Елегантният моден аксесоар

Мария Йоксимович

В Япония и днес съществува вярването, че върхът на дръжката на ветрилото представлява началото на живота, докато ребрата му символизират сетнешните му пътища, простиращи се във всички посоки, носещи радост и щастие.

Ветрилото, незаменимият аксесоар на всяка дама от стари времена, не е съвсем забравено и до днес, въпреки че предназначението му е сведено само до разхлаждане в горещините. Почти всяка жена го ползва като практичен реквизит в задушните дни, а за някои дами се превръща във важен моден детайл в комбинация с цвета на роклята, шапката, плажната чанта или слънчевите очила. Историята му разкрива един богат и сложен език на знаци и разказва за необичайните му за нашите представи предназначения. За владетелите то било важен символ, говорещ какъв е статусът им, докато в Азия мъжете го носели не само, за да се разхладят, но и да покажат какъв е чинът им.

Езикът на любовните сигнали
В миналото ветрилото играело много важна роля за поддържането на социалните контакти. Различните му положения по деликатен начин разкривали това, което било немислимо или дори непристойно да се изрече на глас в едно пълно с правила традиционно общество. Например, бавното и леко помахване с ветрилото значело, че жената е сгодена или омъжена, а решителното и бързo движение, че е свободна.

За невербалната комуникация с мъжете, дамите си служeли с чадърчета, ръкавици, както и с други помощни средства, но ветрилото било основното, нещо като съвременните пътни знаци. Впрочем, докато изпускането на ръкавицата значело „последвай ме“, същият жест, но повторен с ветрило говорел „не те обичам“. От друга страна, ако ветрилото се държало в дясната ръка пред лицето, то мъжът трябвало да последва дамата, а отварянето и затварянето му, както и доближаването му към устните, било знак за целувка. Не било случайно дори от коя страна на лицето е. В тази сложна за разгадаване игра, докосването до дясната страна означавало „да“, а до лявата – „не“. Отвореното и поставено в областта на сърцето ветрило казвало „обичам те“. Преведено на нашия език докосването му с пръсти било „искам да разговарям с теб“, широкото му отваряне казвало – „чакай ме“, а затворено и поставено пред дясното око – „кога мога да те видя“. Мъжете, разбира се, добре познавали „езика на ветрилото“ и внимателно следели да не пропуснат нещо, особено носенето му в лявата ръка, което било знак за – „ела и разговаряй с мен“, броенето на сегментите му, определящо в колко часа ще бъде срещата или поставянето му на бузата с кокетен израз на лицето, казващо – „обичам те“. Флиртът без ветрило бил немислим – от шармантното начало с „ваша съм“, изразено чрез поставянето му в затворено положение пред гърдите, през „не разкривай тайната ни“ – докосване до ухото, до скриването на очите с него, носещо посланието „съжалявам“.

Носи щастие и радост
Докато днес ветрилото се носи главно на плажа или се вади от чантата в задушната градина на някой ресторант, някога се носело в театъра, на опера, а било и незаменим аксесоар по баловете. Служил за пращане на любовни послания и сигнали, а зад него дамата можела да се скрие или пък да покаже интереса и емоциите си по деликатен начин, който никой не смеел да осъди. В интерес на истината, освен като тайно средство за комуникация ветрилото имало и много по-практично приложение – да прогонва мухи и други насекоми.

Ветрилото води началото си от Изтока, а в Европа се появява едва в края на 15-ти век. В Япония било изработвано от оризова хартия, бамбук, злато, дантели и коприна. В земята на изгряващото слънце и днес съществува вярването, че върхът на дръжката на ветрилото представлява началото на живота, докато ребрата му символизират сетнешните му пътища, простиращи се във всички посоки, носещи радост и щастие.

Дръжката му можела да бъде от слонова кост, абанос, благородни метали, седеф, черупка от костенурка или кост от кит. Украсено с пера от щраус, паун или орел, богато орнаментирано или с диаманти, бродерии и брокат, в зависимост от големината му, можело да се намери в дамската чанта или прикрепено към някой тоалет. В периодите Барок и Рококо ветрилото изживява своя апогей. В музеите от Истанбул до Санкт Петербург и Виена могат да се видят изумителни колекции от ветрила. Познавали го и в древен Египет и Гърция, където било символ на социално положение. Предполага се, че първото ветрило е направено преди повече от хиляда години от палмови листа и птичи пера, а робите разхлаждали с него своите господари. В далечния Изток, в Китай, за царските церемонии ползвали огромни ветрила на дълги прътове, които и до днес имат важна роля при провеждането на различни постановки в театъра.

Във Франция изработването на ветрила било много популярно и през 17-ти век било въпрос на престиж да имаш ветрило от Париж. От там е и част от известната колекция на Елизабета Петровна, дъщерята на Петър Велики. Професионалните художници често били наемани да рисуват ветрила и такива уникати имат голяма стойност в наши дни. В Япония, град Киото и до днес се намира един от най-големите производители на традиционни ветрила.

За това колко ценено е ветрилото може да съдим и по мястото, което заема в литературата. Английският писател от ирландски произход Оскар Уайлд (1854 – 1900) пише произведението „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“, което е многократно екранизирано – за първи път – още през 1925 година от режисьора Ернст Любич.

Снежното цвете и тайното ветрило Книгата на Лиса Сий „Снежното цвете и тайното ветрило“, разказваща трогателната история за приятелството на две момиченца, се превръща в бестселър в Китай и е преведена на много езици. Едноименният филм разказва за безграничното приятелство между две сродни детски души, които – разделени от семействата си, остават свързани и общуват чрез тайния език на белите копринени ветрила. При паралелни събития в модерен Шанхай техни потомци се опитват да запазят приятелството си, постепенно разбиращи историята на своите предци.

Игра с вятъра
В много култури и езици думата „ветрило“ свързва значението си с думите „вятър“ и „птица“. Известно е и това, че първите ветрила са изработвани по подобие на птичето крило. На индийски ветрило е „панка“, което значи перо или птиче крило, а същото значение има китайското му име „шан“. На турски език ветрило значи „който си играе с вятъра, който го прави“. Едно от правилата във фън шуй е, че това традиционно китайско украшение служи за пренасочване на енергията, така че трябва да се държи окачено на вратата или на стената, но никога не трябва да бъде бяло или черно, защото това са цветовете на скръбта.