Текст: Олга Георгиева
Снимки: личен архив

Весислав Цветанов, трето поколение зъботехник

„Ако искаме да построим една сграда, за нея ни трябва архитект, който има виждането как ще изглежда, а за това как точно да се случи този вид сграда ни трябва инженер-конструктор. Зъботехническата работа е по-скоро инженер-конструкторската работа, а архитектурният план се разписва и за него носи отговорност архитектът, в нашата работа това е екипът зъболекар-пациент.“

Весислав Цветанов, трето поколение зъботехник

Как избра професията на зъботехника, повлия ли ти това, че в семейството две поколения преди теб са зъботехници?

Разбира се, това ми е повлияло най-много. Първо, защото тази професия съм я виждал от дете, наблюдения върху нея имам още преди да стана на 5 години. Дядо ми и чичо ми работеха в една сграда и често им ходех на гости. Аз исках стоматология, но редица стечения на обстоятелствата в живота ми не ми позволиха да го постигна.

Получи се така, че чак на 23 години реших да кандидатствам зъботехника, знаех, че го мога. Просто се пробвах други неща и видях, че те не ми носят това удовлетворение и спокойствието, което ти дава работата с ръце – създаването.

Какви умения трябва да има човек, за да бъде добър зъботехник?

Трябва да има уменията на реставратор. Няма нищо артистично в нашата професия. Ние не влагаме чувства и емоции, ние просто виждаме Създателят какво е направил за най-добрите си творения, които крачат по планетата, разпознаваме му почерка и го копираме, като възстановяваме това, което съответният индивид е загубил. Всичко това е чиста математика, подчинява се на физически и химически закони, материалознание, биомеханика.

Какво е взаимодействието между зъботехник и зъболекар?

Партньорско. Трябва единият да знае на 100% какво прави другият, защото иначе има блокажи. И точно това е неправилното, което забелязваме в момента в обучението на денталните лекари в България. То не влючва правилното разпознаване и уважение на нашата професия. Поради тази причина виждаме хора, които не знаят какво правят. Те не познават материалите, с които трябва да се работи, преподават им неща, които не са от този век. Неща, които са били актуални през 70-те и 80-те години на миналия век, все още битуват в мозъците на голяма част от българските зъболекари.

Докато постиженията, които в момента са световни тенденции, са в около 5% от българските зъболекари. Прави ми впечатление все повече и повече, че има недоучили специалисти в страната ни, независимо в коя област. Явно се дължи на държавна политика. Защото недоучилите не могат да изискват това, което им се полага като заплащане. Затова сме най-бедната държава в Европа. Ние обучаваме кадри за цял свят, вече виждам „поколенческа дупка”, цяло едно поколение го няма. Те се обучиха, каквото можаха разбраха и избраха да се реализират навън.

Тези хора няма да се върнат никога, докато не се промени тази среда тук и изгнилата система, която умишлено се държи. Бях в Българската асоциация на зъботехниците, за три години се смениха няколко министри на здравеопазването, нито един от тях не пожела да ни приеме.

Какви са съвременните материали в зъботехниката и кой ги избира?

Материалите винаги са „космически”. Ако разглеждате стари картини, на които са рисувани хора, или ретро снимки, ще видите, че хората са със затворени усти. Това означава, че те са останали без зъби на много ранна възраст. Дори за загадъчната усмивка на Джокондата се говори, че се дължи на това. Всички прадядовци и прабаби на черно-бели снимки са със сериозни физионимии и затворени усти. Чак към края на Втората световна война, когато техниката за заснемане става по-модерна, но също и зъботехниката се развива, започваме да виждаме усмивки.

Заместващите материали ги е имало още от древността – други изпадали зъби, вързани с конски косми или златна тел, слонова кост и т.н. На всеки новоизмислен материал, както е било при откриването на  пластмасата, веднага се намира приложение, че с него може да се правят зъби и да изглеждат по-бели и красиви. Към днешна дата материалите са функционално обусловени, с които може да се замества твърда зъбна тъкан. Най-добрият материал за това са благородните сплави. Но напоследък това вече не е материал, а банков инструмент.

Вторият аспект е оптичното измерение при заместване на зъб, с неговите оплесцентност, транслуцентност и флуресцентност. Материалът за постигането на такава естетика – това е керамиката. Кой ги определя? В много голяма степен ги определя пазарът. Хората, когато научат за нещо, започват доста често да го търсят сами. Сега има чисто нови разработки, пак е метал, цирконий, само че е негов оксид и  оптично има поведение на керамика. Цирконий керамиката започва да измества металокерамиката, и то най-вече по естетични причини.

Дават ли алергии новите материали?

Тук мога да кажа само от собствен опит, алергия може да имаш от абсолютно всичко и тя може да се появява и да изчезва, всичко зависи от състоянието на организма. Няма материал, който да е абсолютно безвреден. Има хора, които получават алергия дори от целувка с друг човек.

Колко време е необходимо да се свикне с новопоставена зъбна протеза?

Свикването е индивидуален процес, но зависи изцяло от познанията на екипа, който е работил. Може да се направи алгоритъм къде и с какъв размер да бъде зъбът, който е загубен. Когато ти дадат отпечатъка за тотална протеза, той е празен лист, там няма нищо, има само едни анатомични маркери, алвеоларните гребени къде са. Но има човешко познание, което  ни казва къде са били зъбите.

Както тези специалисти, които се занимават с тъканна реконструкция върху череп, могат да кажат как е изглеждал този човек. По същия начин в момента при зъболекари и зъботехници има познание къде да се намират изкуствените зъби, какъв размер да се избере и на базата на това да се постигне естетически и функционален резултат. Свикването, за което говорят пациентите, е свързано с функционалния резултат. Точно затова нашата работа се нарича медицинско изделие, изработено по поръчка за конкретен пациент.

Какво е бъдещето на зъботехниката?

Ние сме на преходната крачка към това професията ни да започне да се извършва изцяло роботизирано. В момента с новите системи за снемане на отпечатък, които не представляват силикони и лъжици, а оптично сканиране и създаване на 3D обект,  професията напредна много в световен мащаб. Оттук нататък очаквам много бурно развитие. Все повече внимание ще се обръща на профилактиката.

В Дания например здравната каса не дава пари за вадене на зъб до 55-годишна възраст. Там е прието, че можеш да загубиш зъб от тази възраст нататък. Всеки един загубен зъб преди това се дължи на неправилна, некомпетентна намеса от страна на лекуващ лекар или от нехайство на човека. Поради това здравната каса отказва да го поема. Това работи мотивиращо: да отидеш навреме да се погрижиш за зъбите си.