Водният спорт, пълен с адреналин
Александър Вучкович
За успешното каране на водни ски са необходими: моторница с водач, водни ски и въже за теглене, като се препоръчва да се носят предпазна жилетка и каска.
Зараждането на водните ски обикновено се свързва с коренните жители на Малайзия, които се отпускали на вълните, седейки или лежейки върху дъски. Според някои автори, занимаващи се с историята на този спорт, първото каране на водни ски е реализирано от Ралф Самуелсен през 1922 година в Лейк Сити, Минесота. Той стоял на две дъски, вързан с въже за движеща се лодка, управлявана от брат му Бен. Това негово начинание останало съвсем незабелязано, така че Самуелсен започнал да рекламира новия спорт в САЩ. Други автори посочват, че първият воден скиор е Фред Уолър, който е патентовал първите водни ски, два пъти по-широки от онези за сняг, наричайки ги Долфин Акуа Скийс. Норвежкият скиор Петерсен пък е първият човек, който кара водни ски в Европа (на Лазурния бряг).
Първият клуб по водни ски е основан през 1929 г. в САЩ, а през 1936 г. се провежда първото състезание, на което Дж. Андерсън изпълнява акробатични фигури на една или две ски и скокове от един метър. Три години по-късно, 1939 г., водните скиори скачат и до 10 метра. Същата година е създадена Американската асоциация по водни ски (American Water Ski Association), бързо след това и Европейската, а през 1946 г. и Международен съюз по водни ски (Union Internationale de Ski Nautique). Следващата година се провежда Европейско първенство по водни ски, а след това и Световно първенство.
Днес карането на водни ски се практикува на пет континента. Има над три милиона официално регистрирани състезатели, но и огромен брой аматьори. Освен карането на ски зад моторницата, когато скиорът е свързан с плавателния съд чрез въже за теглене, много атрактивни са и слаломът с водни ски (преминаване между препятствия), както и скоковете. Когато моторницата докара с много висока скорост водния скиор до рампата, той може да прелети и над 70 метра.
Техника
Карането на водни ски започва в дълбоки води, след като скиорът даде знак на водача на лодката да го задвижи и да ускори постепенно, което му позволява да се изправи на ските. Скоростта на движение на скиора е между 22 и 58 км/ч, а най-висока скорост се достига при слалом състезанията – над 200 км/ч. Слаломът с водни ски се изпълнява само на една, специално проектирана ска, на която скиорът стои с два крака.
Състезания
В състезанията с водни ски участват най-малко по двама водни скиори, наблюдатели и водачи на моторници. Всички участници започват надпреварата във водата, по точно определено трасе. Победител е този, който за най-кратко време стигне до целта. Понякога скиорите изпълняват за публиката вълнуващи номера, а най-известните са така наречената човешка пирамида, скокове и салта.
Слалом
Всъщност слаломът се изпълнява на моноска, а водните коридори са маркирани с фиксирани плувки на 11,5 м от ляво и отдясно от централния курс на моторницата. Преминаването по коридора е успешно, когато скиорът обиколи всяка от плувките, разстоянието, между които, обикновено е от 2,1 м. След всяко успешно преминаване въжето се скъсява, а финалният резултат се пресмята въз основа на скоростта на лодката, дължината на въжето за теглене и броя обиколени плувки.
Скокове
Скоковете се приемат като екстремна дисциплина по каране на водни ски. Изпълняват се на две ски със защитни каска и облекло. Стартовата плувка е отдалечена на около 210 м от рампата, чиято височина е между 1,5 и 1,8 м, докато бързината, с която се движи моторницата, е между 48 и 57 км/ч. Скокът е успешен, ако водният скиор мине през рампата и след полета успее да се приземи във водата, без да падне от ските.
Карането на водни ски е много вълнуващ спорт, но също така е и потенциално опасен. На начинаещите се препоръчва да карат водни ски с влек, защото не изисква толкова умения и е много по-безопасно от карането зад движеща се моторна лодка. При карането на водни ски посредством влек скиорът не навлиза в дълбоки води, той трябва само да се намести и да се плъзне по повърхността на водата. Препоръчително е спортът да се практикува, когато водата е спокойна, без вълни, защото заради тях неопитният скиор може да изгуби контрол и да падне във водата, което да доведе и до по-тежки телесни наранявания.
Историята на влека за водни ски
В средата на миналия век немският изобретател Бруно Риксен пробвал да кара водни ски в Холандия. Въодушевен от този спорт и недоволен заради навалицата в училището по водни ски, след завръщането си в Германия, измислил така наречената машина за ски, която е пусната в употреба за първи път през 1962 г. в едно германско езеро. Официалното списание на Световния съюз по водни ски публикува положителна рецензия за машините за каране на ски, изтъквайки, че този вид съоръжение позволява едновременното каране на до 10 скиора и то без лодка.
Бруно Риксен получава признание за своето изобретение през 1976 г., а почти едно десетилетие по-късно Международната федерация по водни ски основава Съвет за каране на ски на влек. Така е родена и призната четвъртата дисциплина по каране на водни ски.
Водни ски
В зависимост от стила на каране, водните ски могат да бъдат за свободно каране, трикове, слалом и ски за скокове. Оборудвани са с гумени автомати, съответстващи на размера на стъпалата на скиорите. Имат заоблени върхове, благодарение, на които се създава подемна сила, а на опашките – стабилизатори за по-лесно поддържане на желаната посока.
Въже за теглене
Въжето за теглене е връзката между скиора на водни ски и лодката и обикновено е дълго между 18 и 23 м. Направено е от неразтеглив, оставащ на повърхността материал, който не може да се заплете и не попива вода. Единият му край е закачен за лодката, а на другия му край е дръжката, за която се държи скиорът.