Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог
Приятелка сподели с мен: „С времето ще разбереш, че спирането понякога е толкова важно, колкото да продължиш на всяка цена“. Звучи като късметче, дошло с кафето, но ме накара да се замисля. И сега в края на така трудната, тревожна и объркана за всички ни 2020 година е време да спрем и да се замислим.
В края на всяка година, на всеки по-значим период в живота ни и в навечерието на нещо ново е добре да се обърнем назад и да погледнем какво се е случило и как сме го преживели. Някои преживявания са трудни, болезнени и оставят дълбоки белези. Но тези белези са в същото време и медали за храброст. Поглеждаме към тях и си казваме: „Преминах през това, справих се! Значи вече зная как, мога го!“.
Най-трудно е, когато сме в центъра на бурята, когато травматичните събития и болезнени преживявания ни помитат. Но страданието не е нещо, което трябва пасивно да понасяме. То изисква да уважим правото ни да страдаме и да ценим изразяването на чувствата си. Ако това не се случи, има възможност да попаднем в плен на отрицанието – „Това, което преживях, не е толкова страшно, не може да ме събори!“.
Но именно това отричане ни събаря и контролира живота ни, проявявайки се през сериозни зависимости (към храна, вещества, хазарт, дисфункционални междуличностни отношения). Когато си позволим да изстрадаме загубите, тежките моменти и трудностите, можем смело да продължим напред. И само понякога ще се сещаме за тях, поглеждайки към белезите, които носим в душите си.
Някоя песен, аромат или място ще ни напомнят за страданието, което сме преживели, и наред с горчилката ще усетим и гордост от силата ни да се справим, да понесем и преминем през болката.
Независимо дали белезите са резултат от физическо страдание, загуба на близък или отношения, те са сигурно доказателство, че сме преживели труден момент в живота си. Не се срамувайте от белезите си, те са символ на това, че сте силни и справящи се.
Белезите разказват истории, те са част от живота ни. Те са и начин за свързване с другите. Зад всеки белег се крие преживяване, което, ако бъде споделено, може да помогне на някой друг дори само с това, че показва как ние успяваме да преминем през трудностите и да излезем от тях по-мъдри.
Всеки белег, превърнал се в медал, бележи нашата неповторимост. Дори препятствията, през които се налага да преминаваме понякога, да си приличат, то начинът, пътят през тях, е уникален, присъщ само на нас.
„Мисля, че от време на време човек трябва да пълзи в калта, мисля, че трябва да знаеш какво е затвор, какво е болница. Мисля, че трябва да знаеш какво е да гладуваш четири-пет дни. Мисля, че след като си бил в менгемето, започваш да пишеш с радост и облекчение“, казва известният с безкомпромисния си език американски поет и публицист Чарлз Буковски.
И когато това се е случило по един или друг начин в живота ни и ни е белязало със страдание, имаме възможност да погледнем как сме преминали през това. И по-важното – преминали сме! Значи можем! Значи следващия път, поглеждайки белезите, които то е оставило в душата ни, ще знаем, че сме по-мъдри, по-смели, по-успешни, и уверено ще продължим напред.
Ето така белезите се превръщат в медали, които ще свидетелстват за минали битки и победи.
Когато сте обезсърчени, отчаяни и убедени, че в живота ви всичко е объркано, всичко е кал и тиня, си спомнете за лотоса. Да, за цветето, почитано като свещено в Египет, Китай и Индия. Според някои вярвания колкото по-кална и мътна е водата, толкова по-красиви са цветовете на лотоса. Често споделям с клиенти източното вярване – няма значение каква тиня ще сътвориш в живота си, а какви лотосови цветове ще отгледаш в нея!
И накрая ми се иска да споделя с вас думите на един от моите учители: „Това е животът, като остареем ще имаме много медали, с които да се гордеем, и много белези, с които също ще се гордеем. Ако 70 години живеем без медали и белези, това е бил празен, беден живот“.
И замислени за белезите и медалите, с които ни награди трудната 2020 година, смело да погледнем към идната с увереността, че сме по-мъдри, по-можещи, по-справящи се.