Водният часовник е устройство за измерване на времето чрез изтичане на вода от съд, обикновено през тесен отвор. Това е бил най-точният инструмент за широка употреба, чак докато през ХVІІ век не бил заменен от много по-прецизните часовници с махало. Водните часовници са били първите инструменти за измерване на време, съществували са на територията на Месопотамия, в Индия и Китай. Смята се, че са създадени около 3000 години преди новата ера. Някои проекти на водни часовници са разработени независимо едни от други, а понякога са пренасяни с развитието на търговията. Настройвал се с помощта на слънчев часовник и бил използван за нуждите на астрономията, но и за отмерване на времето на адвокатските пледоарии, проповедите и службите в църквите. Воден часовник е намерен в гробницата на египетския фараон Аменхотеп І (1525 – 1504 г. пр.н.е.). Гърците ги наричали клепсидри (крадци на вода). Това са били цилиндрични или конусообразни съдове, които бавно и равномерно се пълнели с вода, а часовете са означавани чрез отметки върху съдовете. Усъвършенстваните водни часовници имали постоянен проток на вода, някои от тях звънели или използвали гонгове, а при други се отваряли врати и прозорци с малки човешки фигурки или се задвижвали стрелки, циферблати и астрологически модели на космоса.