Текст: полк. доц. д-р Георги Попов, началник на Катедра „Инфекциозни болести“ на Военномедицинска академия (ВМА)-София
Те умеят да се маскират, да „приспиват“ имунната система и да оцеляват с години, скрити в организма ни. А после – да атакуват, усетят ли слабост. Такава е природата на херпес вирусите. Цитомегаловирусът – който е под №5 в класификацията им, не прави изключение. Защо едни го карат на крак, като „обикновена настинка“, а други развиват хепатит или менингоенцефалит? Как се диагностицира цитомегаловирусът и трудно ли се лекува? И кои са най-уязвимите му жертви? Попитахме полк. доц. д-р Георги Попов, който оглавява Катедра „Инфекциозни болести“ на Военномедицинска академия (ВМА)-София и е зам.-началник по учебно-научната дейност на Академията.
Херпес вирусите са сложни ДНК вируси, за които е характерно рецидивиращото протичане, обяснява доц. д-р Георги Попов. „Всеки човек се заразява с тях в даден момент от живота си – било при раждане или най-често в детска или юношеска възраст“, допълва специалистът по инфекциозни болести. Много често при първата „среща“ характерни симптоми няма. Когато има такива, те се изразяват в специфичните кожни ерупции, причинени от Херпес симплекс 1 и 2 (HSV-1 и HSV-2) и Варицела зостер вирус. По-нетипично протичат инфекциите с цитомегаловирус, Епщайн-Бар вирус и херпесните вируси 6, 7 и 8, уточнява доц. Попов. „Те имат способността да се запазят в латентно състояние в нервните ганглии и да персистират цял живот. При определени обстоятелства има шанс да се изявят клинично и да причинят широк спектър от заболявания. Най-често това се получава при пациенти с компрометиран имунитет. Имуносупресията може да бъде физиологична – бременност, ранна детска или напреднала старческа възраст, както и придобита – например при трансплантирани болни или носители на ХИВ“, подчертава заместник-началникът на ВМА.
Болестта на първата целувка
Всеки тип „стрес“, при който имунната система страда, може да активира цитомегаловируса, продължава доц. Попов. А в съвременното общество, когато имунитетът ни е хронично затормозен, тези случаи не са изключение. „Много често в нашата инфекциозна клиника се сблъскваме с мононуклеозно подобния синдром, част от симптомокомплекса, на който е т.нар. Болест на първата целувка. В повечето случаи той се предизвиква от Епщайн-Бар вируса (херпес вирус 4), но понякога може да бъде причинен от цитомегаловирус (херпес вирус 5)“, споделя опита си специалистът от ВМА. Инфектирането обикновено става в детската градина или в училище. „Характерните симптоми са уголемени лимфни възли, болки в гърлото, отоци по лигавиците и очите, гъгнив говор, температура, понякога обриви по кожата“, обяснява инфекционистът.
Не е силно заразен, но го има и в кърмата
Контагиозният индекс на цитомегаловирусът не е висок – във външна среда той загива лесно, но пък се предава чрез всички телесни течности (слюнка, урина, кръв, сперма, вагинални секрети или кърма). „Заразяването става чрез слюнка (по въздушно-капков път), чрез семенна течност (по полов път), чрез кърмата (от майка на дете), при преливане на кръв или трансплантация на орган или костен мозък“, изрежда вариантите специалистът от ВМА. Този множествен механизъм за предаване на инфекцията е характерен за цялата херпесна група. „Всеки се заразява в даден момент от живота си, имунната система контролира вируса, който си стои в нервните ганглии и „мирува“. При определени обстоятелства се активира. Симптомите, които обикновено ни насочват специално към цитомегаловирус, са уголемени лимфни възли и продължително фебрилно състояние“, разкрива доц. Попов.
Поразява от мозъка през стомаха до кожата
Макар и рядко, специалистите от ВМА се сблъскват и с по-опасни прояви на инфекцията – например хепатит или тромбоцитопения. „При болести, които – като СПИН, е компрометирана имунната система, способства за развитие на опортюнистични инфекции. Там вече имаме драстични увреди от рода на менингоенцефалити или пневмонии, причинени от цитомегаловирус, ретинити, езофагити, нефрити. При болни с подлежаща имуносупресия може да се засегне почти целият организъм – от централната нервна система през белите дробове, хранопровода и стомашно-чревния тракт до кожата“, не крие доц. Попов. Понякога вирусът предизвиква симптоми, подобни на хепатит, които включват загуба на апетит, иктер (пожълтяване на кожата), гадене и диария. „Една от диференциалните ни диагнози при такива болни е цитомегаловирусна инфекция, а не само хепатит А,B, C, D или E”, разкрива инфекционистът.
