Текст: д-р Александър Гацов, УНГ отделение на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда
Респираторните инфекции са сред най-честите заболявания през зимния сезон. В студеното време дори една банална хрема лесно може да се усложни и да доведе до разпространение на инфекцията по съседство – към средното ухо, синусите, горните и долните дихателни пътища. Разграничаването на вирусна от бактериална хрема обаче е много важно, тъй като терапевтичният подход при двете се различава.
Д-р Гацов, кои са най-честите причинители на хремата?
През зимните месеци хремата е сред най-честите оплаквания както при възрастните, така и при децата. Тя представлява неспецифично възпаление на лигавицата на носа. Носната лигавица е уязвима, защото първа влиза в контакт с външната среда, а възпалението може да засегне и околоносните кухини, назофаринкса, фаринкса и т.н. Етиологията на хремата е най-често вирусна, дължаща се на атаката на риновируси или грипен вирус, но може да бъде предизвикана и от стафилококи, стрептококи и други видове бактерии.
Какви са приликите и разликите при вирусната и бактериалната инфекция в носа и гърлото?
Хремата обикновено продължава около 7-8 дни, което зависи от имунната система, възрастта на пациента, придружаващите заболявания и т.н. В началото се появява сухота, дразнене и запушване на носа, впоследствие идва секреторната фаза, когато се отделят секрети от носа, а последната е оздравителната фаза, когато секретът започва да намалява и отокът на лигавицата спада, като се възобновява носното дишане и обонянието на пациента. Хремата най-често е предизвикана от различни вируси. Тогава секретите от носа обикновено са бистри или слузести и отшумяват с прилагането на симптоматична терапия. Когато секретите от носа са жълтеникави или зелени на цвят, те могат да бъдат от бактериален произход. Тогава хремата е по-продължителна и би могла да доведе до усложнения като бронхити, синуити или средни отити поради близкото разположение на Евстахиевата тръба, която е връзката на средното ухо с външната среда.
При кърмачета хремата се взема под особено внимание предвид това, че може за кратко време да доведе до сериозни последствия и налага незабавно посещение при УНГ специалист.
Кога вирусната инфекция може да премине в бактериална?
При продължителна хрема (от 10 или повече дни) винаги се има предвид бактериална инфекция, която бихме могли да отдиференцираме лесно с помощта на микробиологично изследване на носен секрет за флора и резистентност. Също така при продължителни хреми трябва да се има предвид алергичната предразположеност, която все по-често е причината за продължителното запушване на носа не само при децата, но и при възрастните.
Тогава лечението изисква различен подход от стандартния, при който се прилагат назални деконгестанти, промивки на носа и т.н. Друга причина за продължителното запушване на носа, хрема и т.нар. задна хрема би могла да бъде и хипертрофията на аденоидната вегетация (уголемена трета сливица) – тогава лечението е продължително и при неуспех може да се стигне и до оперативното ú отстраняване – аденоидектомия.
Каква е разликата в лечението на вирусната и на бактериалната хрема?
В началото при първите прояви на респираторна инфекция самолечението е правилен подход. Но само в случаите, когато се касае за начална инфекция на горните дихателни пътища и това самолечение не включва антибиотична или противовирусна терапия, без преди това да е проведена консултация с лекар за уточняване на диагнозата и етиологичния причинител.
При първата поява на симптоматика от страна на ушите, носа и гърлото е препоръчително своевременно да се започне терапия с температуропонижаващи средства, противовъзпалителни с обезболяващ ефект, назални деконгестанти – средства с изразен противооточен ефект, имащи за цел подобряване на носното дишане (не се препоръчва употребата им за повече от 5-6 дни), общоукрепващи средства – прием на повече витамини, билкова терапия, прилагането на различни видове компреси и гаргари, употребата на различни пастили, спрейове и разтвори за облекчаване на състоянието на пациента.
Когато в продължение на няколко дни симптоматичната терапия не води до подобрение, а се наблюдава влошаване на общото състояние, тогава идва моментът да се потърси специалист и да се вземат адекватни своевременни мерки.
До какви усложнения може да доведе нелекуваната хрема?
Усложненията на нелекуваната хрема могат да бъдат най-различни: средни отити, ларингити, ларинго-трахео-бронхити, бронхопневмонии.
При децата най-честото усложнение на една продължителна хрема е средният отит. Предразполагащ фактор за това е близкото разположение на Евстахиевата тръба до носните ходове. Тя представлява връзката на средното ухо („кавум тимпани”) с външната среда.
Основният механизъм, чрез който настъпва възпалението на средното ухо, е отокът на Евстахиевата търба и предаване на инфекцията по възходящ път по съседство. Причинителите на средните отити могат да бъдат както вирусни, така и бактериални и при оплаквания като болка в ухото, намаление на слуха, течение от ухото, фебрилитет, който не се повлиява от симптоматичната терапия, се изисква незабавно посещение при УНГ специалист с оглед поставянето на правилна диагноза и вземане на навременни лечебни действия.
Друго неприятно усложнение на хремата са синуитите – максиларни, фронтални, етмоидални и сфеноидални. Генезата, както и при отитите, може да бъде вирусна или бактериална, но не бива да забравяме и алергичния ринит, както и някои предразполагащи фактори като изкривяване на носната преграда, аденоидна вегетация, баротравми, пулпити и периодонтити на 5, 6 и 7 горен зъб, които водят до синуити от одонтогенен произход.
Симптоматиката на синуитите включва – хрема с жълтозелен секрет и запушване на носа, тежест и болка в областта на синусите, която е специфична с това, че е най-силно изразена сутрин и трудно се повлиява от приложението на обезболяващи, кашлица, която се проявява предимно през нощта и на сутринта, тежест и болка в горната зъбна редица и т.н. Правилото гласи, че всяка хрема с продължителност повече от 10 дни е предпоставка за наличието на синуит.
Правилната диагноза налага посещението при УНГ специалист. По негова преценка може да се направи рентгенография на околоносните кухини, която е най-правилният метод за диагностика на синуита.