Глаукомата е печално известна като „тихия крадец на зрение“. Причината – най-често се развива безсимптомно, но за зла беда поразява очите необратимо. Как редовната профилактика след 40 години може да опази зрението ни? Защо, когато се появят симптомите, битката вече е по-трудна? И как съвременната офталмология отговаря на предизвикателството „глаукома“?

В месеца, белязан от Световния ден за борба с коварната диагноза, разговаряме с опитния специалист полк. доц. д-р Атанас Калайджиев, дм, ръководител на Клиника по очни болести и Катедра „Очни болести, ушни, носни и гърлени болести и орална хирургия“ във Военномедицинска академия (ВМА)-София.

„Глаукомата обхваща група дегенеративни очни заболявания, протичащи с нормално или повишено вътреочно налягане, характеризиращи се с прогресивно увреждане на зрителния нерв, зрителното поле и зрението. Тя е на челните места сред причините за ослепяване на населението в целия свят. Това е така, защото протича почти безсимптомно, затова и я наричат „тихият крадец на зрение“, обяснява доц. Атанас Калайджиев.

И допълва, че обикновено пациентите не забелязват какво точно се случва, докато – без да искат – не закрият едното око и не разберат, че другото има сериозен проблем. „Човек може да загуби над 50% от зрението си, без да изпита дискомфорт, без да усети никакви симптоми. Точно поради тази причина глаукомата е важно социалнозначимо заболяване и профилактиката е от първостепенно значение за ранното ú откриване“, подчертава началникът на Клиниката по очни болести във ВМА.

Когато често сменяме очилата

Тук идва логичният въпрос – кога да отидем на лекар, за да изпреварим „тихия крадец“? Отговорът е: „Незабавно!“, ако сме над 40 години и имаме един или повече симптоми, които офталмологът изрежда:

• затруднено зрение при намалено осветление;
• честа смяна на очила;
• необичайно главоболие и болки в очите;
• замъглявания на зрението;
• цветни кръгове около ярки светлинни източници;
• загуба на периферно зрение.

И анемията е рисков фактор

Важно е да се знае, че глаукомата е по-често срещана при хора с фамилна обремененост. „Диабетиците и афроамериканците пък са три до шест пъти по-предразположени към откритоъгълната ú форма, а азиатците са податливи на закритоъгълната. Пациенти със системни заболявания – анемия или атеросклеротични изменения, също са с повишен риск от развитието ú“, добавя доц. Калайджиев. Най-сериозният рисков фактор, освен фамилната обремененост, е възрастта.

„При хората над 60-65 години възможността да се развие глаукома е по-голяма, като жените са по-засегнати. Високото налягане обаче не означава непременно, че човек има глаукома. Очният лекар трябва да направи редица изследвания, за да установи наличието или риска от развитието на такава. При около 15% от пациентите с глаукома вътреочното налягане е със средностатистически нормални стойности, поради което то невинаги е критерий за наличието или отсъствието на заболяването“, изтъква специалистът от ВМА.

С какви изследвания се доказва?

Доц. Калайджиев уточнява, че за да се постави диагноза „глаукома“, наред с изследването на вътреочното налягане офталмолозите извършват редица тестове, като:

• Офталмоскопия за изследване на задният очен сегмент, включващ стъкловидното тяло, ретината и зрителния нерв.
• Гониоскопия за оглед на преднокамерния ъгъл – частта от окото, чиято функция е да дренира вътреочната течност, като по този начин регулира очното налягане. За провеждането ú се използва специална леща, която се поставя върху окото.
• Компютърна периметрия за изследване на зрителното поле;
• Пахиметрия за измерване на дебелината на роговицата.
• Оптична кохерентна томография /очен скенер/ за установяване на началните промени в зрителния нерв и ретината преди тяхната субективна проява.

Диабетът може да я провокира

Причините за възникване на глаукомата остават неизяснени, признава началникът на Клиниката по очни болести във ВМА. „Съществуват множество теории за появата ú. Повишеното вътреочно налягане уврежда ганглийните клетки на ретината и зрителния нерв поради механичен натиск. Резултатът е последващата им смърт. Последната, приета от Европейската глаукомна асоциация, класификация на глаукомите, е доста обширна“, отбелязва доц. Калайджиев.

Най-общо глаукомата се разделя на първична и вторична, като всяка от тях бива откритоъгълна и закритоъгълна. „Има и травматична, както и глаукома, свързана с диабета или с употреба на лекарствени средства“, уточнява офталмологът.

Откритоъгълната е по-честа

„Най-често срещаният тип, познат като хронична откритоъгълна глаукома, се дължи на затруднено оттичане на вътреочната течност през дренажната система на окото. То увеличава очното налягане до стойности, увреждащи зрителния нерв. При ранно приложена терапия зрението може да се съхрани и пациентът да бъде предпазен от слепота“, напомня доц. Калайджиев. Коварното е, че първичната откритоъгълна глаукома протича безсимптомно. Зрителният нерв атрофира, унищожен от повишеното вътреочно налягане, а зрението намалява постепенно.

„Пациентът не го усеща по никакъв начин и – идвайки на преглед по повод смяна на очилата – обикновено при изследване на вътреочното налягане и като се огледа и очното дъно, се откриват изменения, които налагат провеждането на допълнителни изследвания“, споделя опита си специалистът от ВМА.

