Текст: Олга Георгиева
Фотография: Туристически информационен център на Община Варна и Регионален исторически музей – Варна
Стоя на балкона на стаята ми в хотел „Черно море“ и наблюдавам неспирния пъстър поток от хора по улицата. Въздухът е изпълнен с хиляди аромати – на море, на липи, на мокър пясък, на плажно масло, на гофрети, на пържена риба, на сандвичи. Цари курортно спокойствие, но една мисъл не ми дава покой – защо не използваме пълния потенциал на морската ни столица?
Защо в перлата на нашето Черно-морие и трети по големина град с културен, икономически и социален потенциал се наложи атмосфера на провинциална посредственост? Защо, вместо да бъде целогодишна туристическа дестинация с древната си история, аристократичния си дух и топлите си лековити минерални извори, Варна привлича гости (и то all inclusive и law cost!) само два-три месеца през лятото? Въпреки това много от младите хора постепенно се завръщат, а инициативи като Таляна, качествени културни събития (и партита на плажа) и култови заведения започват да се налагат и да заживяват свой собствен живот.
Пясъчни плажове
Варна е разположена на северния и на западния бряг на Варненския залив и край Варненското езеро. Южно от канала, който свързва залива и езерото, се намират кварталите Аспарухово и Галата. Най-южната и централната част на града се свързват чрез Аспаруховия мост. На северния бряг са промишлената зона и пристанищният комплекс, а североизточно от тях – централната градска част с историческия център, наричан „Гръцката махала“, и централните плажове. Около града постепенно се е образувала агломерация с вилните зони край Евксиноград, квартал „Виница“, чак до „Златни пясъци“. Територията в посока град Аксаково също е в процес на застрояване. В чертите на града са курортните комплекси „Св. св. Константин и Елена“, „Слънчев ден“ и „Златни пясъци“. Навсякъде – с прекрасни пясъчни плажове.
Топли извори
Във Варна се намират останките на най-голямата римска баня на Балканите – тук минералните извори са с температура 35–50°C. Римските терми били изградени към края на II век, според проучванията височината на сводестите им конструкции била над 20 м, а общата площ на съоръжението – около 7000 кв.м. Баните имали и социална функция в древния Одесос, чиито мъже се събирали в добре отоплените им зали и прекарвали часове в почивка и дискутиране на важни обществени теми. Разкопките на Археологическия музей – Варна, от 1959 до
1971 г. откриват основната част на сградата, но под съществуващите днес околни улици остават част от помещенията и от западната подземна галерия. Археолозите намират постамент на статуята на одесоския гражданин Клавдий Аквила и статуи на римските богове Херакъл (който бил почитан и като бог-пазител на изворите), на Виктория и Меркурий, които вероятно украсявали залите. Здравоносните божества Асклепий и Хигия имали светилище в северозападната част на термите. Днес през лятото в термите функционира летен театър и се изнасят концерти, а басейнът в съседство черпи вода от същия извор, който обслужвал термите преди 2000 години.
Най-старото обработено злато в света
Но римските терми далеч не са най-старата забележителност на Варна. През есента на 1972 г. младият багерист Райчо Маринов открива случайно златни и медни предмети, докато копае канал за полагане на електрически кабел в западната индустриална зона на града. Започналите разкопки разкриват на това място гробовете от гробище от каменно-медната епоха. И това се оказва най-голямото археологическо откритие на миналия век! До 1991 г. са проучени над 300 гроба. Варненският некропол става научна сензация, защото се оказва, че е на повече от 6500 години. Намерените златни изделия са най-старото обработено злато в света – по-древно поне с 1000 години от цивилизациите на Шумер, Месопотамия и Египет. При това e почти чисто (22–23 карата) и показва задълбочени познания на техниките на металообработка и изключително майсторство, каквито до момента няма при никоя друга находка от времето на халколита. И още: изделията от гробовете представляват най-голямата група от златни предмети от V хил. пр.Хр., откривана в света. Някои археолози сравняват по значимост Варненския халколитен некропол с откриването на Троя, а принц Микаса, водещ японски археолог и чичо на императора, през 1982 г. заявява: „Културата Варна всъщност е първата европейска цивилизация!“ Но не златото, макар и бляскаво, и привлекателно, превръща Варненския некропол в сензация. Разкопките показват, че в това древно общество се заражда за първи път в човешката история социалното неравенство. Появила се е институцията на властта, чиито представители – върховни вождове-жреци – управляват и контролират останалите членове на общността. В четири гроба са открити и най-старите символи на тяхната власт – скиптри-жезли. Според изследванията на българския учен Христо Смоленов златните изделия носят и изключително ценна научна информация, закодирана в художествени форми. Комплектът от двете златни фигурки на бик е ценен не само заради древността си, а и защото фигурките са еталон на мярка за дължина. Артефактите са удивителни заради кода на златното сечение в тях (по което векове по-късно е работил Леонардо да Винчи), и точното му съотношение с числото Пи. А то, умножено с известното число на Фибоначи, дава ъгъла при основата на Хеопсовата пирамида. Свещената мярка на Древния Египет е т.нар. царски лакът, а прототипът му, равен на 52 см, идва от древна Варна! По външния периметър на Стоунхендж (един от най-древните мегалитни комплекси, издигнат около 2965 г. пр.Хр.) се намират 56 кръгли дупки, известни като „дупките на Орби“. Точно 56 са и „пъпките“ по контура на по-големия златен бик от Варненското съкровище, днес – лого на Археологическия музей във Варна. При това според експертите все още не е проучена ¼ от предполагаемата площ на некропола. Теренът, който е държавна собственост, даден сега за управление на Община Варна, тъне в забрава, а малцина знаят за тайната пътека, която води към древния Град на мъртвите, поставили основите на европейската цивилизация, преди да изчезнат в забвение. Откритото съкровище се съхранява в няколко зали в Археологическия музей във Варна, а първите – открити от багериста Р. Маринов – са изложени в Националния исторически музей в София. И тъжното е, че чуждестранните ни туристи идват специално да го видят, а българите – и дори варненци – рядко дори са чували за него.
Забележителности
Ако това лято идвате на Северното Черноморие, непременно си отделете ден-два за Варна и околностите ѝ. Има какво да се види! Разходете се до прекрасния дворец „Евксиноград“ (в предишния ни брой ви разказахме повече за него), до потъналата в зеленина и прохлада Морска градина, до вълнолома. Заведете децата в Аквариума, в Делфинариума и в зоопарка, хапнете сладолед на площада пред Варненската опера. Запалете свещ в красивата катедрала „Свето Успение Богородично“. Разгледайте Археологическия музей, Военноморския музей и кораба „Дръзки“, Музея за история на Варна и единствения в България Музей по история на медицината. Отидете да видите Побитите камъни и скалния Аладжа манастир. А ако сте във Варна на 18 и 19 август, порадвайте се на Фестивала на хвърчилата, защото тези два дни „Въздушни чудеса – Варна 2018“ ще изпъстрят небето с хвърчила, а плажовете на кв. Аспарухово и р. Камчия – с различни атракции за малки и големи. И ще ни върнат вярата, че Варна може да бъде още по-прекрасна морска столица!