Разговаряме със специалиста д-р Петар Митков. Съдовият хирург с над 10-годишен опит е част от екипа на столичната МБАЛ „Света София“, а интересите му са в областта на спешните състояния при артериални и съдови заболявания.

„Хроничната варикозна болест е сборно понятие, обединяващо варикозните вени, постфлебитния синдром, вродени и придобити венозни малформации. Варикозните вени всъщност представляват хронично прогресиращо заболяване, което води до тяхното разширяване, извиване и удължаване. Според най-новите проучвания налице е около 50% до 60%  наследствена обремененост. Като 20% се предава по бащина линия и 40% по майчина, а рискът се увеличава най-много при двойно обременяване“, обяснява д-р Петар Митков.

Дамите са в по-голям риск

На първо място сред основните рискови фактори е възрастта, като пиковата честота при жените е около 40-50 години, а при мъжете далеч по-късно – около 70 г. „Друг важен фактор е полът. Много по-голяма е честотата при дамите – съотношението варира от 1.5:1 до 3.5:1 в различните проучвания. Важно е да споменем, че бременността допринася за тези различия – поради хормоналния дисбаланс, както и притискането на големите вени от плода“, уточнява съдовият хирург.

И професията е фактор

Следващият важен рисков фактор е затлъстяването. Ключова е обаче и професията. „Рискови са тези, при които основната позиция на работа е седнала или права. Засегнати са основно хирурзи, продавачи, шофьори, учители, офис служители и др.“, изрежда ги специалистът от МБАЛ „Св. София“. Интересен факт е, че според Световната здравна асоциация (СЗО) през 2020 г. около 1/3 от населението проявява симптоми на хронична варикозна болест, но през 2050 г. всеки втори човек на земята ще е засегнат от нея. Обяснението е, че все повече от професиите водят до намаляване на физическата активност“, споделя д-р Митков. И допълва, че сред рисковите фактори за развитието ú са още тютюнопушенето, артериалната хипертония и др.

При крампи, парене и оток – на лекар

Кои оплаквания „алармират“, че имаме разширени вени? „Симптомите са основно болка, тежест, парене, оток, мускулни крампи, неспокойни крака. При част от пациентите в голям период от време няма никакви оплаквания, но при тях може да се установят косвени признаци – малки ретикуларни вени, телеангиектазии и разширени вени“, разкрива съдовият хирург. Очаквано през лятото симптомите се изострят. „Както повечето неща в природата, така и варикозните вени се разширяват от топлината, което допълнително утежнява и води до прогресиране на заболяването“, не крие лекарят.

Спортът помага

Препоръката на д-р Митков е – при първи симптоми от изброените по-горе потърсете помощ. Защото профилактиката и превенцията са ключови. Неслучайно в някои европейски страни по време на бременността консултацията със съдов хирург е задължителна, отбелязва лекарят от „Св. София“. „А както вече споменах, един от основните рискови фактори е затлъстяването, следователно избягвайте висококалорични храни в ежедневието.

По вените кръвта се движи от краката към сърцето, като техният „двигател“ са мускулите на долните крайници. При движения, физически натоварвания ние подпомагаме тяхната работа и логично активните спортове и упражнения са основният ключ към профилактиката“, подчертава д-р Митков.

Какви изследвания са нужни?

Как се доказва наличието на хронична венозна болест? „Снемането на добра анамнеза и обстойният преглед са в основата на адекватната диагноза. В нашата клинична практика основен образен метод е цветният доплер. С него се визуализира морфологията на съответния кръвоносен съд, характеристиката на кръвотока в него, наличието на тромбоза, както и клапният рефлукс. Методът е безопасен, неинвазивен, достъпен. В МБАЛ „Св. София“ в отделението ни по съдова хирургия при необходимост се извършват и инвазивни изследвания – например венография“, уточнява съдовият хирург.

Коварната сол

Когато диагнозата е факт, идва ред и на терапията. „В зависимост от симптоматиката, стадия и някои други персонално обусловени особености се определя и подходът. Но да предположим, че имаме базов случай – лечението започва с консервативен подход, който включва хигиенно-диетичен режим (движение, спорт, избягване на хипертермията, диета с цел намаляване на теглото, прием на достатъчно течности, намаляване на солта до 5 г. с цел ограничение на отоците, почивка в декливно положение на крайника, редовен контрол от специалист)”, дава пример д-р Митков.

Без венотоници не може

Друг консервативен подход е компресивната терапия. „Еластокомпресията намалява отока, ускорява венозния кръвоток, редуцира венозния рефлукс и подобрява действието на мускулната помпа. Важно е да се знае, че пациентите самоволно не трябва да си назначават тази терапия, защото има противопоказания“, предупреждава специалистът от МБАЛ „Св. София“.

„Във всички стадии на заболяването се използват венотонични медикамети, които намаляват отока,  пропускливостта на капилярите, повишават тонуса на венозната стена и намаляват активността на левкоцитите и медиаторите на възпаление“, обяснява д-р Митков. И отбелязва, че спазването на диетично-хигиенния режим намалява оплакванията, но няма доказателство, че предпазва от настъпване на усложнения.

Безкръвната хирургия

При част от пациентите се налага и оперативно лечение. „Преди хирургична интервенция е задължително да се уточни дали варикозните вени са с рефлукс на голямата повърхностна вена. При тези пациенти се извършват лигатура и стрипинг. Като най-съвременни техники се прилагат радиофреквентна (РФА) или лазерна аблация (ЕВЛА), както и химична аблация. Пациентите без рефлукс са подходящи за флебектомия и склеротерапия“, коментира вариантите съдовият хирург. „В нашето отделение се използват всички методи за лечение на варикозни вени – хирургични и миниинвазивни.

Разполагаме с апарати за РФА и лазерна аблация. С тях безкръвно се извършва термична обработка на голямата повърхностна вена, без да се правят кожни разрези. Не всеки пациент обаче е подходящ за тях и подходът ни е строго индивидуален“, изтъква специалистът. „При болните, които подлежат на хирургична интервенция, възстановителният период трае от 3 до 5 дни, а при онези след миниинвазивни процедури можем да кажем, че такъв няма. И в двата случая пациентите задължително носят един месец еластокомпресия и имат назначени венотонични лекарства“, споделя опита си д-р Митков.

Внимание, тромби!

До какви усложнения може да доведе неглижирането на проблема? „Последният стадий на заболяването е оформянето на варикозна язва. Качеството на живот при тези пациенти е сравнимо с това при болните със сърдечна недостатъчност“, признава съдовият хирург. „Освен всичко останало  хората с варикозни вени имат от 8 до 10 пъти по-висок риск от тромбообразуване. Полученият тромб в такава вена лесно може да се отдели от стената и да мигрира до белия дроб. Това състояние е известно като белодробна тромбемболия и е животозастрашаващо. За съжаление, често се сблъскваме с такива пациенти. Хубавата новина е, че навлизат все по-нови методи на лечение, а заедно с навременната профилактика можем да намалим прогресията и усложненията“, оптимист е д-р Петар Митков от МБАЛ „Св. София“.