ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА

д-р Радмила Косич

Предизвикателствата при възпитанието обикновено започват с прохождането на детето, когато то все още не е достатъчно силно и не разбира мирогледа на големите, така че е важно да се въоръжите с търпение и разбиране.

Въпреки че всяко дете е уникална личност, здравите малчугани имат много прилики в поведението си.

Родителят е също уникална личност, но с вече формирани представи за света, семейството и взаимоотношенията с хората. Детето започва да се адаптира към условията във външния свят според отношението на родителите и най-близкото му обкръжение.

Възпитанието на някои деца и грижите за тях отнемат повече време, отколкото при други. Щастието може и да ви се усмихне и детето ви да следва вашите напътствия и съвети, според възрастта си, но е възможно и да бъдете поставени пред въпроса защо вашият малчуган се държи по начин, който е често необясним както за вас, така и за околните.

Ако вашите очаквания съвпаднат с усещането на детето, начинът, по който се държите с него ще „дойде от само себе си“, а взаимоотношенията ви ще бъдат предимно хубави и хармонични. В противен случай ви очаква търпеливо взаимно изучаване и пригаждане. Възпитанието започва с пристигането от родилния дом вкъщи и е най-добре да го приемете като вид обмен на мисли и чувства, които трябва да подготвят детето ви за света на големите.

Натрапчивата мисъл, че могат да станат виновници за разглезването на детето, кара мнозина родители да се стараят да възпрепятстват това непосредствено след раждането. През първата година детето усеща потребност за нещо и я изразява. То не е способно да проумее сложните взаимоотношения между хората и нуждите им, нито да уважава правата на другите.

Не бъдете строги
Решите ли „да бъдете строги“ в тази ранна възраст, ще загубите и вие и детето. Например, не му давате любимата му играчка, защото е време за сън, а то става неспокойно и раздразнително, много по-трудно ви е да го приспите, отказва да вечеря и превръща спокойния ден в „ад“. При това вие изразходвате много повече време и енергия за постоянно спорене и обяснения. В един момент се оказвате в задънена улица, от която не знаете как да излезете без въобще да сте го искали. А така губят и околните – родителите, които се противопоставят постоянно на децата си не са приятната компания, а разплаканото бебе не е особено приятна гледка.

В този период храненето и общуването са основните нужди на детето. Те са му еднакво важни – без храна и вода няма да оцелее, а ако възрастните не му обръщат достатъчно внимание, няма да стане цялостно завършено човешко същество.

Колкото и добре да сте се подготвили, няма как нещата винаги да вървят като по вода. На детето му е нужна вашата жизнерадостна компания – то не може да разбере, че разлятото шише или разхвърляните кубчета са последната ви капка търпение. Пробвайте да наблюдавате света от неговия ъгъл всеки ден. Ще мине много време преди то наистина да осъзнае какво очаквате от него и какво значи приемливо поведение в дадена ситуация.

Проходилото дете
Проходилото дете бързо развива чувството, че е независима личност, която има права. Вече не гледа на себе си като на част от вас, напротив все по-трудно се поддава на контрол. Проблемите при възпитанието обикновено започват в тази възраст. Предизвикателствата, с които то се сблъсква (все още не е достатъчно силно физически, а и не разбира мирогледа на големите) стават причина за чести раздразнения. В разумни граници те са неминуеми, а вие трябва да сте търпеливи и да проявите разбиране, за да обърнете ситуацията в своя полза. Посветете всекидневието на учене, а не на конфронтация. От конфликтните детето само ще научи, че е длъжно да направи нещо, въпреки че не иска, а това определено не е целта на възпитанието.

 „Невъзпитаното дете“
Първата асоциация за „невъзпитано дете“ обикновено е малчуган, който тича из стаята необуздано (или в супермаркета) и крещи неистово, защото не е получил любимия сладкиш или не може да отиде в парка. „Невъзпитаните“ деца са много повече от „възпитаните“, което ни навежда на извода, че това е нормална фаза в съзряването.

Тези пристъпи на гняв наподобяват емоционален вентил – малчуганът просто не е в състояние да контролира недоволството си, но с това си поведение той не цели да „накаже“ родителите си. Стопирайте тези ситуации – с повече такт го убедете да направи нещо. Няма смисъл да го сблъсквате с безусловни заповеди. По-добре е да го мотивирате с личен пример, спокойно държание и кротък глас да направи това, което искате. Не допускайте пристъпите на невъздържано поведение да ви накарат да избягвате обществените места или пък да постъпвате така, както иска детето. Вместо това, отстоявайте позицията, че за невъздържано поведение нито награждавате, нито наказвате. Понякога е трудно да бъдете търпеливи, да водите безброй спокойни разговори и да бъдете пример на добро поведение и отношение към хората и предметите, но това е най-ефикасното ви оръжие.

По-голямото дете
По-голямо дете трябва да усвои поведението, което е „попило“. Вие ще му показвате как да се държи в различните ситуации, докато не приеме правилата като част от себе си. Първото правило за дисциплиниране (и възпитание) гласи: „Не прави на другите онова, което не искаш другите да правят на теб.“

Похвалете и наградете доброто поведение. Започнете изречението с предложение, а не с нареждане. „Можеш ли“ звучи по-приемливо от – „недей така“. Бъдете ясни, обяснете причините и забравете за аргументи като „защото аз искам така“. Запазете преговорите за изключително неприятни ситуации, които от по-рано са ви познати като конфликтни.

Детето не е невъзпитано, ако вие и обкръжението ви се радвате на компанията му. Ако решите да му купите играчка, защото това му носи радост, а не, заради неприлично поведение, не трябва да ви гризе съвестта. Промените ли мнението си в негова полза, заради разумно доказателство, не сте го разглезили, а сте научили заедно какво е грешка и какво е извинение. С порастването и проучването на околния свят, то става по-сигурно. Всяко възпитание е стълб, с помощта, на който се расте по-лесно, а света се опознава по-приятно.