[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1646404476750{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Елена Терзиева, експерт по балансирано хранене от CSNN
Да солиш или не? Това е въпросът!
От години лекари и правителствени регулатори ни казват да намалим приема на сол по здравословни причини. Приема се, че диетата с високо съдържание на сол може да доведе до високо кръвно налягане, сърдечносъдови заболявания, инсулт и дори смърт.
Но дали това е вярно? Наистина ли солта е врагът? Въпреки че все още има дебат по тази тема, изследванията показват, че белите „отрови“, които използваме, за да овкусим храната си, не са точно злото, за което се представят.
Какво е солта?
В продължение на десетилетия изследователите изучават солта и нейното въздействие върху човешкото тяло. Преди да продължим нататък, важно е да разберем какво представлява солта.
Солта е кристално вещество, което съдържа натрий и хлор (NaCl). Тези два елемента са от съществено значение за живота. Не можем да живеем без тях, защото те допринасят за множество критични биологични процеси, включително:
Може би се чудите: ако елементите на солта са толкова важни за нашето здраве, тогава защо солта има толкова лоша репутация? Това, което много хора не осъзнават, е, че има огромна разлика между естествената сол и рафинираните продукти, които обикновено консумираме.
5 вида сол и как те влияят на здравето
На пазара има голямо разнообразие от сол, вариращи по цвят, текстура, вкус и хранителна стойност. Днес ще се съсредоточим върху пет от най-често използваните и обсъждани видове сол: рафинирана готварска сол, морска сол, розова хималайска сол, кошерна сол и келтска морска сол.
Рафинирана сол
Рафинираната сол, наричана още готварска или трапезна сол, първоначално се произвеждала или от солни мини, или от изпарена океанска вода. Но когато видите думата рафинирана на етикет на която и да е храна, трябва да имате едно наум.
Тази дума ни казва, че храната е обработена. Когато дадена храна е рафинирана (обработена), тя е променена от първоначалното си състояние. И така, както в случая с рафинираната сол, това, което е започнало като полезен минерал, бързо се трансформира в променено състояние. Той е химически почистен и лишен от естествени лечебни минерали, което в крайна сметка намалява първоначалните му естествени хранителни вещества.
Ето какво се случва: преди рафинираната сол да попадне на рафтовете на нашия местен магазин за хранителни стоки, тя се суши при висока температура над 650°С. Тази прекомерна топлина променя естествената химическа структура на солта.
За да станат нещата още по-вредни, по време на процеса на сушене производителите добавят средства против слепване, така че крайният продукт да се изсипва и да тече свободно. Тези средства против слепване са химикали като фероцианид и алумосиликат.
Заедно със средствата против слепване, към рафинираната сол се добавя и йод. Защо? По нашите географски ширини почвите са бедни на йод и много хора страдат от йоден дефицит, който може да доведе до гуша и други заболявания на щитовидната жлеза. Днес обаче е по-лесно и се препоръчва да си набавяте йод от пълноценни храни като морска риба и млечни продукти, отколкото от т.нар. готварска сол.
Като цяло готварската сол не е чиста. По-скоро това е 97,5 процента натриев хлорид и 2,5 процента химикали.
Консумирането на твърде големи количества от този вид сол може да причини задържане на течности и да доведе до различни здравословни проблеми. Въпреки че трапезната сол има малко общо с естествената сол, това е видът, който повечето хора използват за овкусяване на домашно приготвените си храни и повечето компании за производство на храни добавят в своите пакетирани продукти. Дори сладките храни, които нямат солен вкус, са пълни с рафинирана сол и натрий.
Производителите го използват за запазване на храните (удължаване на техния срок на годност) и подобряване на вкуса. За съжаление повече от 75% от натрия в диетата на средностатистическия потребител идва от преработени храни. Така че дори и да не мислите, че ядете рафинирана сол, вероятно го правите.
Безспорно в пакетираните храни има твърде много натрий. Освен високото съдържание на натрий обаче най-добре е да стоите далеч от преработените, пакетирани храни като цяло. Това е така, защото, заедно със солта те са пълни с високо фруктозен царевичен сироп и други хранителни адитиви, които могат да бъдат вредни за здравето.
Морска сол
Ако някога сте консумирали морска сол, тогава знаете, че има огромна разлика в текстурата, в сравнение с традиционната готварска сол. Морската сол често е по-едра, което означава, че солните люспи са по-големи. Този вид сол се получава чрез изпаряване на морска вода и обикновено съдържа известно количество микроелементи като калий, желязо и цинк.
