Зимата определено не е любимият сезон на сърцето. Защо? Кои диагнози се обострят в студа? Как вирусите „атакуват“ сърдечносъдовата система? Какви опасности крият щедрите трапези и празничните маратони? И за какво трябва да внимават пациентите в „сезона на инфарктите“? По тези теми разговаряме с д-р Благовест Стоименов, кардиолог в Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести на столичната УМБАЛ „Александровска“.
Защо сърцето не се „чувства добре“ през зимата? В изпитание за него може да се превърне например колебанието в нивата на някои хормони, разкрива д-р Благовест Стоименов. „Адреналинът, норадреналинът и кортизолът се повишават с настъпването на студа и това предизвиква вазоспазъм – стеснение на съдовете, което покачва кръвното налягане. От друга страна, тази хормонална промяна води и до задръжка на течности и сол, което също има такъв ефект“, допълва кардиологът от „Александровска“.
Кои болни се влошават?
Най-често заради вазоспазъма се влошават болните с артериална хипертония и исхемична болест на сърцето. „При хората с втората диагноза – пациенти с преживян инфаркт на миокарда или с поставен стент, могат да се появят отново или да се задълбочат оплаквания, свързани с болка или тежест в гърдите, прилошаване, задух или лесна умора“, предупреждава специалистът. Но отбелязва – болните, които имат добра самодисциплина и спазват препоръките на лекуващите ги лекари, по-рядко се влошават през сезона. „Все пак е уместно при много студено време пациентите с артериална хипертония и исхемична болест на сърцето да избягват ненужните излизания“, препоръчва д-р Стоименов.
Нащрек в „сезона на инфарктите“
През зимата освен климатът се променя и режимът. Неслучайно и инфарктите зачестяват. „Наблюдава се влошена хигиена на храненето и на съня, както и увеличена консумация на алкохол. Симптомите, за които трябва да бъдем бдителни, са тежест в гърдите или гръдна болка на широка основа, която не преминава от само себе си или след прием на нитрати. Възможно е да се разпространи и към долната челюст, лявата ръка или гърба. При пациентите със захарен диабет инфарктът може да се прояви с усилване на умората и задуха“, алармира д-р Стоименов.
Преяждането и препиването докарват аритмия
Зимата е и сезонът на щедрите трапези и празничните маратони. „Играчката“ обаче понякога става „плачка“. „Преяждането – и особено препиването – могат да предизвикат пристъпи на предсърдно мъждене, включително и при млади хора“, обръща внимание кардиологът. „Това е най-честата аритмия в световен мащаб и тя е отговорна за близо 30% от исхемичните инсулти. Затова, стигне ли се до „излизане от ритъм“, също е необходима консултация с кардиолог за преценка на последващия терапевтичен подход“, категоричен е д-р Стоименов.
Вирусите предизвикат усложнения
Опасност за сърдечносъдовата система крият и вирусите, върлуващи в студа. „Сърдечно болните са пациенти с множество придружаващи заболявания: със сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, предсърдно мъждене, захарен диабет и хронична бъбречна недостатъчност“, не пропуска да отбележи кардиологът. Затова и са особено уязвими в този сезон. „Всяка една инфекция може да обостри тези подлежащи състояния, да доведе до влошаване на контрола им – включително с последваща хоспитализация. В „ерата на COVID-19“ тези пациенти бяха с много висок риск от фатален изход от заболяването“, припомня д-р Стоименов.
Над 65 е добре да се ваксинирате
Кардиологът споделя, че усложненията от вируси при по-младите пациенти обикновено са миокардити или перикардити. В най-сериозна опасност обаче са хората от т.нар. трета възраст. „Към днешна дата Дружеството на европейските кардиолози препоръчва на високорисковите пациенти – тези над 65 г. и с придружаващи заболявания, да се ваксинират за грип, пневмококи и COVID-19“, подчертава д-р Стоименов.
Пост-COVID синдромът не е победен
Макар кардиологът да се съгласява, че вълната от COVID-19 към момента „отшумява“, не крие, че с колегите му продължават да се сблъскват с тежки случаи. „Все още наблюдаваме – обикновено възрастни пациенти с множество придружаващи заболявания, които след инфектиране развиват добре познатата ни картина на тежка дихателна недостатъчност, налагаща хоспитализация“, не крие специалистът от „Александровска“.
В същото време пост-COVID синдромът като че ли отказва да отстъпи. „Честотата му намалява в по-малка степен от тази на тежко протичащия COVID-19. Все още има много пациенти, които може да прекарат почти безсимптомен COVID, но след това да изпитват дълго време симптоми на лесна умора, стягане в гърдите, сърцебиене, безсъние, депресия и други“, споделя опита си д-р Благовест Стоименов.
