Текст: Христо Донев
Алпинизмът винаги се е смятал за един от най-екстремните и опасни спортове. В зависимост от терена той може да бъде разделен условно на три вида – снежно, ледено и скално катерене. Последното е вид спорт, представляващ катерене по скални образувания. Алпинизмът се разделя на различни дисциплини с различна степен на опасност и различни изисквания към практикуващите скално катерене.
Историята
Преди да прерасне в самостоятелен спорт, скалното катерене е намирало отражение в алпинизма по време на Викторианската епоха. За рожден ден на професионалния спорт „скално катерене“ се считат годините от последната четвърт на XIX век. За родни места се приемат три района: Пясъчниковите планини в Долината на Елба в Саксония, Езерната област (езерото Дистрикт) в Англия и Доломитовите Алпи в Италия.
Катеренето е приветствано като спорт в края на 1880 г. в Англия, когато бащата на скалното катерене Уолтър Пери Хескът Смит осъществява първото свободно катерене по планината Грейт Гейбъл. В Германия родоначалник на идеята е Оскар Шустер. Това се случва в края на ХІХ в., като до 1903 г. той вече има 500 последователи, които се катерят по Пясъчниковите планини в Долината на Елба. През 1887 г. 17-годишният гимназист Джордж Винклер насърчава развитието на спорта в Доломитовите Алпи, Италия.
Дисциплините
С напредване на времето се създават пет отделни дисциплини в спорта. Едната е боулдъринг. Представлява невисоко катерене без въже, обичайно по по-големи камъни или по ниски скали. За негов основател се смята Джон Гил. За предотвратяване на болезнено падане се използва т.нар. crash pad (малък матрак) и spotter (човек, който следи катерача). Друга дисциплина е билдъринг, представляваща катерене по различни сгради, най-вече по техните фасади. Състезателното катерене от своя страна се практикува по изкуствени стени, но в последно време все повече състезания се провеждат и по истински скали. Четвъртата дисциплина – „ледено катерене“, логично представлява катерене в заледени условия. Последната се нарича „голяма стена“, защото катеренето се осъществява по големи стени (обичайно с височина около 457 метра). За практикуването й е необходима стабилна екипировка дори такава за преспиване по средата на стената.
Изисквания
Катеренето е спорт, който развива изчистени и издръжливи мускули. Натоварването върху сърцето е огромно, защото се изисква непрекъснато снабдяване на мускулите с кръв. В същото време пулсът се повишава, за да съхрани кислорода в кръвта. Всичко това води до извода, че катеренето е едно от най-натоварващите кардио упражнения. Мнозина твърдят, че само маратонците и балетистите имат по-изтощителни кардио тренировки спрямо катерачите. Спортът позволява успешното му практикуване и от двата пола. Специалистите подчертават, че правилното катерене се дължи не толкова на силна мускулатура, колкото на правилната техника.
У нас
Вече на няколко места в България има изградени стени на закрито скално катерене, най-много от тях – в София и Варна. В столицата зали има в НСА, София Тех Парк, Студентски град, в сградата на Софийския университет. Скалното катерене е относително евтин спорт. В залите може да се наеме екипировка – седалка, еспадрили и динамично въже за общата сума от 20 лева. Стените се наемат за часови интервал или за цял ден. Еднодневният пропуск е 10–12 лева, а един час струва около 5 лева. На открито най-популярните места за практикуване на скално катерене в България са гранитните върхове Комините, Резньовете, Боянският водопад, по платото между Черни връх и Резньовете, Златните мостове и в района на Бояна.