Текст: д-р Силвена Цветанова, специалист гастроентеролог в УМБАЛ-Бъргас
Отслабен имунитет и промяна в хранителния режим. Това са „обичайните заподозрени“ за обострянето на язвата с идването на пролетта. Причините за отключването на неприятната болест, която поразява стомаха и дванадесетопръстника, обаче, са далеч повече.
Основните – бактерията хеликобактер пилори и приемът на лекарства. Възможна ли е превенцията на язвената болест? Кои „невинни оплаквания“ не бива да подценяваме? Защо самолечението ú е опасно? И чести ли са рецидивите? Попитахме д-р Силвена Цветанова, специалист гастроентеролог в УМБАЛ-Бургас.
„Язвената болест или т.нар. язва е остър или хроничен дефект (лезия) на лигавицата на стомаха или дванадесетопръстника, получаващ се вследствие на разяждащото действие на солната киселина, която се произвежда в стомаха. Състоянието настъпва при дисбаланс между агресивните и протективните фактори, действащи върху лигавицата на храносмилателния тракт, като главната причина за развитие е инфекция с хеликобактер пилори и злоупотребата с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)“, разкрива д-р Силвена Цветанова.
Ах, този стрес!
Гастроентероложката изрежда и факторите, които обикновено провокират болестта, а именно:
- хроничен стрес;
- тютюнопушене;
- прием на алкохол;
- нездравословно хранене;
- прием на лекарства;
- други заболявания (болест на Крон, ГЕРБ, цироза на черния дроб и др. );
- прекомерно производство на стомашна киселина;
- силно изгаряне и сериозни наранявания на храносмилателния тракт;
- наследственост.
По-често поразява дванадесетопръстника
В от 60 до 80% от случаите на стомашна язва и в около 85 на сто от тези на язва на дванадесетопръстника (дуоденална язва) заболяването се дължи на инфекция с бактерията хеликобактер пилори, подчертава специалистката от УМБАЛ-Бургас. „Друга причина е приемът на специфични лекарства, включително НСПВС, както и комбинацията им с противосъсирващи медикаменти, стероиди. Тези лекарствени средства може да предизвикат раздразнение и възпаление на лигавицата и да повишат значително риска от сдобиване с язва“, алармира д-р Цветанова.
Като уточнява, че дуоденалната язва се среща по-често от стомашната. При това преобладава във възрастта от 30 до 50 години. „Тя е и по-честа при мъжете, докато стомашната засяга двата пола в еднаква степен и се среща най-вече след 40-годишна възраст“, не пропуска да отбележи гастроентероложката. Причинителите на язвена болест и при двете локации са еднакви, като се разделят на предразполагащи (наследственост, повишена възбудимост на нервната система, безразборно хранене, страничен ефект при прием на лекарства, вредни навици и др.) и непосредствени (инфекция с Хеликобактер пилори).
Не се самолекувайте
„За жалост при първия сблъсък с язвата мнозина я неглижират или отдават появата ú на някой друг проблем. И така диагнозата идва със закъснение, когато силите на пациентите са буквално „изпити“ от болестта“, споделя опита си специалистката от УМБАЛ-Бургас. Затова препоръчва при първите симптоми – като гадене, повръщане, болка в областта под гръдната кост, кръв в изпражненията, болка или парене след хранене, трябва да се потърси гастроентеролог.
Реалността обаче е друга – мнозина дълго се „самолекуват“ при тези неприятни оплаквания. „Често се сблъсквам с такива пациенти в моята клинична практика, тъй като много малко хора осъзнават до какви усложнения могат да доведат ненавременното лечение и самолечението. Проблемът е значим, тъй като тези усложнения се развиват безсимптомно. Моят съвет към пациентите е да не се самолекуват!“, призовава д-р Цветанова.
Какви са рисковете от забавено лечение?
„Язвите на стомаха и дуоденума са опасни за тежки усложнения, които изискват незабавно лечение. Такива са възможни на всеки етап от заболяването, а в случаите на асимптоматично протичане (мълчаливи язви) са първата проява. Понякога се откриват и комбинирани усложнения и в подобни случаи липсата на спешна хирургична помощ може да доведе до летален изход от болестта“, предупреждава гастроентероложката.
Тестът за Хеликобактер пилори е задължителен
Ако своевременно се потърси специалист, диагностицирането на язвата не отнема много време. „Диагнозата се поставя на база историята на заболяването, физикалния преглед и допълнителни лабораторни, образни и миниинвазивни изследвания. За да се установи наличието на хеликобактер пилори инфекция, се изследват кръвта и изпражненията или се прави дихателен тест. От образните изследвания могат да се назначат ендоскопия и рентгенова снимка“, обяснява какъв е алгоритъмът д-р Цветанова.
