Текст: Христо Донев

Академичното гребане или просто гребане е сред най-популярните спортове, които се практикуват във вода. Състезателите се надпреварват с лодки в реки, езера, канали или морета, борейки се както помежду си, така и с водната стихия.

Това е един от най-тежките спортове, който натоварва и развива мускулатурата на цялото тяло и изисква много голям витален капацитет (вместимост на белите дробове). Гребането е изключително подходящо за развиване на гладиаторска физика, който може да се практикува и на закрито чрез специални тренажори.

ИСТОРИЯТА

Данни за практикуване на гребане има още от 1430 г. преди новата ера. Върху погребална плоча, открита в Египет, се разчита надпис за подвизите на местния войн Аменхотеп, който е печелил и много състезания по гребане. В „Енеида“ Вергилий споменава за гребането като неразделна част от погребалните игри, организирани от Еней в чест на неговия баща. През XIII век състезанията с лодки, които са били част от венецианския фестивал, са били наричани регата.

В модерни времена първите гребни състезания започват да се провеждат в Лондон, като участници са гребците, които предоставят таксиметрови и фериботни услуги по течението на река Темза. Най-старото оцеляло до днес състезание е „Гербът на Доджет“, което се провежда от 1715 г. и се простира от лондонския мост до Кенсингтън и Челси. Постепенно състезания започват да се правят и по други британски реки, най-вече по Тайн. В края на XVIII в. започват да се провеждат и множество аматьорски състезания.

Първите в университета Кеймбридж се организират през 1815 г., а през 1827 г. се провежда първата надпревара, организирана от университета Оксфорд. Тези два отбора се считат за най-старите в света, които съществуват и до днес, като съперничеството им е легендарно в средите на гребането.

ПРАВИЛАТА

За разлика от кану-каяка, тук греблата имат опорна точка с корпуса на лодката. Докато гребе, спортистът е седнал с гръб към носа на лодката и с лице към кърмата. За задвижване на борда се използва една и съща техника, но има различни видове състезания – за издръжливост, за време, за надбягване в определена дистанция и други.

Съществуват две основни форми на гребане: разпашно и скул. При първата всеки от атлетите държи с две ръце едно гребло. Обикновено екипажът е по двойки, четворки и осмици, като четният брой на гребците е продиктуван от факта, че трябва да има баланс в броя на греблата, в противен случай от едната страна ще се получи по-силно загребване и лодката няма да може да се движи направо.

Освен гребците на борда има и кормчия, който подпомага правилната посока на движение. При скула всеки от гребците разполага с две гребла, по едно във всяка ръка.

При този стил рядко се използва кормчия, като екипажите могат да се състоят само от един гребец или от двойка и четворка гребци.

ГРЕБЦИТЕ

Гребането е един от малкото спортове извън бойните, в които съществува разделение по категории. Те са лека и тежка. При втората гребците са много високи, с широки рамене, дълги крайници. Ръстът на атлетите на олимпийско или международно ниво е между 190 и 206 сантиметра при мъжете с тегло около 120 килограма. Жените са със 186 сантиметра среден ръст.

Леката категория е въведена за насърчаване на популярността на спорта. На международно ниво ограниченията са тегло от 72,5 кг при мъжете и 59 кг при жените. На олимпийски игри леката категория е ограничена до двойка мъже, четворка мъже и двойка жени.

ЛОДКАТА

Лодките са дълги и тесни, като имат напречно сечение под формата на полукръг, за да се намали съпротивлението на водата. Съществуват няколко варианта, при които се прави компромис между скорост и стабилност на лодките при избора на форма на корпуса.

Обикновено кърмата има форма на перка, за да се предотврати преобръщането и отклоняването от курса и да се подобри управлението. Първоначално лодките са се правили от дърво, но днес почти всички са от композитни материали, като двоен слой въглеродни влакна. Световната федерация по гребане въвежда минимално тегло на лодките, за да се избегне вземането на предимство чрез използване на високотехнологични материали.

Греблата при скул са дълги между 250 и 300 сантиметра, а при разпашното гребане са от 340 до 360 сантиметра, като в двата случая са с обиколка около 25 сантиметра. В долния им край са плоски, като размерите на тази част е 50 на 25 сантиметра. Класическите гребла са направени от дърво, но съвременните са от скъпи и по-трайни синтетични материали като въглеродните влакна.

Обикновено тази широка част на греблата е боядисана в цветовете на клуба, от който са състезателите, или в цветовете на националния флаг, когато става въпрос за международни състезания.

У ДОМА

Гребането може да се тренира и на закрито. Използва се тренажор, наречен ергометър. Чрез него се придобива техниката и силата за гребането, като той е полезен и за поддържане на формата, когато гребният канал е замръзнал или е далече и за трениращите не е толкова рентабилно постоянно да пътуват.

Ергометърът обаче не е в състояние да покаже истинските способности на гребците, тъй като при него не съществува възможност да се имитира точното съпротивление на водата, движението на греблата и не могат да се видят способностите на състезателите да пазят баланс при странично удряне на лодката от вълните. Когато гребците са опитни, ергометърът може да им помогне да поддържат мускулната си кондиция.

БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА

Българските гребци дебютират на олимпийски игри през  1968 г. в Мексико. Там Атанас Желев и Йордан Вълчев финишират на четвърто място в двойка скул. Първият голям успех за страната ни идва на игрите в Монреал, Канада, през 1976 г.

При жените Здравка Йорданова и Светла Оцетова печелят златните медали на двойка скул. Стоянка Груйчева и Сийка Келбечева също печелят титлата на двойка без кърмчия. В Канада сребро печели и четворката ни с кърмчия. При мъжете първия медал идва в Москва през 1980 г. Там бронз взима четворката ни на скул. В следващите олимпиади България редовно печели медали.

Последните ни успехи идват през 2000 г. в Сидни, където Румяна Нейкова печели сребро в скифа и през 2004 г. в Атина, когато е с бронзов медал. Такъв взима и Иво Янакиев в скифа. През 2008 г. в Пекин Нейкова стига до върха, като триумфира със златен медал в скифа.