Текст: Антоанета Новакова, фамилен психотерапевт, педагог
Замисляли ли сте се колко време ви отне да се научите да пишете и как първите ченгелчета и камшичета бяха криви и неугледни? Колко пъти ожулихте коленете си, докато се научите да карате колело? Колко вода „изпихте“, докато започнахте да плувате свободно? А сега си помислете защо, когато става дума за някаква съществена промяна в живота ви, се надявате на чудо, очаквайки тя да се случи, ако не мигновено, то поне много бързо!
Днес повече от всякога сме притиснати от времето, което изисква от нас бързи, лесни и ефективни решения – за работата, децата, партньорските отношения, личностното ни израстване и какво ли още не? Е, как да не очакваме чудо?!
Но питам ви, колко време е необходимо да се приготви кекс например? Купувате яйца, брашно… всички необходими
продукти. После започвате да ги смесвате внимателно, след това печете и накрая, когато е изстинал, можете да си похапнете. С други думи, вашата промяна има нужда от време, за да се случи. Тя има нужда от време, за да се „сготви“.
Като начало имате нужда да си оставите поне по 15 минути на ден лично време. Да, имам предвид време само за вас, в което да се фокусирате само върху вас, да помислите, а защо не и да запишете какво искате да си обещаете, оставяйки настрана всички самосаботиращи твърдения като: „не мога да се справя“, „нямам време“, „не мога да го понеса.“ Истината е, че можете да го направите, можете да го понесете и имате време! Повтаряйки си това всеки ден, вие ще запишете ново утвърждение в мисловната си „програма.“ В началото на всяка промяна имаме усещане за дискомфорт и това ни кара да се откажем. Това е нормално. Ами добре, усещайте дискомфорта и не се отказвайте! Чувствайте се неловко и продължавайте. Ако откриете в себе си такива усещания, поздравявам ви, значи промяната е започнала да се случва! Ако сте управлявали автомобил през зимата по непочистена от снега улица, знаете колко трудно се излиза от коловоза – засилвате се и ви се струва, че вече сте в нова посока, но съвсем скоро се хлъзгате обратно в коловоза. Така е и с неприятните навици, знаем, че не са добри за нас, но са толкова удобни!
Надяваме се, че промяната ще е за добро, но това очакване, макар да ни дава надежда в търсенето на сигурност, може да ни подведе. Няма гаранции за това какво ще ни донесе тя. При всички случаи ще получим стрес и дискомфорт. Но дори когато една промяна изглежда неуспешна, тя ни дава безценен опит и самоосъзнаване.
Едно от най-трудните неща, които е необходимо да научите по пътя на промяната, е именно справянето с дискомфорта. Ние толкова сме свикнали да го избягваме, че не понасяме дори и малките дози от него. А това е жизнено необходимо. Така създаваме собствен имунитет към некомфортните усещания. Тези усещания просто ни носят информация, която е добре да чуем и приемем за наше добро. Един от начините за това е да се „спрем“, да запазим вътрешна тишина и смело да се отворим към дискомфорта. Истинската промяна се случва едва когато излезем от зоната си на комфорт. И разбирайки това, да продължим по избрания път, независимо от неприятните усещания. Можем да понесем това! Все пак сиропът за кашлица е горчив, но знаем, че лекува, и го пием.
Добре е да подходите към всяко решение по вашия начин. Пътят си е ваш и вие решавате как да вървите по него – с обувки, сандали, маратонки или пък боси. По-важ-ното е да приемете дискомфорта само като елемент от ситуацията, а не като причиняваща болка цялост.
Понякога се случва промяната да е започнала с външна намеса, без нашето
съгласие, но дори и тогава можем, учас-
твайки активно, да я поведем в желаната от нас посока. Когато сме подкрепили едно здраво себеусещане за сигурност и вяра в собствените сили, когато можем въп-
реки дискомфорта да напуснем зоната на собственото ни удобство, можем да приемем новото като изненадващо и неочаквано приключение.
Обикновено след всяка промяна настъпва период на затишие и установяване на новото статукво. Ако промяната е изпълнила или надминала желанията ни, се усещаме удовлетворени. Но възможно е новата ситуация да не е толкова вълнуваща и добра за нас. Тогава съвсем естествено е да изпитваме разочарование и да искаме да върнем времето назад. По-важното в случая е, че сме придобили безценен опит, който ще ни помогне, макар и с поожулени колене, да подкараме велосипеда си по житейския друм. Едва когато приемем, че промяната е най-постоянното нещо в живота ни, ще придобием сила и смелост да пристъпваме към новото с радост и кураж.
В крайна сметка ние се учим, съзнателно или – не, ние се учим. Такъв е механизмът на еволюцията. Повтаряме и повтаряме, и повтаряме, вървим по една и съща улица, падаме в една и съща дупка, падаме… в един момент решаваме, че можем да минем по друга улица просто, защото се учим. Натрупало се е определено количество информация и то води до импулс за нов опит, който е различен. А колко по-голяма сила се освобождава, когато осъзнаем този механизъм. Наблюдавайки, можем да променим живота си много по-бързо и да взимаме по-адекватни решения, следвайки естествения ход на събитията.