Текст: д-р Кана Принова, ръководител на Клиниката по нервни болести на Военномедицинска академия (ВМА) в София

„Ще ми се пръсне главата!“. Зад това оплакване, което повечето от нас с лека ръка приемат за „нормално“, могат да се „крият“ от мигрена, през хипертония, до злокачествен тумор на мозъка. Какви диагнози „издава“ наглед баналната пулсираща болка? Колко вида е главоболието? И защо самолечението е много опасно? Отговаря д-р Кана Принова, която ръководи Клиниката по нервни болести на Военномедицинска академия (ВМА) в София.

Мислещ лекар и перфектно снета анамнеза – това е ключът към справянето с главоболието, признава д-р Кана Принова. „В интерес на истината това е много често оплакване при пациентите, които търсят помощ от невролозите. За да се ориентираме дали става въпрос за нещо сериозно и дали е симптом на опасно за живота заболяване, на първо място помага анамнезата, като съвременните образни изследвания също са важен ориентир“, допълва неврологът от ВМА.

Глаукома, тумор или високо кръвно?
Първични и вторични – на „първо четене“ това са основните типове главоболия. При първите след прегледа и образните изследвания не се откриват никакви отклонения, обяснява д-р Принова. Истинско предизвикателство на невролозите са вторичните – там болките са симптом на сериозно заболяване, което бързо трябва да се диагностицира, за да може адекватното лечение да започне възможно най-скоро. Какво показва опитът на началника на Клиниката по нервни болести във ВМА? „Главоболието може да е признак на различни заболявания на мозъка. Например – възпалителни, като менингит. Или пък съдови – често субарахноидна хеморагия, която настъпва с главоболие с пулсиращ характер, гадене и повръщане. В този случай трябва да се направи по спешност изследване със скенер, за да се изключи аневризма. Нерядко, благодарение на главоболието, се диагностицират обемни процеси в мозъка – било то злокачествени или доброкачествени тумори“, обяснява неврологът. При подобни оплаквания е задължително да се изключи и артериална хипертония, която често протича безсимптомно, както и глаукома или синузит.

„Аура“ издава мигрената
Мигрената и т.нар. тензионно главоболие – това са най-честите „виновници“ за нетърпимата болка в главата. „Диагнозата е такава при 10-15% от всички първични главоболия“, уточнява неврологът от ВМА. Пулсираща болка, чиито пристъпи могат да варират – от веднъж в седмицата до един път на няколко месеца, придружена с гадене или повръщане, както и светобоязън – това е типичната „картина“ на мигрената. „Епизодът ú може да продължи до 72 часа. Често е придружена със зрителни нарушения – т.нар. аура, а някои пациенти се оплакват от отпадане на част от зрителното поле, както и от изтръпвания на ръка или крак за кратко време“, описва типичните симптоми д-р Принова.

При тензионното главоболие пък болката се засилва постепенно, но пък може да продължи по-дълго от мигренозната. „Обикновено се явява при стрес и напрежение, които не бива да бъдат подценявани. Може да е и вследствие на патология в шийния отдел на гръбначния стълб, както и заради продължителна работа на компютър, която изисква заемане на една и съща поза задълго“, допълва неврологът.

Клъстърното идва „по часовник“
Клъстърното главоболие е сравнително по-рядко, но пък с „интересни“ и мъчителни проявления. „Обикновено пристъпът винаги започва в строго определен момент – независимо дали се явява два пъти годишно или ежедневно, като това може да е в точен час“, разкрива д-р Принова. Много характерно при него е, че болката е изключително силна, пареща, в едната половината на главата. „Често протича със сълзене от окото или секреция от носа, които изчезват след отшумяването на пристъпа. Клъстърното главоболие се влияе много добре от кислородотерапия“, обяснява неврологът.

Самолечението води до зависимости
Самолечението на главоболието е изключително коварно. За жалост е и много масово. От една страна, „назначавайки“ си самолечение, пациентите рискуват да „маскират“ сериозен здравословен проблем – в случай че главоболието им е вторично. При първичното пък – независимо дали се касае за тензионно, клъстърно или мигрена, аналгетиците – с които „лекуват“ мнозинството от лекари, в много редки случаи се препоръчват от невролозите. При мигрена например най-често се изписват т.нар. триптани. „Заради безразборен прием на аналгетици главоболието може да хронифицира. Наред с това, има риск човек да стане зависим от тях. Симптоматичното лечение не е избор за нас, нито за пациентите. Рискът е не само от привикване към аналгетиците, а и от увреждане на черния дроб или бъбреците“, алармира началникът на Клиниката по нервни болести във ВМА.

АНАМНЕЗА

Неврологът задава 4  важни въпроса

При пациент, който се оплаква от главоболие, неврологът трябва да подходи изключително задълбочено, за да намери причината, категорична е д-р Кана Принова. Макар да признава, че много пациенти идват с „готова диагноза“. „Важно е още да се гледа на болния като на организъм – не да се търси обяснение само в неврологичните заболявания, а да се мисли по-глобално“, подчертава специалистът от ВМА. При подобни оплаквания неврологът задължително изяснява следните въпроси, за да изключи животозастрашаващо и тежко заболяване:

-Хронична или остра е болката?

-Внезапно ли е настъпила или се е засилила с времето?

-Пулсираща или стягаща е болката?

-Има ли допълнителни симптоми – гадене и повръщане, двойно виждане, изтръпване и слабост в крайниците?