Бременните са в риск
Особено коварна е инфекцията с цитомегаловирус при бременните жени. Причината – има риск за сериозни увреждания на плода. „Вирусът може да се предаде на детето по няколко механизма – пренатално, по време на самото раждане или при кърмене“, обяснява специалистът от ВМА. Най-опасно е преди раждане. „Тогава цитомегаловирусът може да предизвика конгенитални малформации на плода – те са свързани с очни увреди, загуба на слух или забавяне на нервно-психичното развитие. От друга стана, цитомегаловирусната инфекция е водещата причина за спонтанен аборт от всички инфекциозни заболявания“, предупреждава доц. Попов. Въпреки това, призовава бъдещите майки да не изпадат в хипондрични пристъпи, да не се подлагат на излишни лабораторни тестове, а да се наслаждават на бременността си, вместо да мислят за болести. „Изследване се препоръчва само ако жената има обриви, увеличени лимфни възли, продължителна температура“, категоричен е специалистът по инфекциозни болести. Разбира се, при бременните с ХИВ или имуносупресия тестовете за цитомегаловирус са задължителни, тъй като рискът при тях е по-сериозен.
Лекува се и симптоматично
Добрата новина е, че херпесните вируси са едни от малкото вирусни заболявания, срещу които медицинската наука е стандартизирала лечение – подобно на антибиотиците, които се използват при бактериалните инфекции. В случая това са медикаменти от групата на нуклеозидните аналози, като ацикловир (срещу HSV 1 и 2 и Варицела зостер), както и по-новите ганцикловир и валацикловир, насочени именно срещу цитомегаловируса и Епщайн-Бар вируса, обяснява доц. Попов. Като уточнява, че при пациенти с добър имунен отговор дори не се налага етиологично лечение – инфекцията преминава със симптоматични средства. „Към специфично антивирусно лечение обикновено се пристъпва при усложнения, когато има риск от вторични увреди. За жалост, антивирусните препарати са скъпи и невинаги пациентът, дори и лечебното заведение, може да си ги позволи“, не крие доц. Попов.
Фактор е при трансплантациите
Скъпото лечение с антивирусни препарати понякога се налага при пациенти с трансплантации. Доц. Попов споделя богатия опит на ВМА с присаждането на черен дроб. Преди подобна операция донорът и реципиентът задължително се изследват за цитомегаловирус, защото след интервенцията той може да се реактивира. „При такъв сценарий може да се стигне до провал на трансплантацията“, не крие доц. Попов. Ако има такъв риск, след операцията се провежда терапия с валацикловир. Идеята е да се предотврати инфекция, която може да доведе до отхвърляне на присадения орган“, обяснява зам.-началникът на ВМА.
ДИАГНОСТИКА
PCR тест доказва инфекцията
Как се доказва инфекцията с цитомегаловирус? Доц. Георги Попов признава, че диагностиката невинаги е лесна. „Стандартното изследване е по метода ELISA. Такова например се назначава при деца със симптоми на т.нар. Болест на първата целувка, където е налице остра инфекция“, споделя опита си специалистът от ВМА. По-сложно обаче стоят нещата при пациентите с потисната имунна система – заразени с ХИВ или трансплантирани. „При тях не е достатъчно да търсим само антитела, но и самия вирус, а това става с по-специфичното PCR изследване, което „хваща“ генетичния му материал в телесните течности (като кръв, ликвор, слюнка или урина)“, уточнява началникът на Катедра „Инфекциозни болести“ във ВМА.
Може да отключи Хашимото или артрит
„Цитомегаловирусът може да отключи известна автоимунна нагласа на човека“, признава доц. Георги Попов. Понякога след прекарана инфекция имунната система атакува щитовидната жлеза, дебелото черво или ставите, защото вътреклетъчно разпознава „нашественика“ – вирус, „скрит“ в тях, допълва специалистът от ВМА.