Текст: Антоанета Новакова, фамилен психотерапевт, педагог

Какво е добре да забравим, какво е необходимо да знаем, на какво да се надяваме в съвременните партньорски взаимоотношения.

Работата за по-добър брак е все едно да правите редовно упражнения – имате програма, проявявате постоянство дори когато това ви се струва ненужно или ви мързи. Не бъдете безучастни. Нищо не се случва от само себе си.

Като построена върху сипей къща се усеща днес институцията, наречена брак – неустойчива, несигурна и нестабилна. А повечето хора, осмелили се да живеят вътре, се смятат за специалисти по всички въпроси, свързани с употребата му. Това, което мислите и чувствате, е повлияно от отношенията ви с всеки и всичко около вас, особено от системите на вашето семейство, общност, общество, култура, религиозни убеждения. Вие също влияете.

Винаги е имало и ще има хора, които искат да се съберат да живеят заедно, както и такива, които искат да се разделят. Има и двойки, които са заедно, но в емоционално приключила връзка и живеят в договорена самота. Техните взаимоотношения са мъртви, но са останали „заедно“ заради децата или кой знае за какво.

Никой брак всъщност не е лесен. Често имаме нереалистични очаквания, завещани от предците. Едно от тях сме усвоили от приказките: „Оженили се и заживели щастливо!“. И ето как встъпваме в брак без стратегия за справяне с неизбежните проблеми, в резултат на което се усещаме неспокойни, несигурни и объркани.

Докато смъртта ни раздели
Търсим сродна душа и „истинска“ връзка, решавайки, че когато ги намерим, ще сме заедно завинаги. Възможно ли е това? Само преди около век средната продължителност на живота в България е била 45 години. Рядко човек е успявал да преживее епидемия от чума, тиф и други болести, войни, глад, лоши битови условия. Животът на жените е бил още по-кратък, предвид високата смъртност при раждане. В този смисъл не е било особено трудно да се изпълни посланието „докато смъртта ни раздели“. В днешни дни обаче това не е съвсем лесно – живеем доста по-дълго, а не сме подготвени да поддържаме продължителни отношения.

Лично щастие
Сравнително отскоро личното щастие се разглежда като една от целите в брака, възникнал предимно като икономическо партньорство, а щастието, добрият секс и удовлетворяващите взаимоотношения съвсем не били целта. И докато преди е имало очаквания двойките да могат да понасят известна доза недоволство от брака, сега очакването е, че той ще допринесе в голяма степен за личното щастие на партньорите. Това отново ни поставя в позиция на неприятно изненадани.

Кой е шефът?
Новата икономическа стабилност на жената води до това тя да иска по-голяма власт в брака и осигурява нейната повишена готовност да се разведе. А мъжете от своя страна не са съвсем подготвени да изгубят властта, или пък усещането, че са задължени да подкрепят финансово партньорката, вече не е така силно. Очаква се от жената да издържа семейството наравно с тях. И тъй като разводът вече не е позор, сравнително по-лесно тръгваме към него.

Важното е да се обичаме
Средно влюбването трае около шест месеца, а после? Необходимо е да развиваме специфични умения, старание и упорита постоянна работа. Подобряване на общуването не е единственото условие, а само първата крачка.

Старо куче нови номера не учи
Да си мислим, че не е възможно да се променим или че само партньорът ни трябва да го направи, често е една от причините да не вървят добре нещата. Промяната е винаги възможна и дори само единият партньор може да направи много, за да я поощри.

Децата заздравяват брака
Напротив, ако искате да изградите добър брак, НЕ поставяйте децата на първо място. Който може да бъде добър партньор, само той може да е и добър родител.

Въпреки мрачните статистики хората все още сключват брак и възнамеряват той да продължи завинаги. Макар и подвластни на завещаното, определящо ролите, които играем, ако осъзнаем, че промяната е не само възможна, но и здравословна, можем да си осигурим добър брак. Нужни са не повече усилия от преди, а малко по-различни.