Макар че морската сол определено е по-добър избор от рафинираната готварска сол, тя все още не е най-добрата. Това е заради замърсителите в нашите морета и океани. Водните басейни са се превърнали в сметища за токсични отрови, като живак и много други.
Точно както замърсяването е засегнало нашите рибни запаси, морската сол също може да съдържа следи и количества тежки метали като олово и живак. Освен това при нейното изсушаване също се добавят някои вещества, за да се съхрани и да не слепва.
Розова хималайска сол
Розовата хималайска сол идва от планините на Хималаите. Счита се за най-чистата сол на земята, защото не е заразена със съвременни токсини или замърсители. Друго предимство на хималайската сол е, че съдържа по-ниски количества натрий от готварската сол.
Освен това съдържа и малки количества минерали като желязо, калий, магнезий и калций. Всъщност 16 процента от хималайската сол са естествено срещащи се микроелементи. Тя е само 84 процента натриев хлорид (сравнете това с готварската сол, която е 97,5 процента натриев хлорид).
Лекарите казват, че редовната консумация на розова хималайска сол може да помогне за балансиране на електролитите, балансиране на нивото на pH на тялото, подпомагане усвояването на хранителни вещества и премахване на токсините. Освен ползите за здравето този вид сол е малко по-груб и притежава силен вкус. Всъщност тя самата не е толкова солена, както готварската, а подсилва вкуса на ястията по естествен начин!
Кошерна сол
Кошерната сол първоначално е била използвана за еврейски религиозни цели. Използва се за отстраняване на кръв от повърхността на месото, което прави месото кошерно. Този вид сол има люспеста, груба структура, която лесно изтегля кръвта. Докато кошерната сол е подобна на готварската сол, тъй като и двете произхождат или от подземни находища, или от изпарена морска вода, двете соли не са еднакви.
Освен по-големите гранули и различната текстура, кошерната сол не е йодирана и обикновено не съдържа противослепващи агенти. Ако производителите добавят химикали против слепване към кошер солта, те са в много по-малки количества в сравнение с готварската сол.
Келтска сол
Келтската морска сол произхожда от Бретан, Франция - близо до Келтско море. Има сивкав оттенък и запазва влагата си. Независимо как съхранявате този вид сол, тя винаги ще бъде влажна на допир.
Въпреки разликата в текстурата, много здравни експерти сравняват келтската сол с розовата хималайска сол, поради нейното хранително съдържание. Келтската сол също съдържа различни микроелементи и е с по-ниско съдържание на натрий от обикновената готварска сол.
Всъщност проучванията показват, че келтската сол има най-малко количество натрий от която и да е от другите соли, споменати в този списък. Освен това има най-голямо количество на някои ключови минерали, като калций и магнезий.
С подобни хранителни вещества може би не е изненада, че келтската сол ще предлага същите ползи за здравето като хималайската сол.
И така, коя сол е най-здравословната?
Най-добре е да се придържате към розова хималайска сол или келтска морска сол. И двете са чисти, съдържат най-ниско количество натрий и имат най-голямо количество микроелементи. На нашия пазар, разбира се, много по-популярна е хималайската.
Не се страхувайте от солта
Ако се страхувате от солта, време е да промените начина си на мислене. В началото на тази статия споменах как лекарите и правителствените регулатори ни казват да намалим приема на сол от страх, че това може да доведе до сърдечносъдови заболявания.
Счита се, че не трябва да консумираме повече от 2300 mg натрий на ден (това е около една чаена лъжичка). Някои организации (като тази на сърдечносъдовите заболявания САЩ) препоръчват да се намали още повече до максимум 1500 mg на ден. Изчислено е, че повече от 90% от възрастните хора консумират много повече от препоръката. Въпреки че определено трябва да намалите приема на рафинирана сол, много изследвания не показват абсолютно никаква връзка между чистата сол и сърдечносъдовите заболявания.
Всъщност научните изследвания не са предоставили никакви доказателства, че диетата с ниско съдържание на сол предотвратява сърдечни пристъпи, инсулт или смърт. Напротив, много проучвания всъщност показват обратното - че яденето на твърде малко сол може да бъде вредно.
И все пак, препоръчително е да използваме натурални и непреработени видове сол, които са максимално чисти. Разнообразявайте солта така, както разнообразявате и храната си. На пазара можете да откриете и речна сол, хавайска черна сол, хавайска червена сол, кафява сол, а има и микс различни видове натурална сол с билки и подправки. Опитайте ги, без да прекалявате![/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]
