Пътуване от сънищата

Александър Вучкович

Опитните ветроходци твърдят, че сезонът на ветроходството трае докато духат подходящи ветрове, а Марк Твен го сравнява с живота и казва: „Откачи въжето от носа на кораба. Отплавай от сигурно пристанище. Хвани точния вятър в платната. Изследвай. Мечтай. Откривай.”

За някои хора ветроходството е хоби, а за други е начин на живот, екзалтация, започваща от деня, когато за първи път си се откъснал от брега, преминаваща през трупането на опит, нестихваща с всяко следващо плаване, което е също толкова въодушевяващо, колкото и първото, защото винаги предполага мобилизиране на мислите и тялото, познаване на лодката, вятъра и водата. Страстният ветроходец не оставя нищо на случайността, той от ранни зори се ослушва за вятър и приготвя оборудването, а с плавателния съд е едно цяло и го познава “от дъното на душата му” – това е единственият начин да надхитри своенравното море и лукавия и променлив вятър и спокойно да доплава до някой труднодостъпен, изключително красив залив. Или както би казал кънтри музикантът Джими Рей Дин: „Не мога да променя посоката на вятъра, но мога да наглася платната си така, че винаги да стигам до желаното място.“

Въпреки че моряците, когато ги попитате „Как да се науча да плавам с платноходка?“, имат навика да казват „Нищо по-лесно от това!“, факт е, че ветроходство се учи или с помощта на шкипер, или на курс по ветроходство, а може и двете. Шкиперът ще ви открие тайните на занаята, как да управлявате ветроходката във всякакви метеорологични условия, което предполага изучаване на ветровете, вълненията и начините на закотвяне и спиране в пристанището. На курсовете по ветроходство се учи всичко това, а също и как да се справяте с лодката и да боравите с оборудването. Резултатът е способността да се нагодите спрямо вятъра, водата и живота на платноходката, което е характерно за всеки мореплавател. Или, както би казал Марк Твен: „Откачи въжето от носа на кораба. Отплавай от сигурно пристанище. Хвани вятъра в платната. Изследвай. Мечтай. Откривай.“

Добър попътен вятър
Опитните ветроходци казват, че сезонът на ветроходството трае, докато духат подходящи ветрове, и че думата, която най-добре описва този спорт, е свобода, защото човек сам решава накъде да опъне платната, къде да търси пристан и кога да продължи нататък. Силата на вятъра, простата красота на платната и своенравното море ни връщат към изконната връзка с природата, а това е предизвикателство, на което трудно може да се устои. Счита се, че двигателят се използва само когато няма вятър или за влизане в пристанище.

За начинаещите ветроходци, които биха искали да плават в Европа, се смята, че Средиземно море е най-подходящото, поради това, че морският туризъм там е добре организиран, има голям брой яхтени пристанища, разстоянията между островите са кратки, а ветровете – умерени. Много привлекателно е Егейско море, тъй като там има над хиляда гръцки острова. Тъй като разстоянията между тях са по-големи, самото ветроходство изисква повече умения и се подразбира, че ветроходците трябва да са по-опитни. „Не можем да повлияем на вятъра от коя страна да духа, но можем да настроим платната“, е казал Достоевски.

Въобще не е необичайно това, че ветроходството често се използва като метафора за живота, а обуздаването на вятъра и водата, тези изконни стихии, с координирана работа на ума и тялото, е алегория за превъзмогване на препятствията в живота и постигането на целите. „Добър попътен вятър“, „спокойно море“, пожелават не само мореплавателите, борейки се с природата, но и онези, които не са вкусили от страстта на ветроходството, но „плават в морето на живота“.

Морски битки и пирамиди
Въпреки че днес ветроходството е преди всичко спорт и забавление, трябва да кажем, че до изобретяването на парната машина и другите видове мотори, плаването чрез вятър е бил начинът на придвижване на търговските, откривателските, транспортните, пък и на бойните кораби. В прочутата морска битка при нос Трафалгар през 1805 година, по време на Наполеоновите войни, британският адмирал Хорацио Нелсън е управлявал флота от 27 ветроходни кораба и е поразил испанската флота, която е наброявала 33 и по този начин е придобил пълно надмощие в морето.

Ветроходните кораби са използвани отдавна и за риболов. Смята се, че и камъните, с които са изградени египетските пирамиди, са транспортирани по вода с помощта на плавателни съдове с платна. Както тогава, така и сега, умението да се подчинят вятъра и водата, е изисквало рулевият да бъде позициониран срещу платната. Това е така наречената windward страна – т.е., ако платната са от лявата страна на кораба, той е от дясната, което позволява да контролира въжето (main sheet), с което се отпуска или затяга платното.

За тези, на които всичко това им е твърде сложно за учене, винаги могат да разчитат на шкипера или да изберат някое от многобройните тематични туристически плавания, като „Легендите на Егейско море“ и да се наслаждава на красотите на природата и на обиколките из интересните дестинации, за които онези, които вече са вкусили такъв тип пътуване „на платна“, казват, че няма по-красива и привлекателна почивка.

Спортно ветроходство
За най-старо дружество за спортно ветроходство се смята Water Club of Cork от източна Ирландия, основано 1720, а този клуб е активен и до днес. Основаването на клуба на името на Thames Club Cumberlan Fleet 1775 година се смята за началото на организираните регати, въпреки че първата се провежда четвърт век по-рано – през 1749 г. на река Темза. Важна дата в историята на платноходството е 1815 г., когато четиридесет и двама ветроходци основават в Лондон Yacht Club. Клубът бързо е преместен на остров Уайт, негов член става и английският принц, който три години по-късно става крал Джордж IV, а клубът е преименуван на Royal Yacht Club.

Енергията на вятъра
Първите кораби, използвали енергията на вятъра за задвижване, появили се още по времето на кръстоносните походи, били със заоблен корпус и високи бордове. През XI век плавателните съдове имали две мачти. За презокеанските плавания през XVII век били популярни платноходи с три мачти. През XIX век пощенските кораби с платна плавали от Ню Йорк до Ливърпул за 17 дни, а популярни били и т.нар. комбинирани кораби с парно задвижване с допълнителни платна.

Бурният живот на кралицата на платноходките
За най-красив платноходен кораб в света се смята елегантният круизер Sea Cloud, чието име е вдъхновено от красотата на облаците над морската шир. Построен през 1931 г., корабът първоначално се е казвал Hussar и бил собственост на богаташа Ед Хътън, който след развода си го подарява на бившата си жена Марджъри, а тя му дава ново име – Sea Cloud. От 1937 г. този изключително красив кораб, дълъг 110 метра, с 32 луксозни кабини и 65 членен екипаж, е закотвен в Ленинград и има статус на плаваща дипломатическа палата, където се забавляват крале и държавници. По времето на Втората световна война служи като метеорологична платноходка във водите на Гибралтар, за да бъде продаден след това на президента на Доминиканската република, получавайки името Angelita. В началото на седемдесетте години на миналия век президентът-диктатор бяга с този кораб, с голямо съкровище, но е хванат при Канарските острови. След това името на кораба се променя на Patria, на Antarna, а после го купува американската компания Operation Sea Cruises, като накрая става собственост на група немски бизнесмени, които връщат блясъка името му. Оттогава, че и досега, Sea Cloud е предназначен за круизи и се смята за кралицата на платноходките. С позлатени детайли, екстравагантни апартаменти, мебели в стил Луи XIV, слънчеви тераси, тази платноходка предлага на гостите пътуване във времето и въодушевяваща атмосфера, и нищо чудно, че наемът за една седмица струва над 200 000 евро.