Текст: Олга Георгиева
Лазурносиньо – това е цветът на Загреб, повече европейска, отколкото балканска столица на осем часа път с кола от нашата. Син е гербът на града, сини са трамваите, автобусите и фуникулярът, сини са и екипите на „Динамо“-Загреб, най-известния хърватски футболен отбор. Но Загреб е и един от най-зелените европейски градове. Да го посетим заедно в началото на пролетта.
Защитена от студените северни ветрове от планина Медведница, на бреговете на живописната река Сава, с много паркове и градини, столицата на Хърватия необяснимо съчетава динамичния икономически и културен живот и всички предимства на метрополитена със спокойствието и уюта на малкия град. Тук живеят близо един милион души, една четвърт от цялото население, и все пак имаш чувството, че всички се познават. Разделен на Горни и Долни град – средновековната историческа част върху двата хълма и новият град в равнината – Загреб има по нещо за всеки.
Ткалчичева
Пристигаме в Загреб привечер. Хотелът ни е в Горни град, точно до пешеходната улица „Ткалчичева“. Излизаме и се потапяме в атмосферата – весели млади хора, барове, ресторанти, кафенета и малки бутици. Точно на мястото на тази улица през Средновековието течал потокът Медвешчак, който разделял двата хълма – Каптол и Градец. На Каптол унгарският крал Ласло I основал епископство през 1094 г., а на Градец се развило светско общество. Жителите на двата хълма влизали в противоречие за правата над водните мелници край потока и техните свади често ставали кървави в пресечната точка – Кървавия мост. Днес и той вече не е мост, а малка уличка, но продължава да носи старото си име. Наблюдавам оживлението и светлината наоколо и си мисля как през Средновековието всички граждани е трябвало да се прибират зад градските стени с настъпването на нощта, а след това портите се заключвали. От тях днес е останала запазена само една – Каменната порта, през която се влиза от Долни в Горни град. Под арката й има параклис на Дева Мария с нейна икона, запазена по чудо при унищожителен пожар през 1731 г. Дева Мария е светицата, закриляща Загреб, а празникът й се отбелязва на 31 май като ден на града.
Загорка
Продължаваме да вървим по „Ткалчичева“, тук е статуята на първата жена журналист на Хърватия, Мария Юрич Загорка (1873–1957г.). Родена в богато семейство, Загорка изпреварва времето си, става борец за правата на жените и един от най-четените хърватски автори. В романите й любовните истории се преплитат с важни исторически събития. Една от най-известните й творби е поредицата романи „Вещицата от Грик“, сага за лова на вещици през XVIII век. Ще се разходим да видим осветени величествената катедрала на Загреб и сърцето на града – площада „Бан Йелачич“, ще приключим вечерта в някое от уютните ресторантчета, а утре ще продължим с разходката.
Загребската катедрала
„Непременно отидете на открития пазар Долач!“, казва ни симпатичната дама на рецепцията. Хърватският е славянски език, разбираме се добре, но за някои думи се налага да прибягваме до английския. Веднага се сещаме обаче, че „доручак“ е закуска. След нея отиваме към катедралата с извисяващите се кули близнаци – един от символите на Загреб. Експанзията на Османската империя поставила в опасност от вражески нападения града и катедралата била укрепена в началото на XVI век с добавянето на външна стена с кули. За щастие, опасността преминала и тези стени са едни от най-запазените ренесансови укрепления в Европа. В края на XIX век силно земетресение нанесло големи щети на катедралата и тя била основно реконструирана в характерния за този периoд неоготически стил. Тогава била разрушена една от кулите на крепостната стена, за да се осигури безпрепятствен изглед към фасадата на катедралата. Влизаме вътре, много е красива! Изпълнена е с пъстро множество за неделната литургия. Сега вече можем да отидем до Долач.
Откритият пазар
Пазарите за храна на открито в Загреб са една от характерните черти на града. Почти всеки квартал има свой, но най-атрактивен е Долач, на няколко крачки от катедралата. Тук се продават плодове и зеленчуци, прясна риба и месо всеки ден от седмицата. Хората го наричат с любов „коремът на Загреб“ заради прясната храна, донасяна тук от цяла Хърватия. Датира от началото на XX век, когато градската управа решила да събори няколко сгради, за да направи място за модерен пазар на три нива. В едно от малките заведения покрай него ще опитаме хърватска баница – щрукли. Тя е нещо между баница и лазаня, може да е с пълнеж от сладко, месо или със зеленчуци. Други типични ястия за хърватската кухня са месото на скара, овчето сирене, далматинската пушена шунка, саламът с червен пипер, солената сардела. Местни специалитети са пърженото сирене, загребският телешки котлет, пилето с домати, паприкаш и лук. За Далматинския бряг: морски специалитети и много добро местно вино.
Бан Йелачич
Спускаме се към централния площад „Бан Йелачич“, но наближава обед и трябва да ви предупредя, че всеки ден 12:00 часа се оповестява с топовен гръм на оръдието в средновековната кула „Лотршчак“. Тя се намира точно до горната станция на въжената линия (фуникуляр), свързваща Горни и Долни град. После ще се качим, не е дълъг, но отгоре се разкрива чудесна гледка към Загреб и червените му покриви. Група туристи са се спрели пред металния макет на града и леко се стряскат от гърма. Продължаваме до статуята с коня на Бан Йелачич, дело на австрийски скулптор. Издигната е през 1866 г., по времето на комунизма е премахната (да си припомним, че до 1991 г. Хърватия е част от социалистическа Югославия) и днес е отново на просторния площад, през който минават всички линии на сините трамваи. Впечатляваща е архитектурата на Загреб – можем да видим различни стилове, но заради историческата съдба на Хърватия най-силно е влиянието на Австро-унгарската империя. Неслучайно го наричат „малката Виена“. На площада е и фонтанът Мандушевац, построен върху естествения извор, който осигурявал питейна вода на Загреб до края на XIX век. Съдебни архиви за преследването на вещици споменават извора като тяхно главно място за срещи. Някои легенди го свързват с произхода на името на града – в един слънчев ден един хърватски бан (благородническа титла) на връщане от битка, уморен и жаден, помолил красавицата Манда да му загребе малко вода. Така името на града останало Загреб, а на извора – Мандушевац. А сега да отидем да се повозим на фуникуляра и да видим отвисоко Долни Загреб, новия град, който този път не ни остана време да разгледаме. Ще се върнем пак!