Текст: Олга Георгиева

Когато навън навява сняг и мъглите пречат да се пътува през уикенда, идва най-доброто време за музеите. Всеки град има своите и дори да сте ги виждали някога, нищо не пречи да ги разгледате пак и да ги покажете на децата си. А има и съвсем нови. В този брой ви каним на съботна разходка из най-интересните музеи на София.

В списъка с музеи в София ще видите Националния исторически музей, Националния природонаучен, Археологическия  и Етнографския музей към БАН, Националния музей „Земята и хората”, Националния военноисторически музей, Националния политехнически, Музея за съвременно изкуство, Музея за история на София както и много стари къщи-музеи – на Яворов, на Петко и Пенчо Славейкови, на Димитър Димов, Никола Вапцаров, Панчо Владигеров и др. Но има и някои, за които може и да не сте чували – като например Музеят на социалистическото изкуство и Детският научен център „Музейко”. Дори в Нощта на музеите и галериите е трудно да обиколите всички, затова този януари ще направим специална селекция.

Музеят за история на София
От 2015 г. ценната колекция на създадения през 1928 г. Музей за история на София се помещава в сградата на бившата Централна минерална баня на пл. „Бански” № 1. Доколко удачно е решението на място с лечебна гореща минерална вода и върху вече специално проектирани басейни да се направи музейна експозиция, ще покаже бъдещето. Част от сградата все още се реставрира, обсъждат се идеи тя да се използва за бани и спа процедури. За някой, който като дете е идвал да плува в прекрасната сграда, ще бъде истинско откритие да види на същото място музей. А музеят е наистина добър. В залите, посветени на различни епохи от софийския живот, има и мултимедийни терминали, където можете да прочетете повече за конкретни исторически периоди и събития и да разгледате снимки. Голяма атракция е запазеният стар трамваен вагон, в който можете да седнете да се „повозите” и да изгледате кратък черно-бял филм за София от преди малко повече от 100 г. Нашата столица е един от първите електрифицирани градове в Европа. В първите електрически трамваи в града имало първа и втора класа, но демократични софиянци бойкотирали разделението на класи и то било премахнато. В мотрисата ще прочетете стара табела с правилото: „Плюенето е забранено!”. Вероятно ще ви е интересно да видите будката за вестници и колоната за афиши от началото на ХХ век, първия „Мерцедес” на двореца от 1905 г., златната каляска на Фердинанд, много запазени от двореца и от богати софийски къщи мебели, дамско и мъжко облекло, бижута и аксесоари за дома от този период. Музеят за история на София притежава над 120 хил. движими културни ценности – находки от археологически разкопки, монети, накити, старинни оръжия, облекла, ордени и медали, театрални и филмови плакати, оригинални документи и снимки, вещи на известни исторически личности, сред които княз Александър I, цар Фердинанд, Стефан Стамболов, Драган Цанков и др. Най-ранните експонати са от новокаменната епоха, открити при археологически проучвания на неолитното селище в кв. „Слатина”.  Национално богатство са златната купа от с. Казичене, фибули със злато и ахати от римската епоха, манофили от
ХVІІІ век , „Златната каляска” стил Луи ХVI, позлатеното бюро – подарък на цар Фердинанд от Ото фон Бисмарк, и др.

Етнографският музей
А сега да отидем до бившия княжески дворец, където се намират Националният етнографски музей и Националната художествена галерия. Когато през
1879 г. сградата става резиденция на княз Александър Батенберг, тя е напълно преустроена от архитектите Румпелмайер, Колар и Майерберг, а по-късно отново е реконструирана и разширена с източното крило от Грюнангер, създател на много от красивите стари къщи на София. Дворецът съдържа елементи на ренесанс, виенски барок и напомня френските дворци от ХVІІІ в. За съжаление, днес не го виждаме в пълния му блясък поради неадекватното му поддържане през годините и сега. В залите му се помещава музеят, съхраняващ десетки хиляди обекти на традиционната българска култура. Те са обособени на колекции с над 55 000 експоната: „Дърворезба”, „Домашни занятия и покъщнина”, „Българско народно облекло”, „Обичаи и обреден реквизит”, „Керамика”, „Медникарство”, „Ковано желязо”, „Накити”, „Шевици” и др. Този музей има много голямо значение, защото съхранява във времето българската култура, традиции и фолклор, пази живи историята и обичаите ни.

Националният природонаучен музей
На бул. „Цар Освободител” 1, съвсем близо до Етнографския музей, се намира сградата на Националния природонаучен музей, изключително интересен и за деца, и за възрастни. Експозициите му се простират на 4 етажа, в 15 отделни зали са изложени минерали, птици, земноводни и влечуги, риби, бозайници, насекоми, растения и др. Най-малките разглеждат в захлас експонатите и с особен интерес тези на най-големите животни, от които даже ги е малко страх. Тук ще видим изчезналия в света преди 90 години каролински папагал, изчезналите в България тюлен монах, брадат лешояд, малка дропла, сив и момин жерав, степна усойница, немска есетра. Ако не сте идвали, откакто вас самите са ви водели от училище, и вие има какво ново да видите: на втория етаж е представена нова колекция фосили от периодите юра и креда – зъби на тревопасни динозаври, отливки на нокти от хищни динозаври, черупки от яйца на титанозаври, фрагменти от бронята на бронирания динозавър (Ankylosauria), както и отпечатък от кожата на хадрозавър. В залата с едри бозайници на третия етаж може да видите най-новите препарати на бозайници от Южна Африка, лично дарение от д-р Краснодар Иванчев. От последните години музеят вече има бял носорог – цял препарат, хималайска мечка, диорами, изобразяващи живия свят на Арктика (бели мечки и тюлен), Африка (черна пантера), Азия (тигър) и южноамериканската тропическа гора (с ягуар, папагали ара и маймуни тамарини).

Музейко
Но ако в разходката ни досега децата непрекъснато слушаха „Не пипай това!”, „Не влизай там!”, има и един нов музей, създаден специално за тях – „Музейко”. В този уникален музей на науката те могат не само да пипат, но и да играят и да участват в експерименти и наблюдения. Затова отиваме към Студентския град, където музеят на децата отвори врати също през 2015 г. Всичко в дома на „Музейко” е мислено до най-малката подробност – от характерната архитектура и енергийната ефективност до пространството за интерактивни експонати, всеки от които събужда любопитство у децата към наука, инженерство, екология, комуникации и изкуства.

А аз се надявам тази наша кратка разходка да е събудила желание да разгледате и останалите музеи в София, както и чудесните музеи в други градове на България.