Текст: Христо Донев
Спортовете във вода винаги са допринасяли за изграждането на правилна физика при хората. Когато освен с времето или с оценките на съдиите състезателите трябва да се борят един срещу друг за победата във водна среда, се получава истински атрактивна битка.
Водната топка или т.нар. ватерпол съчетава елементи от плуването и хандбала.
Историята
Водната топка произлиза от Англия и Шотландия. В началото се развива като демонстрация на умения и сила по панаири и изложби през ХІХ век. Първите правила са били разработени от Уилям Уилсън. При тях са били позволени доста груби действия, като натискане на противника под водата, скачане върху него с цел противодействие на стрелбата му и други, които днес не са разрешени. Това е първият воден спорт, който е застъпен в програмата на летните олимпийски игри и дебютира през 1900 г. в Париж. През годините става популярен най-вече в Унгария, Хърватия, Сърбия, Русия, САЩ и Австралия.
Правилата
Всяка среща се играе в басейн между два отбора от 7 души (6 полеви и 1 вратар). Целта на всеки отбор е да отбележи колкото се може повече голове в противниковата врата. Топката е с размери на футболната, но е изработена от водоустойчив найлон. Вратите са високи 90 сантиметра и широки 3 метра. Обикновено домакинският отбор играе с бели шапки, а гостите със сини, въпреки че са позволени всякакви цветове. Вратарите са с червени шапки. Размерите на игрището при водната топка не са фиксирани, като могат да варират от 20х10 до 30х20 метра, а минималната дълбочина на водата трябва да е 1,8 метра. Играчите могат да бъдат заменяни по време на прекъсванията, след гол или в началото на всяка част. Мачът е разделен на 4 части, като продължителността им зависи от нивото (според различните възрастови групи и пол), на което се играе, като може да бъде от 5 до 9 минути на четвъртина. Всеки отбор има право да владее топката не повече от 30 секунди, след което задължително трябва да я изстреля към противниковата врата. След изтичането на времето за атака, ако не се произведе хвърляне на топката с цел отбелязване на гол, тя преминава във владение на другия отбор. Всеки отбор може да поиска по 2 едноминутни таймаута във всяка част и един, ако се стигне до продължение. Това прекъсване може да бъде поискано от единия отбор само когато той владее топката. Вратарите са единствените играчи в мача, които могат да докосват топката с двете си ръце едновременно, както и да стъпват на дъното за дълго време. Всички останали имат право да поемат и изстрелват топката само с една ръка, като почти през цялото време те трябва да плуват. Забранено е топката да се потапя под вода, за да се опази от противника, а също така е забранено дърпането или потапянето на друг играч, различен от този, който е с топката. Водната топка е много труден спорт, понякога доста груб, като понякога се стига до късане на бански костюми, а ватерполистите трябва да преплуват минимум 3 километра през четирите части. При нецензурни реплики или непристойно поведение на играчи, треньори или други лица от треньорския щаб те биват отстранявани незабавно до края на срещата и трябва да заплатят парична глоба. В случай на грубо нарушение от страна на играч то той се отстранява до края на срещата и отборът му остава с човек по-малко в рамките на 4 мин. Изисква се силна координация, за да се получават така наречените сухи пасове (без падане на топката във водата, от ръка на ръка). По време на мач състезателите плуват кроул и гръб, а за да се държат над водата, използват трамбовка (начин да задържиш тялото си изправено над вратата, използвайки специфични движения с крака). Вратарите стоят на трамбовка и им е позволено да плуват до средата на игрището.
У нас
България има скромни традиции в този спорт, които се изразяват с участията на националния отбор за мъже на няколко големи форума. Това става на олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. и в Москва през 1980 година, като се класира съответно на 11-то и 12-то място. Отборът успява да запише и три участия на световни първенства по водна топка – през 1973, 1975 и 1978 година, записвайки съответно 13-то, 12-то и 8-мо място. През 1979 и 1981 година отборът се класира на 8-мо място на световната купа по водна топка.
Екипировката
Тук основният атрибут е топката. Подобно като във футбола, баскетбола или волейбола, цените варират в зависимост от качеството и са между 5 и 50 лева за топка. Този спорт се играе основно любителски у нас. В магазините за спортни стоки се продават разгъваеми врати на цени около 40 лева. Шапките са като тези за другите плувни спортове, като текстилните струват между 3 и 8 лева, а неопреновите около 20-30 лева.