Закритоъгълната се проявява драматично

Закритоъгълната глаукома обаче протича много драматично. „Окото се зачервява, започва да боли, зрението силно намалява, освен това има главоболие, някой път може да се стигне до гадене и до повръщане. Много често може да се сбърка (ако пациентът отиде при неспециалист) с конюнктивит, иридоциклит или с други възпалителни заболявания и да не се мисли за глаукома. Поради тази причина при едно зачервено око винаги трябва да се прави диференциална диагноза със закритоъгълна глаукома – пристъпна глаукома“, категоричен е доц. Калайджиев.

При пристъп окото боли

За т.нар. глаукомен пристъп говорим, когато очното налягане се повиши рязко. „В тези случаи ирисовият корен блокира оттичането на вътреочната течност. Пациентите усещат болка, замъглено зрение, цветни кръгове около светлинен източник, понякога – гадене и повръщане. При наличието на тези симптоми трябва веднага да се потърси помощта на очен лекар“, подчертава офталмологът. Закритоъгълната глаукома е по-рядко срещана, а по-засегнати са жените.

„Тя може да се развие след 45-годишна възраст и обхваща и двете очи, но последователно. Препоръчва се редовно измерване на вътреочното налягане всяка година след навършване на 40-годишна възраст, а при фамилна обремененост – и провеждане на допълнителни специализирани изследвания. Периодичните прегледи при очен лекар са най-добрият начин за ранно откриване на глаукомата“, не пропуска да отбележи доц. Калайджиев.

Цел №1 –  да се избегне слепотата

Може ли да се лекува успешно глаукомата? „Това е сериозно хронично заболяване, протичащо безсимптомно, но ако бъде навреме диагностицирана, правилно лекувана и болният следва препоръките на лекуващия лекар, той може да води пълноценен живот“, изтъква доц. Калайджиев. Лечението е медикаментозно, лазерно и хирургично.

„Крайната му цел e предпазване от прогресиране на загубите в зрителното поле и в крайна сметка – предпазване от слепота. За съжаление 20% от глаукомно болните имат напреднали периметрични промени в момента на диагностициране на заболяването, а 40-50% от нервните влакна са загубени преди стандартната автоматизирана периметрия (SAP) да улови каквито и да е промени“, не крие началникът на Клиниката по очни болести във ВМА.

„Съвременната фармацевтична индустрия предлага нови и нови медикаменти, с които се постига много по-голяма редукция на вътреочното налягане, както и намаляване на денонощните му флуктуации. Правилно приложени, самостоятелно или в комбинация, те позволяват да се премине към хирургична намеса на по-късен етап. Известно е, че оперативното лечение води до три пъти по-висок риск от развитие на катаракта. Към него се преминава при недостатъчен ефект от медикаментозното лечение, необходимост от много ниско таргетно налягане, лошо сътрудничество на пациента“, отбелязва доц. Калайджиев.

Лазери подобряват дренажа

Оперативното лечение включва лазерни техники и конвенционална хирургия, обяснява специалистът от ВМА. В първата група са:

• Лазерна трабекулопластика – прилага се при по-честата откритоъгълна глаукома. Тя представлява междинно звено между капките и конвенционалната хирургия. Често желаният резултат се постига при комбинации с капки. Въздейства на дренажната система и подобрява оттичането на вътреочната течност.
• Периферна лазерна иридотомия – предпочита се при различните видове закритоъгълни глаукоми. При нея се прави се малък отвор в периферния ирис, за да може вътреочна течност да преминава директно от задната в предната камера и намалява условията за зеничен блок. Това е хирургична процедура с лечебен и превантивен характер.
• Циклофотокоагулация – третира единствено производството на вътреочна течност. Прилагат се две основни разновидности – извършване на процедурата по външен път (без отваряне на окото) и по вътрешен (посредством ендоскоп).

Битката е дълга, но не е обречена

При някои пациенти се налага и прилагането на класическа хирургия. „Целта на оперативното лечение при глаукома е понижаване и стабилизиране на вътреочното налягане. Това се осъществява чрез намаляване на производството или чрез повишаване на оттока. Единствената интервенция, която понижава продукцията на течност, е ендоскопска циклофотокоагулация. Всички други – като трабекулектомия, неперфоративна хирургия и др. – повишават оттока ú. Те се наричат филтриращи или дренажни“, разяснява доц. Калайджиев.

„Всяка една хирургична процедура притежава плюсове и минуси. Тя може да е един елемент от цялостното лечение на този хроничен процес. Решението е индивидуализирано за всеки един случай“, подчертава опитният специалист от ВМА.

В заключение доц. Атанас Калайджиев признава: „За глаукомата няма лек, но тя не е присъда. При спазване на лекарските препоръки и редовно приемане на медикаменти животът може да протече нормално. Битката с глаукомата не е предопределена при наличието на голям набор от медикаменти, лазерни и оперативни техники. Лечението е продължителен процес, който зависи от поведението на болния и възможностите на лечебното заведение“, категоричен е началникът на Клиниката по очни болести във ВМА.

Вродената е по-честа при момченцата

Глаукомата може да бъде и вродена. В този случай засяга деца от кърмаческа до 3-годишна възраст. Класифицира се като първична, комбинирана и вторична. И за щастие е рядко срещана. „Вродената глаукома се определя генетично (първична), но може да бъде причинена от заболявания или наранявания на фетуса по време на ембрионалното развитие или по време на раждането“, пояснява доц. Атанас Калайджиев.

В 80% от случаите се проявява през първата година от живота на детето. „Макар и рядко, заболяването е значимо – поради лошата прогноза за зрението. Наблюдава се по-често при момчетата, появява се спорадично, но понякога има фамилен характер. Обикновено се засягат и двете очи, макар и в различна степен“, допълва специалистът от ВМА.