От нервност и безсъние до увреждане на слуха

Предраг Груич

В зависимост от интензивността, спектъра, ритъма и времетраенето, шумът, наред с физиологичните увреждания като хипертония, тахикардия или увреждане на слуха, влияе и на психичното ни здраве, предизвиквайки безсъние, нервност, раздразнителност, бързо изморяване, липса на концентрация, смущения в ученето и други симптоми

Ние сме изложени на шум от раждането си, като се започне с онзи, който се счита за нормален, като шум на листа в гората (20 децибела) или тих глас (40 dB) и нормален звук на телевизор (60 dB), но и шумове като от гръмотевица (120 dB) или от уличното движение (90 dB), които представляват акустична травма, тъй като са с интензивност над 80 dB.

Продължителното излагане на шум над 80 dB може да причини увреждане на слуха, като в застрашената група влизат работниците от промишлеността, изложени на шума от различни машини и устройства. Този тип шум се нарича още „бял шум“, тъй като съдържа широк звуков спектър, за разлика от т.нар. „битов“ шум, срещан в урбанизирана среда.

Затова Националният институт за професионална безопасност и здраве на САЩ препоръчва горна граница за промишления шум от 85 dB, тъй като от 28-те милиона американци с увреден слух над девет милиона са получили увреждането поради излагане на действието на промишлен шум. Специалните антифони или „тапи“ за уши, които се поставят във външните ушни канали, намаляват шума с 15 до 30 dB, а обикновен памучен тампон – със седем dB.

Стрес и инфаркт

Хроничният шум води до стресови реакции, кръвното налягане рязко се повишава, променя се нивото на липидите (мазнините в кръвта), а това води и до коронарни болести, които могат да бъдат предпоставка за получаване на инфаркт. Експерти от Университетския център в Берлин изследвали над 4000 пациенти, хоспитализирани с признаци на остър сърдечен инфаркт и установили, че 50% от мъжете и 30% от жените с тази диагноза били изложени продължително време на шум.

Излишните децибели, на които сме изложени ежедневно, не увреждат само слуха ни, а оказват неблагоприятно въздействие на целия организъм и предизвикват усещане на нервност, както и синдром на хронична умора. Затова шумът с основание се смята за специфично замърсяване на околната среда, което ни оказва отрицателно въздействие, така че ставаме раздразнителни и свръхчувствителни, спим лошо и сутрин се будим уморени и изтощени. Смартфонът на нощното шкафче, който непрекъснато звъни и прекъсва съня ни, прекалено силната музика, както и продължителното слушане на музика със слушалки са само някои от новите навици, които определено застрашават здравето ни, поради което започваме да губим слуха си много по-рано, отколкото това е ставало с нашите предци.

Загуба на слуха

Например смята се, че излагане на само една минута силен шум от рок концерт представлява риск от необратимо увреждане на слуха, което не е толкова изненадващо, като се има предвид, че по нивото на шума един рок концерт е сравним с използването на пневматичен компресор (115 − 120 dB), поради което се препоръчват защитни антифони. В началната фаза симптомите на загуба на слуха продължават няколко часа след излагането на шум, но след почивка изчезват. При продължително излагане на шум обаче, след първоначалното увреждане на слуха, което е с временен характер, могат да настъпят и трайни увреждания. Загубата на слуха се проявява почти незабележимо най-напред при високите честоти, например детските и женските гласове се чуват по-слабо. Впрочем, загубата на високите честоти води до изкривяване на звука до степен на трудно разбиране дори при говорене на висок глас.

Характеристики на шума

Четири са характеристиките на шума с травматично действие върху човешкия организъм. Това са: интензивност, спектър, ритъм и времетраене. Силата на звука, която предизвиква увреждания, започва от 80 dB. Що се отнася до спектъра на шума, най-вредни са тоновете с висока честота. Шумът с непрекъснат ритъм е по-опасен от шума с прекъсвания, а времетраенето на излагане на акустичната травма е важен фактор за възникването на увреждания на слуха. Например, излагането на шум от 115 dB с продължителност 15 минути представлява критична граница за постепенната загуба на слуха. За 95 dB критичната граница е четири часа, а за 100 dB − два часа. За да се предотврати увреждане на вътрешното ухо, времето на излагане на шум трябва да се намалява с увеличаването на интензивността на шума и това правило е задължително за всички, които изпълняват работи при високо ниво на шума.

Макар в ежедневния си живот да не сме постоянно изложени на силен, оглушителен и неприятен шум, като звук от реактивен двигател или пневматични машини, факт е, че почти постоянно сме изложени на шум с по-ниска интензивност, която не води до увреждане на слуха, но може да навреди на сърдечносъдовата и нервната ни система, да причини шум в ушите, нарушения на съня, понижена концентрация, нервност, раздразнителност, чувство на тревожност и да се отрази негативно на качеството на живот. Така нареченият „малък шум“, или тихият шум до 50 dB не предизвиква органични увреждания, но врявата, прекалено силният говор, постоянно включеният телевизор (70 до 80 dB) предизвикват нервност, причина са за лош сън и усещане за умора.

Всъщност звуците с ниска интензивност, като от работата на хладилника, климатика и останалите електрически уреди не представляват пряка заплаха за нашия слухов апарат, но оказват влияние на психичното ни здраве, на храненето ни (загуба на апетит или повишен апетит), на нивата на стрес и продължителността на съня (или неговото накъсване). Целият този шум на съвременния живот, непознат за нашите предци и за който често оставаме с усещането, че не го чуваме, наистина предизвиква чувство на преумора и отпуснатост, липса на енергия и съсредоточеност. Съвременните навици, като слушане на силна музика „от сутрин до вечер“ или лягането в леглото с таблета и смартфона, причиняват проблеми в учението, раздразнителност и безсъние, демотивираност и бързо отказване от поставените цели, както и затруднения при решаването на проблемите.

Защита от шума

Предотвратяване на отрицателното въздействие на шума върху човешкото здраве се постига чрез изолация на работното и жизненото пространство, използване на специално проектирани „тапи“ за уши в случай на професионално излагане на шум (пилоти на реактивни самолети, ковачи и др.), както и с профилактични прегледи на изложените на шум работници и служители.

Но докато в промишлените отрасли с високо ниво на шума има специални програми за защита на изложените на влиянието му хора, въпросът е какво да прави човек в ежедневния си живот, подложен на „атака“ от постоянния шум на уличното движение, включените радиоапарати и телевизори, звънящи телефони, шум от домакински уреди, врява и викове? В градските зони, в които през нощта шумът е между 55 и 75 dB, продажбите на транквиланти и сънотворни са три пъти по-високи от тези в по-спокойните градски части.

Организмът ни се нуждае от почивка и възстановяване от шума и врявата, с които е замърсена градската среда. Ето защо специалистите с основание съветват да се предпазваме от шума и да използваме защитни тапи за уши.