Ендоскопското изследване, от което мнозина пациенти се притесняват, е най-информативно за състоянието на храносмилателната система. „Тази медицинска процедура, наричана още фиброгастроскопия, е основният метод за директно изследване на стомаха и дванадесетопръстника. Гастроскопията позволява директно наблюдение на вътрешната част, т.е. на лигавицата на органите. При нея може да се вземе и биопсия (проба от тъкан), която да се изследва под микроскоп. Така се откриват различни болести или се отхвърля тяхното наличие“, подчертава специалистката от Бургас.
И пробиотици навлизат в терапията
Лечението пък се определя строго индивидуално в зависимост от особеностите в протичането и тежестта на болестния процес при отделните пациенти, наличието на придружаващи заболявания, прием на лекарства, вредни навици и други фактори. „Най-общо терапията се подразделя на два основни вида – консервативна и оперативна. Трайното излекуване е възможно единствено при упорито и системно провеждане на комплекс от оздравителни мерки, предписани от лекуващия лекар и при активно участие на самия болен“, не пропуска да отбележи гастроентероложката.
„През годините са се използвали редица медикаменти Н2-блокери, антиацидни средства, мукозни протективни агенти (инхибитори на протонната помпа – ИПП). Понастоящем най-предписвани и най-ефективни са ИПП. В последните години се опитва приложение и на пробиотици в лечебната схема за ерадикация на хеликобактер пилори“, споделя опита си д-р Цветанова.
Има 50% шанс за рецидив
Рецидивите обаче не са изключени. „Язвата наистина може да се върне. Бактерията хеликобактер пилори процъфтява в кисела стомашна среда и умира, когато се лекува с антибиотици. Но има 50% шанс да се появи отново. Освен това язвата може да рецидивира като резултат от други фактори“, признава гастроентероложката. Пациентите трябва да са подготвени, че при усложнения може да се наложи оперативно лечение.
„Те се делят на остри и хронични. Към първите спадат кръвоизлив и перфорация, а към вторите – пилорна стеноза, пенетрация и малигнена дегенерация. Кръвоизливите са най-честата причина за смъртния изход при това заболяване. Друго опасно усложнение е перфорацията на язвата. Този вид усложнение налага незабавна хоспитализация и оперативна намеса, която е животоспасяваща“, алармира д-р Цветанова.
Препоръките – често хапване и здрав сън
Диетичният режим е от съществено значение както за лечението на активната язва, така и за нейната профилактика. „Той включва приемане на храна 5-6 пъти дневно, която да е механически, химически и термически щадяща. Медикаментозната профилактика се осъществява съвместно с диетичния режим. Прилагат се същите лечебни средства като при обостряне, но в по-малки дози“, уточнява гастроентероложката. Д-р Цветанова дава и съвети по отношение на превенцията на болестта, която може да бъде както първична, така и вторична.
Препоръки за първична превенция:
- избягване на стреса;
- правилно и навременно хранене;
- отказване от лошите хранителни навици;
- сън най-малко 6-8 часа;
- лечение на заболявания, водещи до язва;
- отказ от прием на ненужни лекарства;
- повече спорт;
- изследване – дори при слаба болка.
Препоръки за вторична превенция:
- редовни курсове на лекарствена терапия;
- навременно лечение на инфекциозни заболявания, които могат да доведат до поява на язва;
- стриктно спазване на предписаната диета за дълго време;
- задължителен прием на минералнa водa.
Режимът е до живот
Мит или реалност е, че болестта се пробужда след „отстъпването“ на зимата? „Да, язвата „атакува“ напролет. А влошаването се дължи на храните, които навлизат в менюто ни през този сезон. През пролетта настъпва дисбаланс в метаболитните процеси, дефицит на витамини и микроелементи, повишено отделяне на солна киселина в храносмилателната система“, разкрива специалистката от УМБАЛ-Бургас.
„Противно на всеобщото схващане обаче, че болестта се появява по-често през пролетта, тази зависимост не е абсолютна. Истината е, че извън сезонността и хранителния режим има други предразполагащи и рискови фактори, които я отключват“, признава гастроентероложката.
А на финала напомня – щом веднъж си диагностициран с язва, е нужно режимът ти да е по-специален. „Всяка храна, която пациентът приема, трябва да бъде такава, че да не дразни лигавицата на стомаха или дуоденума. В случай че оплакванията са налице, е препоръчително диетичният режим да се съчетае с медикаментозна терапия“, отбелязва д-р Силвена Цветанова.