв вид, самодиагностицирането с помощта на непроверени източници и самолечението са грубо погрешен подход в стремежа към здраве“, подчертава ръководителят на Лабораторията по лекарствен терапевтичен мониторинг и клинична фармакология в „Александровска“. „В забързаното ежедневие много хора вярват, че добавките им помагат да си набавят вещества, които им липсват. Особено в случаите, в които бързото хранене с нискокачествена храна и ограничената консумация на плодове и зеленчуци са се превърнали в житейски стереотип. Оптималното решение във връзка с приема на тези витамини е той да бъде винаги консултиран с лекар и пациентът да се придържа стриктно към предписаната доза в случаите, в които се установи недостиг“, казва в заключение д-р Жулиета Христова.

cross