„Непосредствено след началото на извънредната ситуация започнахме да обсъждаме възможните изходи от кризата“, разказва Милен Христов, един от основателите на Фондация „Практикум“.

„Сред най-отличаващите се проблеми забелязахме липсата на достатъчен запас в световен мащаб на предпазни сред ства, медикаменти и консумативи, но най-вече на квалифициран персонал, готов да жертва здравето си, за да застане на първа линия срещу никому неизвестната болест и последиците върху човешкото здраве от нея. Започнахме да търсим „студения резерв“ и осъзнахме, че единственото решение, осигуряващо стотици хора персонал, се корени в образователната система и в частност студентите.

В онзи момент те бяха тези, които можеха да поемат дупките в дългите смени в „триажа“ и предболничното обгрижване на пациентите. Впоследствие това се случи с част от тях, но, за съжаление, не беше продиктувано като основна държавна политика.“ Тогава един екип от мла ди хора с различни професии и опит обединява усилията си в тяхна подкрепа.

Г-н Христов, къде точно се къса връзката между университета и болницата?

На база на проучванията, които сме правили, в университетите липсват достатъчно практически обучения. Същевременно въпреки публичността на „специализантските програми“ и лесната информираност за тяхното съществуване през сайтовете на Министерството на здравеопазването или на болничните заведения реалното кандидатстване и впоследствие наемане на специализант представляват огромна трудност.

При провеждането на практическата ни програма „Лекар на село“, където млади бъдещи лекари съвместно със специалист преглеждат хора в лишени от здравни грижи населени места, забелязахме, че студенти от горни курсове (5-6 курс) не са работили никога с ехографски апарат например, а много от тях не са и имали възможността за практикуване на един цял ден съвместно с лекари в реална среда.

В Германия се практикува дуално обучение, при което младите здравни специалисти започват да работят още по време на обучението си. Не би ли могла тази практика да се въведе и у нас?

Това е една от основните цели на фондацията – да мотивираме все повече млади лекари да практикуват. Всъщност установихме, че голяма част от специализантите не са имали реален досег до специалността, която са избрали да специализират…

Какво трябва да се направи на държавно ниво, за да спрат нашите млади лекари да търсят професионална реализация в чужбина?

На първо място трябва да се приеме реална пътна карта за развитие на медицината в България, трябва да се зададат ясни цели. Ако бъдещето на един човек е неясно и се крепи само в ежедневни битови проблеми, то той няма как да бъде мотивиран да работи. Битовизмът е бавен и неспасяем убиец на мечти. В пътната карта е редно да се заложи с приоритет подмладяването на лекарския състав, това е неизбежно.

Сегашната средна възраст на лекарския и сестринския състав е по-близо до пенсионната, отколкото до средната възраст на населението на страната. В този смисъл, ако държавата не използва младия актив, който идва, то тя обрича здравната система на колапс. Държавата трябва да покаже на младите лекари как биха се реализирали по начин, по който да получават достойно възнаграждение – това, за добро или лошо, е свързано с познаване на платежната рамка от страна на НЗОК и частните здравни фондове, по която тема не се обръща абсолютно никакво внимание в образователните институции.

Това ражда, макар и до-бри специалисти, хора, които в бъдеще практически не знаяткак да вземат парите за труда си, връщайки ни в началото на отговора и ни вкарва в порочния кръг на погубването на мечти.

Какво прави фондация „Практикум“ за студентите и младите лекари?

Фондацията бе създадена и вече изпълнява основните си цели, а именно осигуряване на възможността на младите лекари и студенти да натрупат практически опит и да се докоснат до висококвалифицирани специалисти. Да работят с нови, високи технологии и най-важното – да не забравят защо са станали лекари, а именно, за да помагат на хората в нужда безрезервно. Паралелно с прегледите разработваме и формула за практически семинари.

Разкажете ни за вашия проект „Лекар на село“

С него целим да засегнем две теми – първата по линия на адекватна болнична и доболнична помощ на хората по малките населени места, и втората относно липсата на практики в университетите.

По време на проекта в първите две села, които посетихме, установихме, че има хора, които от години не са ходили на контролен преглед, а по далечните кътчета на България се намират и хора, които никога не са били преглеждани с ехограф. Установихме, че голяма част от тях страдат от хипертония, състояние, което може да доведе до много сериозни последици, ако се неглижира.

Кой подкрепя вашите проекти?

За краткото време от създаването си Фондацията успя да набере подкрепа от страна на множество партньори, сред които компании в здравната сфера и извън нея. Изключително сме благодарни на г-жа Мария Димовска и целия екип на PHOENIX Pharma, които прегръщат идеите ни като собствени и съдействат за тяхното реализиране.

Бих желал да използвам трибуната ви, за да благодаря на всички партньори, лекари, колеги и най-вече на студентите, които взимат участие в нашите инициативи. Изключително щастлив съм, че въпреки материалния свят, в който живеем, има толкова голяма група от хора, които са готови да инвестират от личното си време, за да направят нещо добро.

И бих приветствал всички с думите: „Уважавайте лекарите, те са основоположник на нашето здраво бъдеще!“.