Текст: д-р Иван Стаменов, завеждащ специализирания кабинет по детски болести в Медицински комплекс „Д-р Щерев“ в София
Наричат го „слънчевия витамин“. Синтезира се при „срещата“ на кожата ни с лъчите и „дирижира“ ключови процеси в тялото. Защо Витамин D е толкова важен от първата глътка въздух за бебето? До какви проблеми води недостигът му и какви рискове крие предозирането? Отговорите дава педиатърът д-р Иван Стаменов, който завежда специализирания кабинет по детски болести в Медицински комплекс „Д-р Щерев“ в София.
„Витамин D е от съществено значение за човешкия организъм, особено в ранното детство, поради ролята му за минерализацията на скелета и зъбите“, обяснява д-р Иван Стаменов. Наред с това „слънчевият витамин“ има и други важни „задачи“. „Участва в клетъчния растеж и в регулацията на невромускулната функция. Има нови научни доказателства за ключовата му роля в поддържането на имунитета и превенцията на голям брой автоимунни заболявания“, допълва педиатърът.
„Витамин D e важен за усвояването на калция и фосфора от храната. Калцият е един от основните минерали. Той има главна роля в изграждането на костите и зъбите. Освен това е незаменима част от клетъчните структури, важен е за съсирването на кръвта, мускулните съкращения, пренасянето на нервните импулси, активацията на ензимите и функцията на голям брой хормони“, подчертава специалистът от Медицински комплекс „Д-р Щерев“.
Има го в черния дроб, маслото и жълтъка
„Важно е да се знае, че с храната постъпва малка част от нужната доза витамин D за организма“, напомня д-р Стаменов. Основното количество се синтезира в кожата при контакта със слънчевите лъчи, като се натрупва в черния дроб. „Активният Витамин D3 се образува с помощта на 1-алфа-хидроксилазата в бъбреците и в плацентата. Той стимулира чревната резорбация на калций и фосфор и мобилизира техните йони от костите“, разкрива механизма докторът.
„Заради промяната в начина на живот през последните десетилетия – намаляване на излагането на слънце, както и непълноценното хранене, все повече хора имат прояви на дефицит“, не крие специалистът. „При недостиг бъбреците разполагат с по-малко субстрат, за да образуват активната форма – витамин D3. Така се намалява чревната резорбция на калций, настъпва недостиг на минерала в кръвта и смущения във вкостяването. Костите се деформират, растежът се потиска, развива се вторичен хиперпаратиреоидизъм като компенсаторен механизъм“, алармира педиатърът.
Зимата е особено критичен сезон – заради липсата на слънце, затова и тогава добрата диета е много важна. „Витамин D се съдържа най-много в черния дроб на рибата и по-малко в този на бозайниците, както и в някои храни като млечно масло, сметана, яйчен жълтък“, изрежда ги д-р Стаменов.
Само кърмата не е достатъчна
„Препоръчителният дневен прием на витамин D за децата от 0 до 1 годинка е 10 мкг = 400 МЕ, а за децата от 1 до 3 години – 15 мкг“, обяснява педиатърът. „Европейската организация за безопасност на храните е установила горна граница на нерисков дневен прием при кърмачета на 25 мкг, а при децата през втората и третата година – на 50 мкг дневно“, допълва още специалистът. И обръща внимание на младите майки: „Серумната концентрация на витамин D при кърмещите жени, а оттам – и съдържанието му в майчиното мляко – е недостатъчно, поради което и кърмените бебета трябва да получават добавка и да се профилактират”. В същото време, адаптираните млека обикновено съдържат 400 IE на литър. Препоръката на д-р Стаменов е през първата година кърмачетата задължително да се проследяват в детската консултация, за да се открият навреме симптомите на дефицит на витамин D.
Изпотяване и „жабешки корем“ издават дефицита
Какви са белезите, че бебето страда от недостиг на витамин D и може да се разболее от рахит? „Клиничната картина включва намален апетит, забавяне на растежа, мускулна слабост и костни деформации“, отговаря д-р Стаменов. Според възрастта симптомите на опасния дефицит могат да се различават. „При децата на 2-3 месечна възраст се наблюдават безпокойство, стряскане, изпотяване, олисяване на тила. На 3-4 месеца се установява мускулна хипотония, жабешки корем, омекване на костите на черепа париетално в областта на ламбдоидния шев (краниотабес), запек, понякога симптоми на тетания и дори гърчове“, алармира педиатърът. „На 4-5 месечна възраст се наблюдават следните симптоми: сплескване на тила, задебеляване на черепните кости (капут квадратум), „рахитична броеница“, разширени метафизи на китките и стъпалата (т.нар. рахитични гривни)“, изрежда тревожните белези д-р Стаменов. „По-късно никненето на зъбите се забавя, по емайла им личат дефекти. Поради придърпване на заглавното място на диафрагмата към гръдния кош се образува „Харисонова бразда“ и се оформя т.нар. камбановиден гръден кош. Наблюдават се също деформации като „пилешки гърди“, кифоза (изкривяване на гръбначните прешлени), изкривявания на краката, забавено затваряне на черепните шевове“, обяснява педиатърът. „В началото на заболяването, както и в късната фаза на рахита, ниското ниво на калций може да доведе до поява на гърчове – спазмофилия, рахитогенна тетания, ларингеален стридор“, алармира още д-р Стаменов.
Рахитът у нас е рядкост, предозирането с Витамин D – опасно
„Поради профилактиката с витамин D рахитът у нас е рядкост, но все още се среща“, признава педиатърът от Медицински комплекс „Д-р Щерев“. Изключително важно обаче е с допълнителният прием да не се прекалява, защото може да се стигне до интоксикация. „Получава се при даване на високи дози – при грешка на родителите, както и при ударно лечение на рахит с 300 000 IЕ дневно (което днес вече не се провежда)“, обяснява д-р Стаменов. Симптомите на предозирането наподобяват бъбречна инфекция. „Наблюдават се често уриниране, безапетитие, запек, мускулна хипотония, а изследванията показват хиперкалциемия и хиперкалциурия“, изрежда симптомите педиатърът. В случай на предозиране приемът на витамина се прекратява, предписва се диета, бедна на калций, а пациентите трябва да приемат много течности, а в някои случаи – и стероидни медикаменти, уточнява д-р Стаменов.
Недоносените и вегетарианците са по-уязвими
Причините за недостига или нарушения метаболизъм на Витамин D могат да са различни, обяснява д-р Иван Стаменов.
Ето и основните:
- Намалени запаси на Витамин D – при недоносени бебета.
- Недостатъчен прием – при вегетарианци и бебета на естествено хранене.
- Недостатъчно ултравиолетово облъчване.
- Малсорбация (нарушено усвояване в червата) – например при заболявания като цьолиакия.
- Заболявания – като автозомно-рецесивния недостиг на 1-алфа-хидроксилаза, която води до Витамин D-зависим рахит; други пациенти пък са с Витамин D-резистентен рахит.
- Лечение с антиконвулсанти – част от тях водят до ускорено разграждане на Витамин D.