Текст: Олга Георгиева
Снимки: личен архив

Д-р Вера Мегданова, медицински онколог

Д-р Мегданова завършва Медицинския университет в София през 2012 г. В периода 2013-2017 г.  работи в Отделение по Медицинска Онкология, ВМА, София, от 2017 г. до 2019 г. – в Отделение по Медицинска Онкология, Болница Сердика. От 2019 г. е специалист по Медицинска Онкология и работи като лекар асистент в УМБАЛ „Царица Йоанна –ИСУЛ“, Отделение по Медицинска Онкология.

Провежда редица специализации и обучения в Италия, Ирландия, Англия, Швеция, Холандия, Белгия, Швейцария и др. Има по-задълбочен интерес в областта на гастроинтестиналните тумори, невроендокринните тумори, саркоми и ГИСТ, симптоматичното лечение и палиативните грижи.

Д-р Мегданова, от Вашия опит на какъв стадий се откриват повечето ракови заболявания в България? Кои от тях успяват да се откриват по-навреме?

Улесненият достъп до медицинските специалисти, специализирани изследвания и дейности, повишеното внимание от страна на лекарите и познанията и информираността от страна на обществеността водят до повишаване на бройката новооткрити онкологични заболявания, но това е и причина вече по-често туморите да се диагностицират и в по-ранен стадий.

Тези, които се откриват по-навреме, са тези, които дават по-рано оплаквания, и/или тези, за които има скрининг, т.е. ефективни и лесно достъпни изследвания, които се прилагат през определен интервал с цел откриване на болестта в по-ранен стадий. Такива са туморите на гърдата, на дебелото черво, шийката на матката, простатата, щитовидната жлеза. За съжаление има все още много пациенти, които въпреки възможностите за ранно откриване на много злокачествени заболявания, въпреки наличието на сериозни оплаквания, не се насочват към лекарите навреме и се обръщат към медицината тогава, когато вече техните тумори са много напреднали.

Как пациентите да се ориентират към добри онколози, на които да се доверят и които да ги ръководят през целия път на лечение?

Медицината освен наука е и изкуство и както всяко изкуство си има определена публика, така и за всеки пациент има подходящ лекар. Връзката лекар – пациент е важна част от лечебния процес и затова е важно всеки един да намери онзи медицински специалист, с когото му е най-комфортно.

Няма най-добри онколози, както и някакъв конкретен начин да достигнете до тях, но пък всеки има възможност да се насочи към друг медицински специалист, ако не е доволен от лечението, което получава. Лутането обаче в търсене на най-добрия доктор и най-доброто място, понякога може да коства ценно време, което да се отрази на хода на болестта и прогнозата. Нека всички имат предвид, че българските лекари осъществяват лечението на пациентите на базата на препоръките на европейската онкологична организация (ESMO) и американските препоръки (NCCN guidelines).

Кой поставя диагнозата и какъв е пътят за лечение на онкоболните в България?

Диагнозата всъщност я поставя патологът – той определя точния хистологичен вид на тумора, като при голям процент от туморите освен микроскопския изглед за точното определяне на хистологията е необходимо извършването на имунохистохимия (ИХХ) – изследване на определени маркери, тествани върху туморната тъкан. За голяма част от тези ИХХ маркери здравната каса не плаща и това е разход, който пациентът трябва да поеме, за да има правилна диагноза.

След като на пациента е взета биопсия или е извършено оперативно лечение и има хистологичен резултат, той се представя на онкологична комисия в съответното лечебно заведение, която определя план на лечение. След това в зависимост от вида на процедурите, които са препоръчани, пациентът се насочва съответно към отделение по лъчелечение за провеждане на лъчетерапия, хирургично отделение при необходимост от оперативно лечение, отделение по онкология за лекарственото лечение и изцяло по-нататъшното наблюдение и организиране на онкологичната грижа на пациента.

Какви методи на лечение на онкоболни пациенти се прилагат в България?

Почти всички съвременни методи за лечение на онкологичните заболявания се прилагат в България. По отношение на лекарственото лечение, което осъществяваме ние, онколозите, бих казала, че се движим добре. Сравнително своевременно новите медикаменти, одобрени в Европа, получават регистрация и в нашата страна и българите имат възможност да се лекуват с нова, модерна и ефективна имунотерапия и таргетна терапия, която дори напълно се поема от НЗОК.

Има и доста центрове, където пациентите могат да се включват в клинични проучвания, което е друга важна възможност за онкологично болните с цел по-ранен достъп до по-иновативни лекарства и лечебни стратегии.

Как протича фазата след основното лечение. Какви изследвания се препоръчват и за колко дълго време?

При ограничено заболяване (стадий I-III) след основното лечение пациентът остава под наблюдение, което означава клиничен преглед, контролни изследвания, изследване на туморен маркер, за болестите, при които има специфичен такъв, и образни изследвания на различни интервали от време. Обичайно в началото – първите 1-2 години, контролните изследвания са на 3-4 месеца, след което минават на 6 месеца, после могат да минат веднъж годишно.

Най-често по-активното проследяване е в първите 5 години след поставяне на диагнозата, но при някои заболявания като карцинома на млечната жлеза и по-дългосрочния контрол (до 10 години от диагнозата) е доказал полезността си. За всеки вид тумор насоките за проследяване са различни, а и отново подчертавам, че всичко се адаптира и към всеки отделен пациент. При заболяванията в 4-ти стадий има периодично, дългосрочно проследяване на пациентите, докато се прецени, че е необходимо.

Какво смятате за съчетаването на научната медицина и алтернативните медицински методи? 

Зависи какво се разбира под алтернативна медицина. Най-общо тук се включват – йога, хранителни добавки, хомеопатия, арома- и визуални терапии, медитация, различни хранителни режими и други. Всички тези методи могат да са от помощ при справяне с някои странични ефекти от лечението, да подпомогнат за подобряване емоционалното и физическото състояние на пациента. Те обаче не могат да са единствен или основен метод за лечение на онкологичните заболявания.

По отношение на хранителни добавки – има комбинации от билки, подпомагащи възстановяването на кръвните клетки, които са безопасни, и при някои пациенти се случва да им предлагаме да се добавят след химиотерапия. Има и хранителни добавки, които могат да са в помощ и при други проблеми – гастроинтестинални, стоматити, нисък апетит и др. Но важното е хората да знаят, че действието на добавките и билките не е безгранично и всеобхватно и не бива да се прекалява с тях, тъй като и те могат да имат негативно влияние и странични ефекти.

За масажите – много приятен начин да се помогне при умора, отпадналост, при болка, но трябва да се има едно наум и да се съобразява кой и къде се масажира. По отношение на диетичните режими – подчертавам, че диетите, които напълно изключват сладкото, диети с гладуване, повишен прием на витамин С и още други различни вариации не са доказали, че имат противотуморен ефект или че улесняват лечението! Някои може и да са опасни като тази с гладуването например.

Единствено за средиземноморската диета и кетогенната (т.е. режим с повишен прием на протеини) има съобщения, че действат позитивно при онкологично болните, НО нищо не бива да се абсолютизира. Най-важното е човек да се храни пълноценно и разнообразно.

Доказано е, че движението, редовната физическа активност подпомагат справянето с болестта и намаляват риска от някои странични ефекти от противотуморното лечение. Повечето алтернативни методи може да се прилагат, само трябва да е с мярка и да е съобразено с вас, вашата болест, основното лечение, което се провежда, и да се споделя с лекарите, които ви лекуват.