Отбрана и защита на дихателните пътища

д-р Радмила Косич

Когато сливиците „прихванат“ вредни бактерии или вируси, борбата между тях и имунната система води до възпалението им, те се подуват и зачервяват, получава се оток на лимфните възли около тях, отделяне на секрет и това е първата линия на отбрана, която предотвратява проникването на микроби в бронхите и белите дробове

Като местоположение и функции сливиците са тясно свързани с фаринкса, носа, околоносните кухини (синусите) и средното ухо. Всички бактерии или вируси се задържат върху тяхната лигавица и „въвличат“ в сложен имунен процес на „обработка, унищожаване и запаметяване“, с цел защита на самия вход на дихателните пътища.

Размерът и видът на сливиците са индивидуални и сами по себе си не казват много за честотата на заболяванията и тежестта на възпаленията, които се случват често в детска възраст. През първата година сливиците са малки, в предучилищна възраст достигат максималния си размер, а след това се смаляват през пубертета и след него. В практиката най-често се говори за небцовите сливици, които се виждат от двете страни на фаринкса, когато детето отвори уста, както и за „третата“ сливица, разположена високо горе в гърлото.

Когато сливиците „уловят“ вредните бактерии или вируси, борбата между тях и нашата имунна система довежда до възпаление на сливиците. Те се увеличават и зачервяват, а шийните лимфни възли отичат. Отделя се секрет, който се натрупва като белезникави налепи или се стича по стените на фаринкса. Това възпаление не е вредно, напротив, представлява първата линия на отбрана, която предотвратява проникването на микроби в долните дихателни пътища (бронхите и белите дробове).

АНГИНАТА е възпаление на небцовите сливици. Причинява се най-често от вируси, а особено значим бактериален причинител е бета-хемолитичният стрептокок от група А. Вирусните ангини започват постепенно, придружават се от хрема, кихане и конюнктивит, а по лигавицата на сливиците и устата обикновено се наблюдават плитки ранички или дребни мехурчета. Детето се оплаква от дращене в гърлото и затруднено дишане през носа. Трябва да различаваме тези вирусни ангини от бактериалните, които започват внезапно, с висока температура, повръщане, главоболие и болки в корема (в чревните стени има лимфоидни тъкани, подобни на сливиците). По сливиците се появяват бели налепи (гнойни пъпки), а неприятният, характерен дъх от устата указва естеството на заболяването.

ТРЕТАТА СЛИВИЦА (аденоид, аденоидни вегетации или фарингеална сливица) е лимфоидна тъкан, разположена високо в гърлото, зад носните кухини. При чести инфекции тази сливица е постоянно възпалена. Детето диша трудно през носа, хърка през нощта, а при преглед се наблюдава стичане на секрет по задната стена на глътката. Ако оплакванията продължат, детето придобива характерен външен вид („аденоиден фациес“) – бледо лице, постоянно отворена уста, издадена горна челюст, затруднена реч, впечатление за уморено и незаинтересовано дете, лош дъх…

УСЛОЖНЕНИЯТА от възпалени сливици при децата са рядкост – при повечето през пубертета всички лимфоидни тъкани се смаляват и те боледуват по-малко. Родителите на деца с увеличена трета сливица забелязват, че децата чуват по-слабо, особено при вирусна инфекция. Повтарящото се възпаление на средното ухо, или на синусите при по-големите деца, се смята за сериозно усложнение. След консултация със специалист по УНГ се взема решение за начина на лечение – обикновено с цел да се съхрани слуха се отстранява увеличената трета сливица и се имплантират специални тръбички, които вентилират средното ухо и предотвратяват натрупването на секрет.

Ако детето ви има възпалени сливици, грижете се за него както при всяко друго заболяване, придружено с висока температура. Ако забележите, че детето ви има чести възпаления на средното ухо, чува по-слабо, хърка или дишането му прекъсва при сън, задължително се консултирайте със специалист дали няма нужда от операция на третата или и на трите сливици.