Олга Георгиева

Могъщата Римска империя оставя след себе си хиляди километри от пътища, пръснати из Алпите, Италия, Германия, Франция и Корсика, Иберийския и Балканския полуостров, в Британия, Мала Азия и Близкия ориент. По тях нейните легиони, култура и огромно влияние достигат до целия познат ни свят. Ако обичате да пътувате, един ден непременно и Вашият път ще стигне до Рим.

Вечният град съхранява историята на нашата цивилизация повече от 2800 години. Разположен е на реките Тибър и Аниене и на хълмовете Палатин, Авентин, Квиринал, Капитолий, Виминал, Есквилин и Целий от античността, а в ново време и на хълмовете Ватикан, Пинций, Яникул, Монте Сакро и Тестачо. Центърът на Рим е на около 24 км от бреговете на Тиренско море, но територията му достига до тях в югозападния район Остия. Италианската столица е един от най-големите градове в Европа. Няма друг град с такава концентрация на хилядолетна история и култура, с толкова величествена архитектура от различни периоди. Това е град с много лица, които туристите, следващи най-популярните маршрути, едва ли виждат. Елегантният и просторен бизнес квартал „Еур“. Скъпите квартали „Париоли“ и „Прати“ с разкошни сгради, потънали в зеленина. Шумният,  пренаселен и много мръсен в последно време исторически център. Бедните, грозни и никак небезопасни зони. Ужасният трафик. Тълпите от туристи. Забързаните жители на Рим, които, притиснати от проблемите на ежедневието, не възклицават, минавайки покрай архитектурни шедьоври и исторически паметници. Бутиците на големите италиански и световни дизайнери. Старият квартал „Трастевере“ с романтични тесни улички. „Виа Апиа антика“, най-важният път в Древен Рим, свързан и с въстанието на Спартак. Пиниите, палмите и Веспи-те из целия град. Не си правя илюзии, че мога да ви разкажа накратко всичко, затова в предколеден Рим ще ви заведа до няколко места, които са оставили силен спомен у мен. Само да ви предупредя – няма сняг и времето е меко, прилича на октомври в София.

Базиликата „Сан Клементе“
В базиликата, осветена в памет на четвъртия римски папа – свети Климент – е погребан Константин-Кирил Философ, един от създателите на славянската писменост. Освен този факт особено ме впечатляват трите нива на базиликата, две от които под земята. Преди да дойда тук, не ми беше съвсем ясно как точно изглеждат историческите пластове. В „Сан Клементе“ се виждат много от етапите на строителната история на Рим. Слизайки надолу, усещаме, че всяко ниво е не само различна дълбочина и пространство, но и различно време. В най-ниското ниво на базиликата се намират остатъци от езически  олтар на бог Митра от II век и антична сграда от І век, издигната върху изгоряла по време на Нероновия пожар постройка. Запазена е дори настилката по пода на жилището – теракота, подредена в стил рибена кост. Второто (средното) ниво е християнска базилика от ІV век, а третото (настоящото) – трикорабна базилика, изградена през ХІІ век. До входната ú врата е поставена мраморна кутия с цитати от глаголическия текст на Асеманиевото евангелие – важна старобългарска книга, която се съхранява в библиотеката на Ватикана. Върху нея е отбелязан и маршрутът на пътя, по който българският книжовник и просветител Кирил стига до Рим. Гробът му се намира в криптата, обкръжен от мемориални украшения от славянските народи. Тук има и мозайка, подарена от Българската православна църква през 1929 г., с портрета на св. Кирил и с надписи на български и италиански език.

Базиликата „Св. Петър“
И второто място е базилика, най-голямата църква в света. На площада пред нея пъстрото множество тръпне в очакване папата да се покаже на малкото балконче вдясно и да помаха с ръка. Не можем да не си спомним за „Българската следа“, за Сергей Антонов, несправедливо арестуван и съден за съучастие в атентата срещу папа Йоан Павел II през
1981 г. „Свети Петър“ е едно от основните свещени места на католицизма и най-известният паметник на ренесансовата архитектура. Проектиран е от Донато Браманте, Микеланджело Буонароти, Карло Мадерно и Джовани Лоренцо Бернини. В него се намира гробът на свети Петър, един от дванадесетте апостоли на Исус Христос, смятан от католиците за пръв епископ на Рим и пръв в списъка на римските папи. Базиликата впечатлява както със своите размери – представете си пространство, малко по-голямо от две футболни игрища – така и с изключителната красота на интериора си. В първата капела отдясно се намира шедьовърът на Микеланджело – „Пиета“. По мраморния под за сравнение са отбелязани дължините на други катедрали – „Свети Павел“ в Лондон, Миланската и Кьолнската катедрала, Парижката „Света Богородица“ (Нотр Дам), Исакиевският събор в Санкт Петербург.

Хълмът Авентин
И сега изненада: на хълма Авентин има едно тайно място, откъдето можем да видим от неочакван ракурс купола на „Св. Петър“ – през дупката на една ключалка! Ключалката се намира на портата на Приората на Рицарите на Малта и не е случаен ефект, а е дело на Джовани Батиста Пиранези – архитект, художник график и археолог. Вилата на Приората се намира след Портокаловата градина и площада на Рицарите на Малта. Ако портата ú е затворена, със сигурност пред нея ще има малка опашка от хора, които искат да надникнат през ключалката. А гледката е наистина вълнуваща както през деня, така и през нощта, и много неочаквана, ако не знаете за нея. После ще разгледаме потъналия в зеленина хълм Авентин – спокойна, тиха зона, далеч от градския хаос и тълпите от туристи. Известен е с красивите си средновековни църкви, с общинската Розова градина (разположена на 10 000 кв. м и една от най-красивите в света) и с Портокаловата градина, от която се разкрива чудна гледка.

Фонтанът ди Треви
Ще ви го покажа много късно вечерта или много рано сутринта, за да се насладите на красотата му, без да ви блъска тълпата от туристи. Синьо-зелената вода контрастира на пенливия фонтан и белия мрамор на сградата. Фонтанът е построен през 1762 г. от Николо Салви, а се нарича „Треви“, защото свързва три улици (tre vie). В центъра му стои фигурата на бог Нептун, а от двете му страни има по една женска фигура, символи на изобилието и здравето. Точно до фонтана ди Треви се намира църквата „Св. Викентий и Св. Анастасий“, която по желание на папа Йоан-Павел II е дадена за използване от Българската православна църква. Ще хвърлим по една монета, за да се върнем отново в Рим – трябва да се обърнем с гръб към фонтана и да я пуснем да прелети над дясното ни рамо. Тази традиция е създадена от германските интелектуалци, които идвали в Рим през XVIII в, следвайки древен езически обичай за принасяне на дарове към боговете във водата. Този ритуал бил доста ексцентричен за времето си, но придобил световна слава благодарение на развитието на туризма след Втората световна война и, разбира се, на киното. Събраните във фонтана монети се даряват за благотворителност. Можете да си представите какъв поток от хора идва да спази традицията, само от сумата, извадена през 2012 г. от фонтана: над 540 000 евро. Принасяме и нашия дар, ще се върнем пак!