Текст: Христо Донев

Има редица спортове, чиито корени са свързани с воденето на битки и война. Пример за това са хвърляне на копие, стрелба с лък и фехтовката. Най-популярният от тях обаче въобще не е свързан с физически усилия. Това е играта шах, която на практика пресъздава тактически и стратегически ходове на две армии.

ИСТОРИЯТА

Самата дума „шах“ идва от персийски и означава император, а думата „мат“ означава мъртъв. Който умъртви противниковия император (цар), той печели играта. Има много теории и легенди за произхода на играта. За нейна родина най-често се споменават Индия и Персия в периода III-VI в. Най-вероятен е индийският произход, като производна на играта шатрандж.

С различните свойства (движения на фигурите и с тяхното разположение) играта е отразявала състава и функциите на тогавашната индийска войска, образувана от четири части: слонове, бойни кули, коне и пехотинци. От Индия шахът се разпространява и в Персия, а след завладяването на персите от арабите се пренася в Европа. Това става във времената, когато южните области на Испания са част от Арабския халифат.

Около 1200 г. правилата на шатранджа започват да бъдат видоизменяни в Южна Европа и около 1475 г. няколко основни промени оформят играта такава, каквато е позната днес. Първият съвременен шахматен турнир е проведен в Лондон през 1851 г. и е спечелен изненадващо от германеца Адолф Андерсен, относително неизвестен играч по онова време. Сред легендите на този спорт са Боби Фишер, Анатолий Карпов, Гари Каспаров, Вишванатан Ананд.

ПРАВИЛАТА

Шахът се играе от двама души, застанали един срещу друг пред шахматната дъска, която се състои от 64 карирани квадрата в конфигурация 8 по 8. В началото на играта всеки шахматист разполага с 16 фигури – цар, царица, 2 офицера, 2 коня, 2 топа и 8 пешки.

Всяка от тези 6 различни фигури си има свой начин на движение, като целта е да се отнемат фигурите на противника, да се извадят от дъската и така да се улесни „матирането“ на царя на противника. Играта може да бъде спечелена не само с мат, но и с доброволно предаване на единия играч, който е изгубил прекалено много фигури и очевидно няма как да победи в дадената партия.

Възможно е да се достигне и до равенство (така наречения пат), при който никой от двамата не може да спечели. Ходът на играта се разделя на три фази: откриване на партията, развитие и край. Шахматистът с белите фигури винаги прави първия ход, като след това играчите започват да се редуват, премествайки по една фигура (с изключение на рокадата, при която се местят по 2 фигури – цар и топ). Фигурите се местят до свободно поле или до такова, което е заето от противника, при което се отнема неговата фигура и се отстранява от шахматната дъска.

Играчите имат право да местят произволна фигура с изключение на момента, в който царят им е поставен под атака („шах“). Тогава трябва или да се премести царят или друга фигура, която да го защити. Ако единият играч не може да направи ход, тъй като всичките му фигури са блокирани, тогава се стига до реми (равенство).

БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА

България може да се похвали с двама световни шампиони в този престижен спорт. Това са Веселин Топалов и Антоанета Стефанова. Роденият в Русе гросмайстор става първенец на планетата през 2005 г. в Аржентина, когато Топалов печели формалното световно първенство, което представлява турнир между осемте най-добри шахматисти в света.

За изключителните си постижения през годината Веселин Топалов е награден с най-високата награда в шаха – Шахматен Оскар. През 2006 г. губи титлата от Владимир Крамник  в Елиста, Калмикия. Мачът е съпътстван с редица скандали, най-известният от които е за честотата на посещения на тоалетната от Крамник.

Софиянката Антоанета Стефанова пък носи короната при жените от 2004 до 2006 г. В спор за титлата тя побеждава рускинята Екатерина Ковалевская, след като общият резултат след трите партии е 2,5 на 0,5 в полза на българката. Така на 25 години става десетата световна шампионка по шахмат за жени. През 2000 г. става единствената българка, участвала в шахматна олимпиада за мъже, като печели 3 точки от 7 партии.

На 3 юни 2012 г. Антоанета Стефанова печели възобновеното световно първенство по ускорен шахмат за жени в Батуми, Грузия, и става втората световна шампионка по ускорен шахмат след унгарката Юдит Полгар.